Премиерът Борисов е длъжен да се отърве от некадърници и коварни манипулатори
Автор: Стефан Солаков
В предишния брой на „Десант“ похвалихме премиера Борисов, че упражнява нестандартна политика и често се измъква от бдителните прожектори на Вашингтон, които следят внимателно дали България няма да кривне встрани от зависимостта си от Белия дом. Не че е кой знае какво постижение, но все пак е нещо положително Големият брат да те смята за „непредвидим“, отколкото откровено да ни презира като „момичета на повикване“, готови да изпълнят и най-унизителната поръчка на чичо Сам.
Днес обаче сме на друго мнение, защото „непредвидимият“ Борисов отново демонстрира някои от най-странните качества на своя изменчив характер. Решението на КЕВР да увеличи драстично цените на електрическия ток за българския бизнес предизвика голям скандал, защото не само предприемачите, но и обикновените граждани се възмутиха от перспективата да плащат за безумията, извършени от няколко поредни правителства. И когато всички очакваха министър-председателят да се намеси и да въдвори ред и справедливост, той изненадващо се нареди до протестиращите бизнесмени. Не знам кой и как го съветва да се прави на вода ненапита, но лично аз бих препоръчал на пиарите на господин Борисов да престанат да го формират като политически олигофрен пред нашата общественост.
Политиката за някои може и да е един постоянен цирк, но за икономическото състояние на пропадналата ни държава подобни атракции не водят към нищо добро. В момента наблюдаваме тъпанарски опит да се имитира поведението на гръцкото правителство, което отчаяно се стреми да заблуди своите граждани и да им издейства още няколко глътки въздух преди да ги удави окончателно. При нас положението не е чак толкова трагично, но идеята да се копира популизмът на съседите започва да намирисва на отказ от изпълнение на най-важните задължения на едно националноотговорно правителство.
Комичната ситуация, в която някой съветник идиот от свитата на Борисов се опитва да вкара нашия премиер, ни припомни един подобен случай от зората на „социалистическата революция“ в България. Веднага след 9 септември 1944 г. у нас почти всекидневно се провеждат манифестации срещу „народните изедници“. Мой близък приятел, внук на известния земеделски политик Недялко Атанасов, ни разказа как лично е участвал в подобна проява, и то срещу собствения си дядо. Повлечен от разгневената тълпа от чисто детско любопитство, той неочаквано се озовал пред своята „богаташка“ къща, нацапана с бяла боя и огромни надписи „Смърт на кулаците“ и „Бесилка за враговете на народа“.
Недялко младши със смях разказваше за ужаса в очите на майка му, припаднала пред колкото жестока, толкова и комична гледка – невръстно дете да иска смъртта на своя дядо и дори да е начело на сеирджиите, оградили собствения му дом.
Историята очевидно се повтаря, но вече като фарс, твърдяха някои изтъкнати философи, а съветниците на премиера Борисов явно бичат много пари с поредицата от фарсове и политически скечове, в които го забъркват. И пак повтарям – бате Бойко не е олигофрен, за да бъде правен на посмешище от своите адютанти.
Другият вариант е да му припомнят перманентно трагичната зима на 2013 г., когато улиците на София се превърнаха в бойно поле след тогавашното поскъпване на електрическия ток и когато първото правителство на Борисов подаде оставка. Този доста позорен акт вероятно е оставил незаличими следи в съзнанието на бате Бойко, щом днес позволява на пиарите да го плашат с вероятно повторение на кървавите събития и да му внушават, че коварни външни врагове са се опитали през 2013 г. да извършат държавен преврат. Даже се споменават „Газпром“ и руските тайни служби, за да прозвучат нелепите внушения още по-достоверно. В крайна сметка наблюдаваме театрална сценка с македонски привкус, в която премиерът на България е принуждаван „маймун да се прави“, за да спечели любовта народна.
Искрено се надяваме Бойко Борисов в най-скоро време да се отърве от онези, които коварно му шепнат в ухото и го принуждават да се излага пред българския народ. Вместо да хване за ушите всички виновници за големия провал в енергетиката, този личен и борбен мъж е принуден да се изявява като мижитурка и дребен фарсов актьор на политическата сцена. Така че „вън пиарите“ от Министерския съвет и ново начало на премиерската активност!
След съветниците министър-председателят незабавно трябва да започне да се освобождава и от голяма част от днешните министри. Както е модерно напоследък да се говори за футболните лицензи, крайно време е да бъдат отнети лицензите и на цяла група членове на Министерския съвет. Веднага трябва да бъде „катапултиран“ икономическият министър Божидар Лукарски, известен специалист по саботажите в неговия сектор. След трагичния инцидент в Анево и обвиненията на Лукарски срещу агенция „Ройтерс“ и американското посолство в София стана ясно, че единственият доказан саботаж е самото присъствие на икономическия министър в българското правителство.
Веднага след Лукарски премиерът трябва да натири трудовака Николай Ненчев, озовал се незнайно как начело на Военното ни министерство. Забърканите от него каши не могат да се оставят ненаказани в една нормална държава. Някой ще каже, че ние сме далече от задължителната нормалност, но колкото и да сме пропаднали, „явлението Ненчев“ е последната червена лампа пред окончателното потъване в бездната на пълната неуправляемост на една държавна администрация. От него са вдигнали ръце не само българските генерали и мизерстващите ни войници, но и органите за национална сигурност, пришпорени от шантавия министър да търсят несъществуващи врагове, привиждащи се единствено в болното съзнание на тази политическа карикатура.
Образователният министър проф. Танев също е „заложен на дузпата“, и то от самото създаване на сегашния кабинет. Той очевидно се измъчва на високия си пост и почти всекидневно радва медийните пирани с невероятните си гафове. След като „ликвидира“ Ломоносов и Наполеон, той се нахвърли и на кандидат-студентите, които обяви за държавни престъпници. Напът е да създаде специална образователна ДАНС, която постоянно да следи ученици, учители и всичко останало, което все още „мърда“ в сектора на просветата. Този наш Дзерджински на образователния фронт е поредното доказателство, че не само любовта, но и политиката е лудост, застрашаваща освен разсъдъка на властимащите, и националната сигурност на държавата.
Забележителен е антикорупционният тандем Меглена Кунева-Христо Иванов. Правосъдният министър наскоро бе определен от предишния му работодател проф. Георги Близнашки за някакво недоразумение, добрало се до високия пост без нито ден стаж, необходим за тази отговорна длъжност. Кунева пък се изявява като Алиса в Страната на чудесата, тръгнала без цел и посока да гони най-опасните престъпници – онези, които съсипаха държавата от висотата на управленческите постове.
На Петър Москов някой иска да му се даде още малко време, за да проличи окончателно дали ще се случи нещо положително в здравеопазването. Той поне го заслужава, защото единствен не раболепничи пред високото началство и на своя глава цепи направо в задръстената с кал и боклуци нездрава среда на нашето здраве.
И накрая – и слепите дори забелязват, че негативите на властта се трупат най-вече върху представителите на Реформаторския блок в кабинета „Борисов“. Това е резултат от подмолната дейност пак на онези съветници и специалисти по медийни манипулации, които се навъртат около премиера и му внушават, че само той и неговите най-приближени адютанти от ГЕРБ са способни да управляват България.
А другите – кучета ги яли, бързо ще бъдат изхвърлени като ненужен баласт от балона на най-върховните управници на България. Но както се случва с всеки изкуствено напомпан балон, и този може бързо да се спука и да погребе онези, които се съобразяват единствено с политическите си и корпоративни амбиции, а не се грижат за добруването на българския народ.
Примерите от миналото са безбройни, а и бъдещето не обещава спасение от порочните практики. Важното сега е как да спасим България от поредните неудачници и зловредни персони, които се опитват да заблуждават и тормозят нашите изстрадали сънародници.
