Колко струва на държавата един директор – 2

сумата 800000 лв. Която заедно с лихвите оттогава представлява цялата издръжка на трима професори и директори като нея. С което тя просто не им е позволила да се появят на научното поприще, т.е. елегантно и безшумно ги е ликвидирала. За което беше наградена от Селскостопанската академия с титлата „професор”.
Сега искам да запозная читателите на „Десант” с друго, далеч по-зловещо престъпление на проф. Георгиева-Клисарова – доколкото то има световни измерения. За което се налага да дам кратки пояснения.

Известно е, че т.н. глобално затопляне се дължи на рязко повишената през последните десетилетия концентрация на СО2 в атмосферата. Съществуват вече 6 – 7 метода за извличането му от въздуха, които обаче до настоящия момент остават неприложими, тъй като предлагат баснословно скъпи решения на двете огромни трудности, които трябва да се преодолеят: концентрациите са от порядъка на 0,038 %, т.е. нищожни, поради което абсорбирането им изисква милиарди; вече получените количества силно отровен газ трябва да се обезвредят или изолират по някакъв начин, което прибавя нови милиарди към решаването на въпроса.

А трябва да се бърза – учените вещаят близък, може би вече и непредотвратим апокалипсис, а политиците все още не могат да постигнат нужните общи решения.
В тези критични за човечеството мигове дядо Господ изглежда е решил да ни даде последен шанс, преди да ни унищожи с поредния Потоп. Защото ни показва в района н. Сиврибурун – н. Шабла на Българското Черноморие как природата е решила гениално и най-важното – безплатно за нас двете трудности, противодействайки на човешката глупост. А ето как тя прави това (представено схематично).

Мидите върху скалното дъно пред носовете в района използват СО2 разтворен в морската вода за изграждане на черупките си от неразтворим СаСО3. Вследствие на т.н. парциално налягане нови и нови порции СО2 постъпват от въздуха.
Тук няма нищо ново – процесът е отдавна познат и описан в учебниците по хидробиология. Задачата беше да се създадат съоръжения за марикултури с голяма твърда повърхност за закрепване на мидите и с колектори за миди, така че в ролята си на „биологични помпи” да ускоряват максимално този процес.

Необходимо е незабавното експериментиране на патентованите преди 8 години съоръжения, за да се види колко – 5, 10, 50 или 100 пъти, ускоряват процеса на трансформацията на СО2 от въздуха в черупки и пясък за плажовете. За да бъдат след това предложени за внедряване. А самият метод е безплатно допълнение към съоръженията, единствено за които изразходваме средства. Както са безплатни още 30-ната други полезни допълнения – нещо, все още непостигнато в други страни. Но това е друг въпрос.

Няма да е безинтересно за читателите да узнаят, че вече съм успял и да „узаконя” описания процес още през 2007 г. – в т. 12.10.5 от резолюция 1552/2007 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, благодарение на любезното и професионално съдействие на г-н Лъчезар Тошев – биолог, тогава наш представител в Съвета.
И така, предлага се нещо, което звучи като чудо, или поне като поредното изобретяване на перпетуум мобиле. А си е чиста реалност. Което обаче не интересува никого – нали сме в България! Но е от жизнен интерес за останалите 7 млрд. жители на Земята. То трябва да се експериментира в ИРР – Варна – марикултурите са негов приоритет.

На входа обаче стои директорката му, със загадъчната усмивчица на типично българска Мона Лиза (с която повеждаме въображаем разговор), и вече седма година казва – не може! Защо, питаме? Защото аз не давам! И не ме интересувате нито вие, нито целия останал свят!
На тази дама й се плаща заплата, за да прави точно обратното. Но тя върши това, което е изгодно за нея – лапа максимума от проектите и не си мръдва пръста, за да изпълнява задълженията си както трябва – да решава биологичните проблеми на Българското Черноморие.

Защо? Защото знае, че тези, които са я сложили на директорския стол, няма да позволят да бъде мръдната от него. Че ще я защитят там, където трябва. И че отговаря само пред тях и пред никого другиго.
Тук би трябвало да се появи един разследващ журналист, който да отправи към председателя на ССА – проф. Тотка Трифонова няколко неудобни въпроса.

Такъв за съжаление няма. Поради което съм принуден да се нагърбя с неприятното задължение да върша и неговата работа. Но с надеждата да спестя на проф. Трифонова следващите си още поне 10-на публицистични изяви, ще се задоволя засега само с един въпрос: ще допусне ли директора на ИРР – Варна проф. Даниела Петрова Георгиева-Клисарова, в качеството си именно на директор, да продължи да маскари ССА пред българското общество, а в най-близка перспектива и пред останалото човечество?

В категории: Горещи новини , Трибуна