Може би вие, господа политици, които четете това писмо, се готвите да отмаряте по разни курорти, но аз имам надежда, че ако не сега,
след време моето писание ще стигне до очите и душите ви.
Към вас се обръща един неизлечимо болен инвалид, прикован на легло от 14 години. За сега с помощта на много скъпи вносни, но не осигурени и лицензирани от нашата НЗОК препарати, все още съм в някакво нормално психо-неврологично състояние.
То ми позволи да се обърна към вас, към президента Росен Плевнелиев, Народното събрание и Министерски съвет.
И тъй като вярвам повече на журналистите, ще ви помоля в „Десант“ да ме подкрепите в реализирането на моя тъжен, но неизбежен девиз: I have a dream to die*.
Докато получите в НС и МС и, да даде Господ, видите това писание, може би ще бъда вече кротък и безобиден идиот, което ще Ви освободи от неприятността да се занимавате с мен.
Към казаното до тук прибавям конкретен случай, който обосновава моето искане пред горепосочените висши инстанции.
Току-що ми се случи още една съвременна административна гадост на Социалното министерство и вероятно Столична община. По Закон на мен, като инвалид от най-висока степен с придружител (напомням, че съм неподвижен, прикован на легло) се полагат някои облекчения, в т.ч. и за придружителя ми. Като например автобусен билет на редуцирана цена от 8 лв. за цялата градска мрежа.
На 8 юли 2015 г., при опит за закупуване на такава месечна карта, са поискали моето присъствие и щом то физически е невъзможно, са изискали представяне на нотариално заверено пълномощно в 2 екземпляра, на стойност над 50 лв.
Едното копие с всичките ни лични данни трябвало задължително да остане в бюрото за издаване на документа.
По-добре Калфин да обяви пряко, че ни отнема тази придобивка.
Радослав Панайотов, София
(Пълният текст на разтърсващото обръщение на автора на това писмо към политическата власт и неговият безпощаден анализ на здравната реформа и социалната система в страната очаквайте в следващия брой.)
