Блажени са негледащите новини. Тяхно е здравето психично
Вече разбирам напълно моите приятели, които не гледат телевизия. Или ако гледат - най-вече образователни програми, за наука, техника, природа и история. Заради занаята, с който си вадя хляба, не мога да си позволя такъв лукс. Трябва да съм любопитен. Да зная много неща. А който трупа знания, всеизвестно е още от Библията, трупа печал.
И през тази седмица се обогатих със златни образци на познанието. Тръгвайки от всеобщия народен любимец – министър-председателят на републиката, непримирим борец с корупцията (но кой знае защо никой от водещите не се сети да му припомни думите на румънската прокурорка, че безогледно лъже, че води такава борба), най-големият строител след Тодор Живков, футболист, спортист и чиста вода-ненапита, със светло и прозрачно минало.
Научих, че го пазели достатъчно гардове от НСО, защото имал множество издадени присъди от наркосредите, задето им изпоарестувал шефовете. Разбрах от самия него и че ако искал, за няма и час щял да се превърне в „Ратко Младич на Балканите”. Сякаш осъденият за геноцид сръбски генерал се е подвизавал някъде из Южна Америка или Далечния изток.
След вдъхновеното му интервю прочетох купища коментари, цитати, препратки и тълкувания по всички възможни медии. Някои го обвиняваха, други се чешеха като маймуна в зоопарк „Какво искаше да каже”, а трети откровено го наплюха.
И сякаш никой не отбеляза каква е суровата истина. За човека, който скърца със зъби на безобидните, напълно неспособен да управлява държава в тежка криза и с много сериозни проблеми, хвали се сам и лъже безогледно, а всъщност, пред по-сериозния народен гняв позорно избяга.
Подаде оставка, гръмко обяснена със страха „една капка кръв да не падне”, а наистина – защото единствената му безогледна цел е властта. Че освирепелите срещу некадърното му управление, помилвало с перце енергийните вампири (простете, дружества), хора отново гласуваха за него и групата му, е съвсем отделна случка. Предмет на други размисли за овчедушието и липсата на памет на „модерния българин”.
Като казах последните две думи, та се сетих, че другият ми любимец – президентът, през тази седмица най-сетне каза нещо адекватно – „Строят се паметници на комунистически лидери, а на български царе не”.
Това по повод монумента на Самуил, когото видна част от импотентната родна интелигенция нарече пошъл, защото очите му светели. „Светят отвътре, заради мъката и гнева на тези 15 000 ослепени войници”, отговори авторът Александър Хайтов, но на тази тема четете на стр. 2-3. Само да добавя, че държавният глава не ме остави дълго време да му се възхищавам и след няма и минута добави: „Надяваме се с нашите братя в Македония скоро заедно да отбелязваме делото на цар Самуил”. Точка.
Един от подчинените на премиера, министърът на образованието Тодор Танев, публично обяви, че „стотици квестори са изнасяли информация за матурите”. Въпреки нелепите и смехотворни закани преди тях за „драконовски мерки срещу преписвачите” и „нулева толерантност към всеки, който иска да мами”. На едни други матури, пък, чедата на родното ни реформиращо се образование изкараха масово двойки, 18 000 ли бяха или повече, не помня вече, всеки екстраполира тази информация както си иска.
Но най ми загорча от края на изявлението на министъра – че в регионалните инспекторати няма проблем. Дамаджаната се счупвала в малките населени места.
Разбира се, разбира се, как! Шефовете на регионално ниво са чисти като сълза на пеленаче, а по села и паланки масово лъжат. Колко по-лесно е да уволниш някой даскал от място с 1000 души население, отколкото някой шеф на инспекторат. От твоята партия.
Щом заговорихме и за партии, столетницата у нас силно потресе сетивата ми. До оня ден биещите се в гърдите, че позволяват плурализъм и всякаква търпимост към други мнения социалисти скокнаха да прогонят от парламентарната си група комай единствения останал с разума си сред тях Георги Кадиев.
И това за малко да стане, само два гласа не достигнаха. А по телевизията социоложката Татяна Буруджиева (самата тя за кратко танцувала в миналото Народно събрание като депутатка) заяви убедено, че в това няма нищо чудно, щом като някой не се подчинява на партийната дисциплина, уронва (хм, виждал съм някои колеги да пишат „оронва”) престижа на партията и се обявява против нейните решения.
Макар че гневът на неговите колеги е правилен – заради промяната в закона, която той предложи – да бъде разрешена прословутата „предизборна агитация на майчин език”. Забравете онова по-горе за единствения, останал с разума си. Моля да ме извините.
Като че ли най-интересното нещо, което до момента видях и чух, беше, че четирима маскирани са пребили жестоко младежа, позволил си да сочи, заедно със своя авер, със средни пръсти към лицето на Васил Левски, на бюст-паметник в Морската градина на Бургас.
Жалко е само, че са били с маски и качулки, трябвало е потрошеният от бой да им запомни лицата. И да ги сънува цял живот, оттук нататък. Но аз ги разбирам. Възможно е да ги посочи, когато полицията услужливо се самосезира и започне разследване, което хич и не си помисли да направи, когато снимката на двамата олигофрени с изпружените пръсти се появи в общественото пространство.
И с дружните старания на всички умилени и ужасени защитници на човешките права у нас, те бъдат пъхнати в затвора.
Само едно не ми дава мира. Под тази новина в интернет един беше написал: „ОК е, че са го счупили от бой, другият да трепери какво може да му се случи всеки момент. Обаче дали ще пребият и онази ученичка, която се беше снимала в същата поза пред друг паметник, а? Какво като не е от цигански произход, тя бой за това не заслужава ли?”
Нямам представа дали това е истина. Ами ако е? М?
