На 10 декември 1877 г. турският гарнизон в Плевен капитулира. Според руските историци командващият Осман паша предава сабята си на генерал Иван Ганецки,а според румънските – на полковник Михаил Черкез.
По пътя обратно към Плевен се среща с великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ руската армия, който му казва: „Поздравявам ви с успехите при защитата на Плевен. Тази защита е едно от най-блестящите събития в историята на военната отбрана“.
Оценката не е лишена от основание. По време на обсадата на Плевен Осман паша се изявява като много способен командир. Успешно отблъсква две атаки на руско-румънската армия, причинявайки й значителни загуби в жива сила, а турците дават сравнително малко жертви. Затова след войната получава почетното звание Гаази (победител).
Но, както се пее в българската песен, когато е обсаден Плевен, на искането му към султана да се изпрати храна, дрехи, пушки и топове, защото войската му е оголела и обосела, не получава нищо. За него обаче е композиран военен марш „Маршалът на Плевен“.
След превземането на Плевен Осман паша е отведен в Харков, където престоява до края на войната. След това руският император Александър ІІ се среща с него, връща му сабята и го освобождава.
В Истанбул пашата е посрещнат с възторжени овации от многохилядна тълпа, а султанът го обявява за маршал на империята.
По време на Сръбско-турската война през 1876 г. Осман паша е комендант на видинската крепост, където отбива атаките на сръбската войска, а след гова при Зайчар й нанася съкрушително поражение и фактически това решава изхода от войната в полза на Турция. В началото на Руско-турската война през 1877 г. предотвратява опита на руската армия да премине Дунав при Никопол.
След като се връща в Турция, той става един от най-доверените хора на султана. В периода 1878-1888 г. четири пъти е министър на войната. Когато през 1897 г. започва Гръцко-турската война, султанът го назначава за главнокомандващ, въпреки че е на 60 г.
Приближени на падишаха, които завиждат на маршала за неговата слава и висок авторитет сред турската армия, го обвиняват, че е получил значителен подкуп от гърците, тъй като в битката при Фарсала нанася голямо поражение на гръцката войска, но не я преследва, за да я разгроми напълно.
Той е снет от поста главнокомандващ и срещу него започва разследване. Това отравя живота на вече възрастния човек и се отразява сериозно на неговото здраве, следствие на което умира през 1900 г.
Вече след неговата смърт се разнася слухът за съкровището на Осман паша. Според „очевидци“ – участници в битката за Плевен, когато е станало ясно, че градът ще бъде превзет, Осман паша нарежда да се построи скривалище. За целта са били събрани българи, които да изкопаят голяма дълбока яма. Други са били принудени с волските си коли да докарат камъни, с които да се укрепят стените й.
В нея е поставено знамето на Османовата армия, направено от зелена коприна, на която са извезани със сърма стихове от корана и полумесец. Дръжката му е от злато с голяма златна топка на върха.
В тази дупка Осман паша заравя и всичките си пари и ценности, както и неизплатените заплати на войниците и младшите офицери, защото по време на обсадата се е плащало само на старшите офицери. Там са укрити и ценности на плевенските турски първенци.
Осман паша сам ръководи изграждането на скривалището, затова единствено той знае къде се намира, а след това всички български работници и колари са избити.
Говори се, че след 1878 г. на няколко пъти е посещавал Плевен, за да разбере дали може да прибере имането си. Слухът за него кара много български, а дори и чуждестранни иманяри да го търсят, но опитите им да го намерят се оказват неуспешни.
Истинска психоза настава сред тях, когато през 1924 г. едно дете намира на брега на река Вит при Плевен златна турска пара, която археолозите определят, че е от XIX в., поради което иманярите смятат, че съкровището е заровено някъде близо до реката.
Копаят по цели нощи под светлините на фенери, но не откриват нищо. Въпреки това иманярите не се отказват и продължават да търсят съкровището на Осман паша. Някои от тях копаят и до днес, а вероятно това ще продължава и в бъдеще.
