Политически шамани атакуват наивните българи преди местните избори
Автор: Стефан Солаков
С всеки изминал ден България се превръща в център на европейската мистика. Чудесата валят едно след друго върху територията на най-бедната държава в Стария континент, сякаш, за да компенсират липсата на финансови средства за нормалния живот на българина. А както знаем от богатата ни история, нашенецът се превръща в истински дявол, когато трябва да се пребори за някоя сума финикийски знаци, независимо от техния размер.
Преди четири дни наблюдавахме любопитна театрална сценка с участието на премиера Борисов в ролята на Исус Христос и на проф. Божидар Димитров като Йоан Кръстител.
Бате Бойко току-що бе резнал лентата на поредните 5 километра по дългия път между Варна и София, а прочутият ловец на вампири бе налял няколко бъчонки с чудотворната вода, бликнала в кладенеца на Голямата базилика в Преслав „по заповед“ на отдавна предалата богу дух гадателка леля Ванга.
От този мини спектакъл, разигран под палещите лъчи на добружанското слънце, разбрахме, че нашето любимо правителство и занапред ще разчита на свръхестествени сили в нелекото управление на Отечеството.
Религиозните техники от далечното минало на българите, когато племенните вождове са се подчинявали безпрекословно на виденията и пророчествата на своите шамани, очевидно се връщат на мода и в наши дни.
Поне в тази мистична обстановка се чувстваме в свои води и жадните за езотеричен сеир граждани на нашата държава ще бъдат, по всичко личи, напълно задоволени през идващите месеци и години.
И докато премиерът и неговата вярна свита се изживяваха в ролята си на древни юдеи, шепа представители на съвременното еврейско племе препускаха като подплашени зайци из празните трибуни на стадиона на ЦСКА, подгонени от озверелите фенове на червения отбор.
В центъра на София отново станахме за резил, отекнал със светкавична бързина в световните медии. Едно уж приятелско състезание се превърна в гладиаторска битка напук на твърденията на последния израелски посланик, който преди седмица напусна окончателно България, след като дръпна вълнуващо слово за братската дружба между нашите два народа.
Едно са политическите заклинания, а друго – реалната действителност. Оказа се, че потърпевшият израелски тим е рекордьор по провокативна груба игра и постоянен участник в сбивания по този повод в редица европейски държави, често пъти съпътствани от демонстрации на антисемитизъм от страна на местните фенове.
Удобен повод за медиите в Израел да поддържат упоритата си пропагандна линия относно завръщането на нацизма в Стария континент.
Екстремизмът, който бушува из спортните терени у нас и в Европа, е удобна дъвка за т. нар. либерални политици, които използват всеки подобен случай, за да прокарват своята нелепа теория за опасността от „фашизма и ксенофобията“, застрашаващи спокойствието и сигурността в общия европейски дом.
Само че тези юнаци забравят най-важното – кой е истинският дразнител, причинил тази изострена чувствителност на младежите у нас и в Европа. Когато почти всекидневно политическите шамани те атакуват с апокалиптичните си илюзии, вместо да ти осигурят най-елементарни условия за нормален живот и образование, именно тогава се ражда и „вековната злоба на роба“, както беше възкликнал преди близо век поетът Гео Милев.
Лютви Местан, който в България играе любимата си роля на либерал № 1, наскоро надмина себе си като регионален политически магьосник. На среща с безгласния и безропотен електорат на ДПС той изтъкна миризмата на прегръщащите го мюсюлмани като определящ фактор за философията на неговата политическа сила.
Вероятно е имал предвид мириса на бедност и отчаяние на отрудените и безправни хора, все още вярващи в своите етнически главатари и в техните упорити манипулации относно „другостта“ на това население в България.
Неприкритото насъскване срещу останалите етнически групи в общата ни родина неминуемо застрашава мира и по-нататъшната интеграция на отделните общности в България.
Най-ярък пример за последствията от враждебните политически проповеди на ориенталските шамани са засилващите се престъпни деяния, извършвани от циганския етнос.
След като издевателствата и убийствата на български граждани се превърнаха във всекидневен новинарски поток, очевидно несмущаващ особено много органите на МВР, вече наблюдаваме нападения и убийства, жертви на които стават чужди граждани, имали нещастието да заживеят постоянно в бандитска България.
Изнасилването и смъртта на 60-годишната англичанка в село Маломир, Ямболско, показа за сетен път, че закриляните от ДПС престъпници са напът да включат нашата страна в списъка на най-опасните държави не само в Европа, но и в световен мащаб. Това безспорно ще нанесе смъртоносен удар и върху българския туризъм, който и без това едва крета благодарение на бездарното му ръководство от страна на правителството и на местните феодали в лицето на алчни кметове и общински управи.
Скандалът с градоначалника на Созопол Панайот Рейзи за пореден път показа, че нямаме държавно ръководство, способно да спаси населението от разбойниците, управляващи най-популярните общини в страната.
Аполонът на Созопол, както медиите нарекоха иронично господин Рейзи, от дълги години е любимец на различните правителства в София и това му помогна да се превърне в могъщ местен наместник на бог Нептун върху цялата крайморска зона около Созопол.
Преди две години този привлекателен град бе обявен за втория Ерусалим от същите тези местни шамани, които ни заливат непрекъснато с разтърсващи открития на чудотворни мощи и на вампирски погребения.
Кметът Рейзи беше готов да си сътрудничи с румънския град Сигишоара, където има музей на граф Дракула, и да участва в общ „вампирски маршрут“ за туристически обиколки на двете съседни страни.
Днес обаче става ясно, че целият този медиен шум е само прах в очите на българите, а истинската цел на подобни местни велможи е много по-елементарна и практична – „усвояване“ тихомълком на последните красиви и все още небетонирани кътчета от родното Черноморие.
Кметската надпревара, която на 25 октомври т. г. трябва да излъчи новите управници на българските общини, вече стартира, и то доста яростно в сравнение с предишните кампании.
Кандидатите за общинска слава започнаха да бомбардират електората с фантастични обещания, на които биха завидели дори прочутите литературни герои на Алеко Константинов.
Наскоро чухме „програмното слово“ на проф. Михаил Мирчев, изнесено на връх Бузлуджа пред многохилядното множество от фенове на БСП. Незнайно защо господин Мирчев бе решил да започне битката за Софийската община именно на старопланинския връх, но това, което чухме от неговата уста на учен човек, бе повече от стряскащо.
Оказа се, че главната цел на софийските социалисти е да... отнемат парите и самочувствието на ГЕРБ и на сегашната кметица Фандъкова?! Нито дума за истинските нужди на софиянци, които отдавна се наслушаха на обещания от разноцветните партийни централи.
В битката за София едва ли възраждането на БСП е най-важното събитие за близо 2 млн. граждани, принудени да търпят нахалството на политическите шамани и мошеници, за които собствената кариера е много по-скъпа от бъдещето на един от най-старите европейски градове.
И така – освен лятната жега, започна вече и щурмът на политическите кърлежи, за които не остава друг подходящ параван, освен екзотичните превъплъщения в магьосници, гадатели и дори в представители на извънземни цивилизации.
Какво ли още ще видим и чуем в оставащото време до кметските избори? Важното е, драги читатели, да не се стряскате и с чувство за хумор да посрещнете техните бездарни послания.
