Строго охранявани съмнителни особи

Автор: Стефан Солаков

Финансовият фалит на съседна Гърция здраво разтърси основите на общия европейски дом, а ние, българите, тепърва ще проумяваме щетите, които неминуемо ще се стоварят и върху нашата икономика. Още отсега е ясно, че днешните ни управници ще използват най-рационално гръцката трагедия, за да ни принудят да повярваме в необходимостта от ново стягане на коланите под предлог да се предпазим от финансовото цунами, опустошило южните ни съседи.
И докато гърците извършиха чудеса от изобретателност в опитите да измамят Брюксел и банките кредитори, нашите любими държавници правят всичко възможно, за да излъжат собствения си народ.

Почти всеки ден наблюдаваме разпенявени политици, които ни убеждават, че сега е моментът да си траем, снишаваме и дори да се умилкваме около началниците в ЕС белким им се откъсне от сърцето някои друг допълнителен финансов транш, който да освежи банковите сметки на някои високопоставени чиновници, а междувременно да обогати родната инфраструктура с още няколко километра асфалт или поредните шадраванчета около луксозните офиси на политическите велможи.
„Пари при пари отиват“ е казал мъдрият български народ, наблюдавайки с болка и завист как незначителни хорица се превръщат в митични знаци щом стъпят върху пътеката на властта.

Заедно със самочувствието им бързо растат и парите, които нещастната ни държава къса от залъка на милионите бедняци, за да утолява непрекъснато растящия апетит на поредните властници. Обслужването на тези новопръкнали се парвенюта задължително трябва да е перфектно като за целта около тях се въртят многобройни тълпи от всевъзможни прислужници.
Достатъчно е да надникнем в оскъдната информация, която все още е достъпна за медиите, за да се убедим, че за образование, здраве и пенсии може да няма пари, но за охрана и луксозно обгрижване на високопоставени особи финансови ограничения не се предвиждат.
Националната служба за охрана непрекъснато увеличава своя бюджет, а списъкът с нейните ВИП клиенти се разширява с всеки изминал ден. В момента над 100 галеници на политическата фортуна се радват на нейните грижи, а тенденцията е тази цифра да бъде удвоена в най-близко време.

И така нека повдигнем завесата и да хвърлим поглед на някой от късметлиите, които НСО дундурка от толкова години насам, че едва ли ще сгрешим, ако определим тази височайша грижа „от люлката до гроба“ – в политически смисъл, разбира се.
На първа линия изпъква легендарната особа на видния политически „отшелник“ Ахмед Доган. Този най-скъп клиент на офицерите от новото УБО струва на държавата около 2 млн. лв. годишно, въпреки че отдавна би трябвало да бъде лишен от вниманието на НСО поради оттеглянето му от политиката и парламента.

Вместо това непрекъснато научаваме за новите подвизи на „султана в сянка“, обожествяван от една престъпна партия, поставила се в услуга на чужди шпионски централи.
Вече повече от четвърт век турската агентура у нас работи изключително успешно за съсипване на българската държава и за просешката тояга на целокупния ни народ, превърнал се постепенно в най-мизерстващия обитател и слуга в богаташкото имение на новите европейски господари.
Поредният сарай, издигнат от „бедняка“ Доган на най-красивото и стратегическо място върху черноморския бряг край Бургас, е най-новият скандал, който като че ли не вълнува кой знае колко министрите и общинарите на ГЕРБ, притежаващи ключовете на държавната хазна.

Ще се намери ли някой високопоставен отворко от коридорите на върховната власт да ни обясни как бившият лидер на ДПС е заработил парите за най-новия си дворец, и то когато не получава никакви доходи от обществена дейност?
Помним добре ония 1,5 млн. лева хонорар, даден на Доган за безумния хидропроект, свързан с прословутия „Цанков камък“, който в момента често пъти се изтъква от днешните герберски управници като едно от най-мошеническите престъпления, съсипали българската икономика.

Смешната сума от хонорара Доганов обаче едва ли представлява и една стотна от милионите, профукани от „падишаха Ахмед“ и неговата политическа банда както в Боянските сараи, така и в различни други местности на все още красивото ни Отечество.
И тук изниква въпросът – с какво държи в ръцете си днешните български политици тройният агент Сава? И защо след като разграбва и унищожава държавата пред очите на цялото общество, той продължава да се радва на специализираните грижи на НСО?
И последно – ще започне ли своята дейност новото антикорупционно звено на госпожа Кунева с проверката на „мистър Корупция“ на целия ни преход през последните 26 години?

Оказва се, че не е чак толкова трудно един български политик да бъде защитен и обгрижен под чадъра на охранителната служба. Достатъчно е да се отправят анонимни закани по телефона към дадена персона и някакъв тайнствен съвет решава, че висококвалифицирани служители на НСО поемат наблюдението и защитата на застрашеното лице.
Достатъчно е да напсувате от кабината на обществен телефон примерно Сергей Станишев, Лютви Местан или Цветан Цветанов и „архангелите“ от НСО ще цъфнат пред входната им врата. Милионите, които се харчат за тази цел, неофициално вече надхвърлят 40 на годишна база с тенденция да бъдат увеличени значително през следващата бюджетна година.

Данъкоплатците биха преглътнали дори и тези грешни народни пари, ако бяха отредени, че се харчат за доброто на държавата и на нейните славни ръководители. Уви, в бушуващата всеобща криза ние трошим излишни средства за персони, многократно доказали, че са работили или работят в ущърб на националните ни интереси.
Вижте само какви щуротии върши почти всекидневно ВИП № 1 на държавата – президентът Плевнелиев. Стигна се дотам, че собственото му вице Маргарита Попова не издържа и обвини своя началник в антидържавна политика, затваряща важни коридори от международните контакти на България.

Непремерените и абсурдни изявления на държавния ни глава по адрес на Русия станаха причина премиерът Борисов да омаловажава издънките на своето протеже Роско Боско и дори да се унижава пред руските медии, изтъквайки абсурдната теза, че налудничавото поведение на президента е било подшушнато от „големите началници“ в Брюксел.
Странните международни зигзаци на Бойко Борисов го превърнаха в съвременен Настрадин ходжа, който замазва гафовете на хитърпетровците в собствения му кабинет.
И Николай Ненчев, и Даниел Митов, и още няколко министри от второто издание на Борисовото правителство се изявяват като поредните непохватни слонове в крехката стъклена къща на държавното управление.

Вместо да ги натири незабавно, любимият ни бащица бате Бойко ги дундурка с необяснимо упорство, а българските данъкоплатци продължават да плащат излишни пари за луксозната издръжка и охраната на тези доста съмнителни особи.
В Гърция днешните държавници са готови да загинат на своите финансови Термопили, у нас българските велможи се крият зад гърба на мизерстващите ни сънародници и предпочитат да жертват обикновените хора вместо своите скъпоплатени кариери.
В тази разлика между нас и съседите се крие и най-голямата трагедия на днешното ни общество – липсата на националноотговорни политици, способни да влязат в историята като истински защитници на българските интереси.

В категории: Коментари , Горещи новини