На 15 август православната и католическата църква почитат Успение Богородично. В България денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник. Според Светото писание, на тази дата света Богородица се пренася на небето и отива при сина си. Нейната смърт била толкова лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук идва и думата „успение“ – заспиване.
На 14 и 15 август по този повод в Кюстендил се отбелязва т. нар. „Панагия“ – въздигане на хляба. По традиция почитането на празника е свързано с омесването на хляб с молитва за добруване, украсяването му с пластики от тесто и занасянето му в храма с благодарност към Божията майка. Обрядът отбелязва въздигането и обредното разчупване на хляба, неговото преломяване и изяждане заедно. „Панагия“ се наричат медальоните с богородични изображения, които йерарсите носят. Самата дума означава честване, памет – не точно на хляба, а на Богородичния хляб. Празникът се посреща около църкви и параклиси, посветени на Успение Богородично.
В началото на месец август в Кюстендил се провежда иконографски пленер, в който участват млади зографи, а в навечерието на Голяма Богородица се открива иконографската изложба „Панагия“.
Дни преди Успение Богородично се представя традицията по замесването на богородичния хляб и изпичането му в подница (кръгъл глинен или метален плосък съд). Самото действие наподобява черковното тайнство. Освещава се и житото. Жената учи и предава тънкостите на приготвянето на насъщния на дъщерите си.
На следващия ден домакин е Регионалният исторически музей в Кюстендил. По масите, разположени из алеите му, се излагат хлябовете, омесени от ръцете на кюстендилчанки – такива, каквито винаги са били приготвяни по този повод поколения наред.
Преди да започне месенето на богородичните пити жените трябва да се изкъпят и да се прекръстят пред слънцето. Хлябовете се приготвят от хора с чисти помисли. В самия ритуал участват възрастни жени и млади момичета, които се обучават в тънкостите му.
Момичетата, които месят, трябва да имат живи родители. Момите трябва да са с бяла кърпа на главите, облечени с бяла риза и замесват прясна пита само с вода и сол, без яйца и мляко. За месенето се използва нов месал (кърпа) и чиста бохча, в която се увива готовата питка.
Самото тесто се замесва с чиста „мълчана“ вода. Тя се налива рано сутрин, преди изгрев слънце, от кладенеца и в пълно мълчание се донася в къщата. По време на замесването също не се говори.
Брашното следва да е получено от специално жито от новата реколта, което преди това е осветено в църквата, пресява се и после се замесват питите. Те имат задължително кръст и просфора (специален църковен символ), поставена на четири места върху погачата.
Готовата пита се вади от подницата, увива се в месал и се носи от най-мадата жена в семейството на Богородица в църквата, заедно с китка цвете, за да бъде осветена. Първата хапка от нея се оставя в храма – тя е за Божията майка, а останалата част от хляба се раздава на близки и приятели за здраве и берекет през годината.
Този обичай датира още от древността, но е запазен само в Кюстендилския край, вероятно защото към Богородица е много силен в тази област. Празникът е типично женски, тъй като Божията майка се почита като закрилник на жените, на бременните и на майчинството.
