Няма как да бъда оптимист, като виждам едно и също нещо, година след година, вече повече от десетилетия. Всяко лято едно и също, до втръсване. Плажове. Чадъри. Шезлонги. Ивици. Постове. Заграждения. Скандали. Побоища. Сумтене. И докато се огледаш – сезонът заминал. На следващия – пак.
Слушах радио репортаж, в който колежката съвестно си беше свършила работата и събрала данни кое къде колко струва. Цифрите варираха – от 16 лева на ден за чадър и шезлонг, до 26-30 и повече на различни места.
Не съм си дал труд да питам какво става на юг по Черноморието, но познат, който има хотел в Черноморец, сподели на среща с министъра на туризма Николина Ангелкова, че миналата година на ивицата там искали (дръжте се) 40 лева за сянка и стол под нея.
Всички туристи изпаднали в тежък потрес. За да няма такава уродия, човекът предложи плажовете да бъдат дадени за стопанисване на общините. Така думата „концесионер” изчезва от уравнението и летовниците доволни, и... вълкът сит.
Министърката се поогледа, поогледа и рече, че това било в ресора на нейната колежка по регионалното развитие и благоустройството. „Вярно, че е така, но искам да питам дали се познавате с нея и ако случайно се срещнете, дали не бихте й предали това мое предложение” – остроумно и язвително я репликира познатият.
Аз не разбирам от туризъм, моята специалност е друга. Сигурно не всички общини могат да си позволят да се занимават с прилежащите им ивици. Сигурно има нужда от концесионери, за да бъдат поддържани всички плажове. Със сигурност далеч не всички от тях са се изръсили толкова пари на държавата, за да свалят по няколко кожи от туристите.
Но все си мисля, че 40 лева е грозна работа. Все си мисля, че във всяко нещо трябва да има и малко съвест. И че лафът „през лятото ден година храни” не означава гавра с джоба на дошлия да посъбере малко тен и да се бухне в морето, макар и само за седмица.
Преди време в един интернетски форум попаднах на бойки призиви да не жалим чужденците, защото „през лятото ако не ги одерем, кога? Аман от тях, гледат ни като долна раса народ, ебават се с нас, не ни пускат в Шенген, не ни пускат в Америка, а те като дойдат – трябва да им правим мили очи и да им чупим метани”.
Нямам представа дали авторът на тези крилати мисли е зает в туризма, дълбоко се надявам да не е. Защото в противен случай нещата са отишли на много, ама много зле. Подобно мислене издава много, ама много дълбоки комплекси и никаква, ама никаква мисъл за печеливш бизнес.
Смятам, че е напълно излишно да давам пример със съседните нам Турция и Гърция. Където яко печелят от туризъм, пък нито имат нашите климатични условия, нито чудното съчетание „море и на няколко километра прохладна гора”.
Ако не сте го изпитали на гърба си, сигурно сте чували точно за метаните, които правят на всеки клиент, без значение дошъл той с „ол инклузив” или не. За свръхвнимателното отношение, което те кара да се чувстваш значим човек. За малките, но твърде приятни жестове, които гъделичкат душата и те карат сам да си развържеш кесията.
Още повече показателен е фактът, че когато се позатопли, стотици хиляди българи отиват за няколко дни на море в... Гърция. Нормалната логика води точно до това.
Ако живееш в Благоевград, е много по-добре да се спуснеш надолу и да изживееш приятни спомени там. Отколкото да пристигнеш много по-късно (не ми ги приказвайте тези глупости на Бойко Борисов, че се скъсал да строи пътища, с ей тия две ръце) на родното Черноморие, където единствената идея е да те правят на тъпак, всячески да гледат да те излъжат и да ти отрежат главата от кръста със сметки двойно по-дебели от тези в чужбина. А, да не забравя мръсотията.
Патриотизмът е много хубаво нещо. Смятам се за патриот. Но я ми обяснете защо, въпреки че народът масово харесва гореспоменатия, вкупом се присмя на неговия вопъл да почива на родното крайбрежие. Точно заради гореспоменатото.
Заради пясъка, освен с чадъри за по 10 лева минимум. Макар че във всеки договор съществува клауза какъв процент от ивицата трябва да бъде свободна. Не само на метър от оградата.
Заради „охранителите”, гонещи (и побоища се случват, гледали и чували сте) хората, които отказват такава гавра с тях. Заради „минавате през частен имот на път за плажа, дължите 10 лева такса”.
Заради грозната, извратена идея „частен плаж”, която повече от 10 години потриса дошлите на море. Няма такова понятие, така някои хотелиери наричат ивицата пред хотела си. Която е изключителна публична държавна собственост.
Заради новоизмислената през тази година чудовищна простащина „такса хавлия”. Не сте чували ли? Даваш 5 лева, ако си опънеш кърпата между чадърите. Демек, плащаш си за гяволъка да се правиш на баровец. Това, последното, ми дойде много в повече, дни наред отказвах да го асимилирам.
Лайтмотив в началото на всяко лято е „Готови ли сме за сезона?” думи, думи, думи на корем. Лайтмотив в началото на всяко лято е „Ние сме нихилисти, сами се оплюваме и гоним туристите оттук”. Но удобно не осъзнаваме истината.
Всяко лято едно и също, до втръсване. Плажове. Чадъри. Шезлонги. Ивици. Постове. Заграждения. Скандали. Побоища. Сумтене. И докато се огледаш – сезонът заминал. На следващия - пак.
Всъщност, нищо ново под слънцето. Простотията не е нашенски патент. Не сме я измислили ние. Още Конфуций пет века преди Христа го е казал: Историята е фенер, който човечеството си слага да му свети.
Отзад.
moshe ds se preporasha na svobodoljubivite balgarski patrioti slednoto da misljat po shwejzarski targovski
dori i da imat simpatii kam levite komunistisheskite dvishenia ili kam desnite fashistki dvishenia ili kam drugi vidove dvishenia ili kam meshdunarodni dvishenia i narodnosti da vidjat kakvi im e polsita i kakvi sa nepolsite ot tesi na koito simpatisirat az naprimer si pravja DOM NA SHTASTIETO nr 21 plus 19 plus 6 s pomoshta na nr 14 i drugi nomera a tosi DOM NA SHTASTIETO e da bada trajno mlad zdrav bogat silen potenten fertilen biologishen bashta kato JULIUS IGLESIAS ,AL BANO i podobni prijateli na zdravi sinove i dashteri ot ljubimi ot mene odobreni sheni s jasen proishod biografia zdravoslovni sastojania harakteristika i da imam i podobni prijateli po zjal svjat i kojto mi preshi na tova umishleno direktno ili ne nesavisimo ot koja partia i narodnost e se klasifizira avtomatishno kato prishina i preshka pred shtastieto mi koito go pravjat neumishleno podvedeni mameni lagani zaplashvani isnudvani za tova da se prosvetljat da ne mi preshat zashtoto az ne shelaja da presha nikomu na shtastieto i moga da dam s blagoslovia samo tova na vseki kakvoto toj mi dava
latinskite pogovorki za tova sa DU UT DES i PACTA CLARA BONI AMICI
