Геополитическата слепота е опасна за българската държава
Автор: Стефан Солаков
Народното събрание опустя, а сутрешните телевизионни блокове се лишиха от най-атрактивните си участници. За сеирджиите в публичното пространство ваканция обаче няма. Все някой ще се намери да развесели и без това унилата атмосфера под безмилостните лъчи на августовското слънце. Между редовните майтапчии, които се състезават за общественото внимание, на едно от видните места е министърът на образованието проф. Тодор Танев.
След като в продължение на девет месеца той ни бомбардираше с невероятни идеи за реформи в областта на националната просвета, най-накрая се зае със съдържанието на учебниците. Преди дни професорът официално обяви, че се е хванал за главата, когато прегледал някои от уроците в началното училище. И незабавно „родил“ идеята за допълнителни „свитъци“, разясняващи купищата неясноти и прекалено „научните“ текстове, преподавани на невръстните ученици.
С други думи министърът най-после схвана, че цялата конструкция на нашето образование е положена върху изгнилите основи на негодно написаните учебници и учебни помагала. Факт, за който от години насам алармират както експерти, така и патриотичните медии, начело с вестник „Десант“ и телевизия СКАТ. Примери за откровени безумия, поместени през годините в повечето учебници, и то на всички равнища в нашата просветна система, постоянно бодат очите на българското общество, но реакцията на компетентните инстанции беше повече от незначителна.
Още с встъпването на министерския пост професор Танев обеща решителната си намеса за коренна ревизия на учебниците. Доста бързо обаче забрави за тази основна задача на неговото ведомство и се втурна в политически задявки с отдавна починали световни учени и национални герои. След като отрече всякакви заслуги на Ломоносов, Жолио-Кюри, Асен Златаров, Наполеон Бонапарт и други знаменитости, чиито портрети очевидно дразнят господин министъра, проф. Танев се зае да въвежда темата за холокоста в образователната система на България.
Израелският посланик в София, който наскоро окончателно напусна страната ни, беше приятно изненадан от неочаквания интерес на българския просветен министър към близката история на еврейския народ. И то съвсем безкористно – без дори господин Танев да предложи на израелските си колеги да включат реципрочно в техните учебници поне малка част от геноцида на българите в мрачните години на турското робство.
В резултат на тази необмислена дащност на българския министър по отношение на историята на чужди нам държави, вместо да изпишем вежди, вадим очи. В деня, когато израелският посланик се сбогуваше с България и обявяваше нашите два народа за братски, група футболни хулигани подгониха състезателите на някакво неизвестно израелско отборче, което се помъчи да осакати играчите на и без това затъналия до гуша прославен някога тим на ЦСКА. Срамна сцена на псувни и расистки заплахи, контрастираща с изпразнените от реално съдържание призиви за „братска дружба“ и интернационално партньорство.
В свитъците, с които професор Танев предлага да се обяснява написаното в учебниците, вероятно ще се процедира като в упътванията за използване на някой уред, закупен от магазина. По този начин уроците на нашите деца едва ли ще станат по-ясни и нагледно обяснени. Защото главните виновници за неразбираемите текстове отново ще се укрият в очакване на следващите дивотии, които ще им бъдат поръчани при съставянето на новите учебници. А именно сега е моментът да се посочат истинските причинители на това престъпно объркване в учебната част на българското школо.
Крайно време е вместо „свитъци“ и други подобни глупотевини, с които редовно ни сюрпризира Министерството на образованието и науката, най-после да бъде изготвена стройна стратегия за патриотичното образование на нашата младеж.
Преди година група български историци настояха пред МОН да преосмисли политиката по отношение на родната история. Академик Георги Марков заяви тогава, че вече четвърт век у нас се пишат учебници, които редовно изопачават факти и събития от българската летопис. Тази недопустима практика е изключително опасна, защото отблъсква учениците от историческите науки и създава реалната заплаха да забравим що е това род и родина.
В горещината на отпускарските седмици най-неочаквано се обади и Българската православна църква, която поиска Народното събрание да се допитва до нея, когато твори закони, засягащи „развитието на човешката личност, Христовото учение и християнската нравственост“. Или казано на разбираем език, Светият синод настоява да се уважава мнението му, свързано с образованието, морала, културното наследство и други подобни ценности на българското общество.
До тук добре, но защо чак сега, и то когато са засегнати някои материални нейни интереси, Църквата се сеща, че трябва редовно да е в диалог със своите миряни? И що за неочаквано желание за тясно сътрудничество между светската и духовната власт? Днес патриархът ще дава мнение по приеманите закони, утре премиерът може да нареди светата литургия да бъде водена не от Неофит, а от Божидар Димитров например!
Преди месец Светият синод препоръча на изпълнителната власт да определи твърдо събота и неделя за неработни дни. Утре парламентът пък може да реши православните манастири да си докарват допълнителни приходи чрез дискотеки или други богунеугодни заведения. Съдебната и изпълнителната власт са разделени, същото трябва да важи за духовната и светската. Което, разбира се, не пречи те да бъдат единни в грижата за българите.
Църквата и сега може да дава своите становища по важни за християнската нравственост въпроси и законопроекти. Но не го прави в необходимата последователност, пренебрегвайки някои реални заплахи, идващи от настъплението на агресивни вероизповедания и религиозни секти, чужди на българските традиции.
Без да се усеща, а може би напълно съзнателно, в последно време Светият синод съвсем безотговорно подкрепя откриването на голям ислямски център в християнската ни столица. Подбудите за това безумно лобиране очевидно са меркантилни, защото са свързани с някои обещания от турска страна за деблокиране на големите финансови постъпления, получени от връщането на българските църковни имоти в Цариград.
Преди да иска съучастие в законотворчеството на парламента, Църквата трябва да отговори и на дълго задавания от патриотичните медии въпрос: Защо търпи свещеници като Петър Гарена, който почти всекидневно демонстрира лакейско поведение към агресивния ислям, управляващ от години насам не само Кърджали, но и повечето райони, където живеят български мюсюлмани? Защо нашата православна църква толерира подобни предатели на Христовата вяра и с беззъбата си позиция утвърждава този уродлив тип на религиозно еничарство?
Въвеждането на вероучение в българските училища, за което усърдно настоява последно време Светият синод и лично патриарх Неофит, също е в изгода на онези, които се стремят да вкарат исляма и турския език като редовни, и то задължителни, предмети в българското образование. Геополитическата слепота на православните ни отци трябва да срещне решителен отпор, защото халифите на „Ислямска държава“ вече са пред портите на нашата държавност и всеки грешен ход – било то по отношение на вярата, или на образованието – ще бъде фатален за националната сигурност на Отечеството.
Уточнение
В миналия брой на в. „Десант“ в статията „Свършиха парите, почнаха магии и заклинания“ е допусната техническа грешка – вместо в Плиска, е посочено, че Голямата базилика се намира в Преслав. Извиняваме се на читателите за неточността.
