Как се стигна до нея и какви може да са последиците
Автор: Карикатура: Николай Арнаудов
Нагледахме се напоследък на какви ли не нелепи и разнолики кризи. То не бяха политически, то не бяха икономически, че и финансови и какви ли не още...
И ето я поредната, която ни връхлетя – демографската.
Тя се очертава колкото опасна, толкова и зловеща. Затова за нея се говори твърде малко или почти нищо. А проблемът е ужасно жесток и се отнася до съхранението и оцеляването на многовековната българска държава.
Къде са всъщност корените на това гибелно явление, което застрашава устоите на днешна България?
Известно е, че до 9 септември 1944 г. огромната част от българскато население живее в селата. То се препитава изключително от частно земеделие, като трудът му е примитивен, тежък и се осъществява без никаква техника. Всичко се върши ръчно и трябват много хора. Затова е необходима многобройна челяд, работна ръка, която да обработва частните ниви.
Ето защо българите по това време отглеждат повече деца – най-малко по 3, че и повече, така че раждаемостта е висока.
Показателен е фактът, че след освобождението от турско робство до 9 септември 1944 г. българското население се е удвоило, макар че е живеело в бедност, оскъдица и чести войни.
След повратната 1944 г. земята се кооперира в ТКЗС-та и в селата настъпва коренен прелом. Събират се заедно кадърни и некадърни селски стопани, задължават ги да работят заедно и големият упадък на българското село започва. Тежкият и убийствен труд, обидно ниско заплатеният трудоден – по 1,50 до 2 лева дневен надник, прогонват голяма част от селяните по строежите и заводите в градовете, където работниците са по-добре платени и осигурени. Все пак тогава на власт е работническата класа!
И така в новосъздадените ТКЗС-та скоро се усеща недостиг на работна ръка. Затова започват да се организират безплатни бригади от студенти, ученици и работници от циганските квартали.
Селскостопанският труд става силно нежелан. И въпреки съществуващите ограничения за получаване на жителството, селяните масово започват да се изселват към големите градове.
След демократичните промени през 1989 г. този процес се задълбочи и достигна своя връх. Много от селата обезлюдяват. След влизането на държавата ни в ЕС започва масова емиграция на български младежи към европейските страни и Америка, чийто брой вече достига почти 2 милиона! Да търсят реализация извън пределите на родината си ги привличат по-високото заплащане на труда, стегнатата организация, ред и законност, които царят в пустата чужбина.
Тежките последици от демографската криза вече се усещат осезаемо. Селата са пропищели от цигански набези – ромите редовно пребиват и ограбват тежкоболните пенсионери, едва кретащи там. В страната не достигат лекари, медицински сестри, инженерни специалисти, а напоследък и учители.
Ако не се приемат спешни радикални мерки и това страшно опасно явление продължи със същите темпове, то бъдещето на родината ни и оцеляването ни като нация са поставени на карта. И след някакви си 25-30 години името България като нищо може да остане да съществува само като географско понятие!
Скоро на съдбовните Балкани,
България поредно празно име ще остане.
Страна с народ без Вяра,без Морал и без Култура,
от Роми,Турци и Номенклатура.
А в скобки като тъжна епитафия,
ще пише:/ТЕРИТОРИЯ НА МАФИЯ/
