Спокойствието в региона отново е поставено на изпитание
Автор: Яна Славянска
След рязкото обостряне на политическата обстановка в Македония през тази пролет, в южните части на Балканите в края на май се формира още един фактор на нестабилност. Това стана, след като Албания предяви на Гърция претенции по отношение на пограничните райони между двете страни.
Албанците настояват гърците не само да се откажат от плановете си за провеждането на сондажи в Йонийско море за добив на енергийни ресурси, но и да им предоставят карти и резултати от геологичните проучвания в Северозападна Гърция, за да се уверят, че не са в нарушение на териториалните им води.
Тези искания предизвикаха бурно възмущение в южната ни съседка, тъй като на практика Албания иска да й бъде предадена вътрешна информация за гръцките териториални граници.
Припомняме, че преди месец министърът на енергетиката на Гърция покани руски и китайски компании да участват в търговете за добив на нефт и газ в Йонийско море. Според експертите, в неочакваните нападки на Албания ясно прозира стремежът на САЩ да попречи на руските интереси в региона. Основание за това е аргументът, че когато предишното прозападно правителство в Гърция даде няколко лиценза за геологически проучвания в същите територии, но на западни компании, албанската държава нямаше никакви претенции и не поиска гърците да се откажат от тези планове.
Тези дни напрежението ескалира и южната ни съседка взе да струпва пехота, хеликоптери и охранителни сили по морската граница с Албания. Увеличи се и броят на предните войскови постове там.
Гръцкият министър на отбраната Панос Каменос, който е лидер и на партията „Независими гърци“, поясни, че живеещите в пограничните райони са поискали защита, защото се страхуват за живота си от движението на трафиканти на оръжие и наркотици, както на нелегални имигранти и според тях охраната от страна на полицията не е достатъчна.
Каменос заяви също, че съвместно с Генералния щаб на армията е готов план за прехвърляне на сухопътни войски, които ще провеждат военни учения в района. Присъствието им ще гарантира сигурност на жителите и ще даде възможност на безработните да се върнат по родните си места и да се занимават със земеделие.
Както се казва, за гърците може, за българи – не. Нека припомним какво обяви нашият предизент Росен Плевнелиев след церемонията по освещаване на бойните знамена на армията: „Не бих допуснал българската армия да застане на границата, а от другата страна да няма армия – това не е добре за нас. Второ, още по-важно – представете си какъв дипломатически скандал ни очаква, ако се окаже, че ние пазим границата си с една съюзническа държава, каквато е Турция, с войници, БТР-и и техника“.
Е, и Гърция, и Албания са практически съюзнически държави, тъй като и двете са членове на НАТО. Което не им пречи да дрънкат оръжие по общата си граница без да възникне дипломатически скандал.
В конкретния случай, за който става дума, Албания отдавна създава главоболие на гърците и е постоянен източник на нестабилност в съседските им отношения.
Границата между двете страни е определена в съответствие с Флорентинския протокол от декември 1913 г. и е утвърдена формално през 1925 г. Но и до ден днешен Гърция не признава цитирания международен документ, и следователно – и съществуващата граница, особено в района на Северен Епир. Макар че този проблем има второстепенно значение за южната ни съседка. По-сериозна причина да е недоволна от западните си комшии е наличието на стотици хиляди албански имигранти на трудовия й пазар.
