Сияйното бъдеще на България

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Стоях в редакцията на радиото, в което работя, и гледах довчерашната ни стажантка, която си вземаше свидетелството обяснявайки, че с него ще кандидатства в Германия (хм, мръсна приказка от Виктор Пасков ли?) и възнамерява да остане там.
Понеже е красиво момиче, нордически тип и е много умна и начетена, вярвам, че няма никакъв шанс да се върне тук след 3-4-5 години, за да се подмазва на някой политически тъпанар да я назначи на каквато и да било службица.

Главният редактор й даде необходимите документи и се затюхка по въпроса. Поредното наше дете заминава да облагородява Европейския съюз. Настана тягостна тишина. И тогава в редакцията се вмъкна нашият трол. Човекът, който повече от десет години чисти решетката пред офиса. Изключителният и неповторим циганин Димо-Хасан. Циганинът Димо-Хасан обличаме с дрехи от нас. Отделяме му каквото е остаряло, отесняло или просто омръзнало.
Всичко това отива някъде, защото ние никога не сме го виждали да ходи облечен с нещо, което сме му подарили. Имам ярък спомен, че му бях връчил хубаво яке от набук, дънки и боти.

Той казал на колежката, че търси женски дрехи, но тя да не споменава пред мен, за да не го бия. Аз не съм бияч, но явно в неговите очи изглеждам заплашителен. Вяроятно защото веднъж му се развиках, че смърди от 3 метра и по дяволите, топло е, да се изкъпе в морето, ако трябва. А женските дрехи му трябват, защото понякога заработва и като мъжка проститутка. Красавецът той, като го зная как изглежда, си представям клиентите му. 
Порасналата вече бивша наша стажантка завърши с малко под „пълен отличен” елитна езикова гимназия в нашия град. Докато се спукваше да учи, намираше време и да стажува, постоянно искаше още и още, слушаше с отворени очи какво й се обяснява, дори незнайно как намираше сили да отвръща на противното ми мърморене на застаряващ и претенциозен журналист с усмивка.

Докато вземаше уверението, че е била при нас, заяви три пъти, че иска „да стажува още”, защото смята, че не е уверена в себе си, а и работата й харесва. На благопожелателните ни „Ама, нали ще ходиш в Германия, почини си сега, лято е!” и „Стига бе, момиче, отивай на плаж, там ко знаеш кво те чака”, делово отвърна, че вече е започнала работа. За през лятото. Но със сигурност ще намира време да идва и да репортерства.
Тук вече метнах злобен поглед към Димо-Хасан. Който, както обикновено, мънкаше нещо, без да обръща внимание, че разговаряме и той в момента не е най-главното действащо лице.

Оказа се (както обикновено), че иска да му изтеглим пари от дебитната карта. Той упорито отказва да запомни няколкото прости действия, които трябва да извърши. Някога, още в началото на нашето запознанство, рекох да му напиша на лист от бележник какво трябва да направи.

Стигнах до „След като видиш надписите, избираш „сума” и осъзнах, че тоя ми се хили в лицето, защото съм толкова тъп, та не осъзнавам, че четенето изобщо не е сред дейностите, в които притежава някакви умения. Та, оня ден се оказа (както обикновено), че в картата няма пари. Когато свърши нещо, хората му дават на ръка колкото са се спазарили и транзакции към неговата сметка никой никога не извършва. Да се чудиш как се е сдобил с такова нещо.
След първата сценка от театъра (както обикновено) Димо-Хасан започна да блее жалостиво онази част от репертоара си, която повтаря, откакто го знаем – „За хляб... дицата... аахх... работим, ни дават...„

С мъка сподавих (както обикновено) желанието си да му прасна един и се шмугнах в студиото, за да не гледам какво ще последва. Разбира се (както обикновено), колежката, понеже е много добра жена, му даде два лева, троснато обяснявайки че не ги намира по дърветата. Познайте дали я чу. Той свърши каквото си беше замислил.

Даваме на Димо-Хасан, защото отчитаме като хубаво това, че работи, а не краде. Че постоянно пита дали има нещо, което да свърши. Че е вярващ и ходи всяка събота на църква. Че въпреки тролското си държане и външен вид, не е агресивен и не кани разни комитети да му защитават накърнените от лошите българи граждански и човешки права.
Нашата хубава стажантка ще завърши в Германия и ще остане там. Както три други наши стажантки преди нея. Красиви и умни като нея. Едната е във Великобритания, другата в Германия, а третата в Америка. За тях сме сигурни.

Дали и колко като тях има, не сме се интересували. Но където и да са, съм уверен, че ще бъдат част от народа на страните, в които живеят. Ще родят деца, които ще имат имена, доста по-различни от българските. И ще се надяват те да бъдат част от бъдещето на тези територии.
Сияйното бъдеще на България е Димо-Хасан.  И неговите деца.


В категории: Коментари , Горещи новини