Ако работата ви изисква постоянна връзка с интернет, няма как да не ги виждате постоянно. Зависи от това колко сте заети наистина, но дори и да сте, социалните мрежи и форумите, в които участвате и ви интересуват, стоят отворени и получавате известие за всеки от тях, който дълбокомислено и гръмко се е произнесъл.
Интернет героите. Красивите и умните.
Организаторите на протести за свобода и справедливост. Тези, дето събират хиляди „лайкове”. От което, всъщност, нищо не произлиза. Защото лигавите „лайкове” (фигурка с вдигнат нагоре палец, знак на одобрение) не променят нищо. Тоест променят – надуват напълно излишното самомнение и чувство за собствена значимост.
Което (ако продължи достатъчно дълго) влачи след себе си един от тежките проблеми на българското общество - пълна загуба на истинската представа за това кой колко струва, какво може да върши и каква полза има от него животът в огруханата ни страна.
Ето няколко полезни съвета, които ще ви превърнат в неустрашим интернет борец за всякакви граждански и човешки свободи, защитник на угнетените и онеправданите, раздираните от локални войни и тероризъм територии по цялата Земя, пазител на живата природа и изобщо – сияйна интернет звезда, с елемент на божественост.
Прави едно: Като че ли напоследък няма чак толкова голяма нужда от това, но си измислете някакъв страховит или ужасно интересен прякор. „Веселин Максимов”, например, е пълен смях и никой няма да ви вземе насериозно, ако се регистрирате във Фейсбук или другаде с това, което цял живот ви придава ярка идентичност – рожденото ви име.
Използвайте всякакви причудливи комбинации между букви на латиница и кирилица, изтряскайте названието на някой супер вървежен герой от филм (щом сте тръгнали по пътя на интернет славата, вие книги не обичате да четете, то е ясно) или световноизвестна личност.
„Че” например страшно лови окото. “Che”. Или „4е”. И изтипосайте на профилната си снимка брадясалата мутра на оня с баретката. Вие, разбира се, сте чували само за партизанския героизъм и разбиващата смелост на въпросния касапин и превключвате „Дискавъри”, когато там заговорят колко ненавистен човешки индивид е бил, но това няма значение.
За дамите е препоръчително нещо като фаталното „Mata Хари”. „Електра” също става. „Медея” вече е прекалено класическо, някой ще ви бъзне с цитат от Софокъл и ще лъсне на всички, все още запазили разума си, каква сте куха лейка.
Прави две: В ерата на високоскоростния интернет изобщо не е нужно да сте начетени и да помните цитати и остроумни фрази. Просто дръжте постоянно отворени няколко интернет страници, посветени на тези неща. Шляпайте ги безразборно под всяко мнение, което е посветено на злободневни проблеми.
Нямайте притеснение, че някъде изобщо няма да са на място. Това се възприема от зомбираните „юзъри”, които отчаяно искат да са в играта и те също да бъдат онлайн активисти, като белег за страховито остроумие. Толкова абсурдно в своята глупост, че дори гениално.
Ако пък съвсем нищо не ви ражда главата в момента на коментиране, напишете просто WTF (съкращение от първите букви на английската фраза „кво става, бе, да му е.. м....„). Така ще ви излезе име и на неустоим непукист, който смело пише псувни под мненията на другите.
Нямайте страх, че този, под чиято снимка го пишете, в личен контакт може да ви разбие физиономията. Няма как да се срещнете, вие живеете почти и само в интернет, а той (видно е от ръцете му) се занимава усилено с щанги. Или тренира нещо друго.
Прави три: Станете онлайн приятел с известни българи. И чужденци. В новинарския поток останалите ще видят как се сприятелявате с Кубрат Пулев, например. Или с Димитър Бербатов. В краен случай – със Захари Бахаров. Или с Калин Врачански.
Едва ли някой от тях ще ви откаже, българските знаменитости са суетни като световните и няколко почитатели повече им идват дюшеш, и без това изобщо не им пука за вас, няма как да познават всички 8235 души от приятелската си листа.
Взимайте отношение под всичко, което те родят във въпросната социална мрежа или форум. В никакъв случай не забравяйте да се обръщате към тях на малко име. Или в своите постове да ги споменаватe, като непременно ги тагнете (изписване на името с курсив, така че вашето остроумие да се появи и пред техните очи).
Това носи огромно уважение и вашите лични последователи ще се множат като татуировките по тялото на Благо Джизъса (их, него как забравих да спомена в инструкциите, много съм задръстен).
Прави четири: Участвайте във всякакви безумни форуми и групи. „Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее” вече се изтърка, тя беше актуална преди три-четири години. Да не сте посмели да се регистрирате в нещо като „ЛуДи СтаТусЧета”. Те са за побеснелите пубертети и евентуално членство в такива лиготии ще ви направи жалък в очите на интернет раята, търсеща своя светъл герой на виртуален бял кон с опашка и грива доземи.
Виж „Да го ду..т политиците” е съвсем друго нещо. Или „Земята – нашият дом”. В комбинация със „Спасете зелената еуглена” ще ви направи храбри защитници на всички твари Божии и много скоро с премрежени от удоволствие очи ще си броите последователите.
Прави пет: Когато станете сравнително значима интернет известност, посъберете някой лев и издайте всичките простотии, с които сте напълнили до момента сървърите. Напоследък този жанр много се харчи и трябва да знаете, че пишещият тези редове е абсолютен тъпанар, задето яростно отказва да го стори след предложения безчет.
Не бъдете такива, последвайте горните съвети! Така всички справедливи протести, които организирате в интернет, ще събират хиляди почитатели, както се уговорихме в началото. А наистина ще дойдат седмина-осмина. С вас самия. Ако и вие отидете.
