Навършиха се 70 г. от бомбардировките на Хирошима и Нагазаки
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
През втората половина на 30-те години на миналия век изгонени заради еврейския си произход и емигрирали от Германия учени пристигат в САЩ и информират висши служители от правителството и армията, че нацистите работят по създаването на ядрено оръжие. Тези сведения стигат и до президента Рузвелт, който се съветва със специалисти и те изказват мнение, че създаването на такова оръжие е възможно и то ще има огромна поразяваща и разрушителна сила.
През 1941 г. Рузвелт подписва решението за започването на осъществяването на проекта „Манхатън“, който има за цел да създаде атомна бомба. Той е строго секретен – за него знаят само президентът, генерал Лесли Гроувс, който е определен за административен ръководител на проекта, научният ръководител проф. Дж. Робърт Опенхаймер и няколко учени, които трябва да разработят фундамента.
Работата обаче е изключително сложна и най-вече непозната. Затова започват да привличат все повече учени, специалисти от различни области, висококвалифицирани инженери, техници и работници. В различните етапи на осъществяването на проекта по него работят 130 хил. души и 30 учреждения на САЩ. Разходите възлизат на 2,2 млрд. долара, които по днешен курс се равняват на 30 млрд.
Работата по осъществяването на проекта „Манхатън“ приключва успешно през март 1945 г. Създаден е прототип на атомна бомба с мощност 1 килотон. В края на април стоманеното кълбо с диаметър 93 см, заредено с уран 235, е взривено на изпитателния полигон в щата Ню Мексико.
Ефектът е поразяващ. Построените за целта сгради от бетон и с желязна арматура са разрушени като къщички от кибритени клечки в радиус от 650 м от епицентъра на взрива.
Пристъпва се към изработването на бомба, която е пригодена за хвърляне от самолет. На Потсдамската конференция, състояла се от 17 юли до 2 август 1945 г., новият президент на САЩ – Труман (поел поста след смъртта на Рузвелт), уведомява Сталин, че неговата страна разполага с оръжие с огромна поразяваща сила и ако се наложи, то ще бъде използвано.
В този момент Йосиф Висарионович естествено дори не може да си представи за какво става дума. Но понеже на конференцията американците много настояват Съветският съюз да се включи във войната с Япония, той мисли, че ако те наистина имат такова оръжие, могат и сами да се справят, затова го приема по-скоро като блъф от тяхна страна. Все пак си взима едно на ум, когато се върне в Москва да попита учените и военните знаят ли нещо по въпроса.
Съгласно съюзническите си задължения, СССР обявява война на Япония и разгромява нейната елитна квангтунгска армия в Североизточен Китай (Манджурия). В същото време американците трябва да продължат настъплението си към Страната на изгряващото слънце.
Самураите обаче се сражават упорито и американците понасят големи загуби. Само за превземането на островите Окинава те дават 32 хил. убити и 14 хил. ранени. Ето защо президентът Труман дава нареждане да се подготви план за използването на новото оръжие срещу Япония.
Това обаче не може да стане веднага.
Предстои изпитването на вече изработената първа атомна бомба с форма и вид, пригодна за хвърляне от самолет. Тя е с мощност 6 килотона и е взривена на 26 юли на същия полигон в щата Ню Мексико. Ефектът отново е впечатляващ – в радиус от 2 км всичко е стопено, дори почвата е превърната в пепел.
В същото време „малчугана“, както е наречена първата бомба, която ще се хвърли над Япония, вече е готова. Тя е с мощност 13 килотона и тежи 4,5 т. Остава да се определи къде да бъде пусната. Военните предлагат в Йокохама, където в пристанището е съсредоточена по-голямата част от японския боен флот. Според Труман обаче тя трябва да порази граждански обект, с което да се нанасе силен психологически удар, който да сломи волята на японците за продължаване на войната.
Така изборът се спира на Хирошима. Тогава това е град с население от 300 хил. души. В 8,20 ч. на 6 август 1945 г. самолет В-29, кръстен „Енола Гей“, на майката на пилотиращия го полковник Пол Тибетс, се появява над небето на Хирошима на 8200 м височина. Капитан Грейс включва взривателя, люкът се отваря и бомбата е спусната. На 600 м от земята тя се взривява и настава нещо по-страшно и от апокалипсистичния ад.
Почти моментално загиват 80 хил. души, а в радиус от 2,3 км всичко е превърнато в пепелище. До края на годината умират още 30 хил., а до 1950 г. – нови 120 хил. човека.
След 3 дни трагедията се повтаря в Нагасаки.
Вдъхновителите и изпълнителите на това варварство не изпитват никакви угризения, че са причинили смъртта на стотици хиляди невинни японци. В своите мемоари Труман отбелязва: „През август 1945 г. направихме това, което трябваше.“
Полковник Пол Тибетс и майор Чарлз Суини, който пилотира самолета, хвърлил бомбата над Назасаки, стават генерали и след пенсионирането си изнасят сказки по патриотизъм.
Народите обаче изпитват гняв и омраза към престъпниците. Когато генерал Пол Тибетс е назначен за военно аташе в Индия, в Делхи и в другите големи градове се провеждат масови протести срещу неговото пристигане и той не е приет от индийското правителство. Изключение прави само капитан Клод Изерли, който пилотира разузнавателния самолет при бомбардировката на Хирошима. До края на живота си той дава всичките си пари за децата на изпепеления град и умира в психиатрия.
Изминали са 70 години от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки. През цялото това време повече не е използвано атомно оръжие за бойни цели. Светът обаче не е освободен от кошмара на ядрения апокалипсис.
Сега вече 5 държави официално притежават атомни, водородни, неутронни, плутониеви бомби и ракети с такъв заряд, а още поне толкова са снабдени с него, като има и нови желаещи. Затова се харчат колосални средства, които биха могли да се използват за повишаване на жизнения стандарт на населението.
Девизът „Да изковем от мечовете плугове“ може да се редуцира в „Да използваме атома само за мирни цели“. От него може да се произвежда евтина електроенергия. Така че за предпочитане е да се строят атомни електроцентрали, а не атомни бомби.
