Започна се. И напълно нормално. Кога сте видели у нас да се спазват каквито и да било срокове, да се изпълняват каквито и да било споразумения. По време на летните месеци – подготвителни действия за голямата истерия през октомври. Поради пряката ми репортерска работа имам възможност да съм преситен от такива номера.
През почивните дни, когато бях дежурен, една министърка ни занимава седем часа от работния ден със себе си. Откара ни с бус чак до Резово на границата, за да се похвали с… общо 12 километра чакълен път.
Важно било, горската инфраструктура се подобрявала и рахатът за местните жители бил все по-пълен и доволен. Подробно бяхме спрени на двете пътчета и помолени да снимаме каква чудовищна работа е свършена на двете места.
За да е пълна програмата, накрая бяхме откарани в ловен дом, за да ни нахранят. Като извинение, демек „загубихме ви деня, поне да хапнете“. Искаше ми се да откажа и да викам, но наистина бях гладен. А и какво са виновни хората, тя, министърката, си отпраши с джипа…
Преди немного време нейният шеф, Слънцето на съвременна България, беше калесан в друга гранична община, пак в Странджа, да резне лентата на… депо за битови отпадъци. Оттам два пъти ни заливаха със скръбни депеши „Колеги, поради ангажираност на…. се отлага…”
На въпросния, знаете, това му е любимо хоби – да обикаля по всякакви селца и паланки, за да реже лентички. Та в унисон с неуморната му активност, неговите хора вече обявиха новия девиз за предстоящите местни избори: „Видими резултати за България. Време е.“
Новият председател на предизборния щаб е онзи, старият, с многото апартаменти, но нейсе, важен е девизът. Въпросната партия, воглаве със своя ръководител, е проглушила ушите на българина със своите успехи, сравнявайки ги само със строителството по времето на Тодор Живков. Та се чудя, кои точно са видимите резултати – магистралата или депата за битови отпадъци, пречиствателните станции и другите гръмовно открити обекти. Или ако пусна бюлетин за тази партия, ме очакват видими резултати.
Очевидно, щом е добавено „Време е“. Значи, един вид, оттам си признават, че досега – каквото било, било. Време е за Видими резултати. Ще стане ясно, прочее, след като на интернет зевзеците им изветрее лятната жега от главите и не се захванат с девиза.
Както направиха с по-предния „Имаме воля!“. Помните ли, просто обърнаха словореда наобратно и се получи „Ялов е, мами!“ Ако бях от пиарите на ГЕРБ, щях да си направя публично самоубийство. А това е най-работещият отдел, представете си.
Този момент със слоганите („слоган“ – „боен вик“, на келтски) винаги ми е бил любим. И далеч не само тези, измислени от въпросната партия. Поради огромния процент на наглост и дебелоочие в българския политически живот тези крилати фрази много често напълно си противоречат с доскорошни, изповядвани от едни и същи хора, без никакво значение дали са леви, десни или центристи.
„Върху пепелта от БСП и тройната коалиция градим магистрали“, бяха измислили въпросните пиари, по повод кандидатпрезидентската кампания, от която получихме президент – шеф на строителна фирма, бодър комсомолски кадър, който говори някакви нелепици по телевизията и се радва на уважение сигурно на не повече от 5-6% от народа си.
Помните ли далечната 1999 година, когато една друга партия издигна „Ние сме на ход“? А предишния й „Сполука за България“? Заявявам ви най-отговорно, че частичните успехи на столетницата БСП в онези времена се дължаха не на силното внушение, което предизвикваше червеното човече Начко, с вдигнатия нагоре палец. А на простия факт, че гласуващите за тази партия все още бяха сравнително много на брой.
Просто личната им житейска възраст не беше толкова напреднала. Или направо приключила.
Ами онова, от следЖан-Виденовия период? „Работа, хляб, демокрация за всички“? Всеки, който помни зимата на нашето недоволство от 1997 година, се сеща, че тогава хлябът буквално не достигаше, а хиперинфлацията направи така, че доларът да струва 3-4 000 лева. Но далеч не само тези две организации пишат тъпи лозунги, които биват забравяни почти веднага, а за краткото време, в което се размахват, силно дразнят родния избирател.
В паметта ми изплува едно тъмносиньо „СДС – победа, България“. Още тогава червените активисти му намериха цаката, издраха „по“ и остана „беда, България“.
Една партия с дъбови листенца на герба, известна с претенциите си да се бори за права и свободи, които никой никому не е отнел, извади на последните избори „ДПС в Европа, Европа в България“. Което наумяваше причудливата перспектива, че ако тази формация влезе в Европа, ще докара Стария континент у нас. Без значение, че официално сме в Европейския съюз от 2007 година.
На витиеватото обяснение на шефа на партията никой не обърна внимание, но и без това неговите избиратели нямат нужда от девизи. Те така и така гласуват организирано за нея. Съмненията са забранени.
В този ред на мисли, „Да на нормалността“ на Движение „България на гражданите” наистина привлече няколко файтона народ. Но хората си бяха решили да пуснат за нея, лидерката й и без това обича да говори. Уж нормални неща, уж хубави, съвременни и европейски, пък от тях нищо не произтича.
„България без цензура“ не зная дали да обсъждаме, пролича си съвсем нецензурното държание на нейните представители - разпаднаха се, когато свършиха парите.
Хич не им е лесно на партийните гурута, които мислят предизборни девизи у нас. Очаква ги главоболна есен. Хайде после кажете, че Бай Ганьо не е докоснал върха, а? С неговото „Всички са маскари“.
za da ima red v misleneto parvo se gleda minaloto posle nastojashteto i se planira badeshteto za balgaria e bil vashen perioda 1933 do 1944 godina kakvo ni e doneslo prijatelstvoto s germania i sajusnizite togava ,posle 1944-1989 kakvo nie doneslo prijatelstvoto s savetskia lager i sled tova perioda 1989-2015 godina kakvo ni e doneslo na stranata na darshavata na naroda i na vseki lishno . az lishno ne delja horata po nazionalnosti narodnosti i rasi no vishdam kakvo sa postignali zivilisovanite narodi koito sa glavno ot bjalata rasa posle si kasvam az trjabvashe da se borja i s balgarska i nebalgarska konkurenzia i zatova si spomnjam vidoismeneni pogovorki prijatelstvoto simpatiie mogat da se pooshtrjat s vsaimno namasvane i vsaimni peshalbi
no mojata intelektualna materialna i druga stoka se prodava na tesi koito naj mnogo plashtat no taj kato v berlin nad 20 godini i v balgaria nad 20 godini
podslushvania nabljudenia naklevetjavania jasnovidstva envoltirane programirane i drugi metodi za ograbvane na moite intellektualni bogatstva ne uspjah da napravja oshakvanite ot mene peshalbi to zaposhnah da pravja analisi na prishinite i prishinitelite i reshih she e naj dobre da razprogramiram vsishki nepolesni za mene moi i shushdi programi i da zaposhna da pravja sobstveni programi za samoprogramirane na moja shivot za lishno shtastie zdrave blagodenstvie ljubov sas sex semejstvo s ljubima shena i t.n. po jasni i po lesno dostishimi zeli
kato avtomatishno neuralisiram shushdi i nepolesni za mene programi sled prezenki na motivite i stojnosta na shushdite balgarski i nebalgarski programi
