Не бетонните изроди, а къмпингарите съсипаха природата у нас
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Ако има нещо, за което съм доволен през последните дни, то е, че вече на всички се изясни кой унищожава красивата българска природа по море и планина. Това са ония изроди, наречени съвсем компетентно „диво къмпингуващи”, дето обикалят страната, колкото една човешка длан и където сварят се изхождат, с извинение, безчинстват, унищожават и палят.
Министърът на туризма Ангелкова също се застрахова в характерния си мънкащ стил (по който се съревновава само с президента): „Не сме регламентирали диво къмпингуване.
Задължително тези, които къмпингуват, трябва да отговарят на изискванията на наредбата. Къмпингите задължително трябва да предлагат ток и вода, за да може да се осъществява едно нормално къмпингуване”.
На нея й е простено, тя така си говори. Но най-умилно ми стана от десетките изобилни репортажи и предавания, където мощни експерти разясниха колко опасно е това явление и как трябва в най-скоро време да попадне под бухалката на закона.
Неадекватни водещи, които никога не са си помисляли да спят в спален чувал на земята, поканили тлъсти владелци на хотели и други комплекси, дружно кълняха аборигените, които вместо да дадат 200 лева за два дни в бетонно гето „ол инклузив”, заедно с мъртвопияни чужденци и по 40 лева за шезлонг и чадър на плажа, предпочитат да опънат палатка на Иракли, Карадере или на друго от малкото останали, броящи се на пръсти красиви и девствени места по морето.
В тяхна услуга на момента се появи от някакъв гръцки вестник съсипващ репортаж как българи питекантропуси са превърнали комшийски къмпинг в лунен пейзаж и сега горката България страда от подигравките и презрението на южните ни съседи. Ако това наистина е така (имаше и снимки, но никой не си даде много-много зор да провери те истински ли са, сещате се в днешно време какви чудесии вършат дори елементарните познания с „Фотошоп”), виновни са си помиярите, създали това бунище у съседите.
Кадрите от него обаче бяха взети моментално на въоръжение от все повече опротивяващата Национална асоциация „Българско Черноморие“ (НАБЧ). Която разлива щедри казани с помия по какъвто и да е природолюбителски протест, инициатива за опазване на дивата природа или опити да бъде ограничено зверското застрояване по брега и в зелената вътрешност на страната. Като казах „десетки репортажи и предавания”, мислех тук да приложа списък и на материалите в стотиците (може и да са хиляди) папагалски интернет „информационни” страници, работещи на принципа, описан от Ицо Хазарта от „Ъпсурт”: „тая плюе, а оная гълта”. В тях авторитетно беше написано, че „експерти” се обявили против дивото къмпингуване, заклеймили го и описали като най-опасната човешка дейност през последните десетилетия у нас.
Самите ловци на вещици от Асоциацията пък съвсем излетяха в Космоса, развявайки като знаме предположенията на полицията, че за много опасния пожар над Слънчев бряг са виновни именно такива къмпингуващи. Аз не зная дали е вярно твърдението на служителите на реда, че на мястото открили следи от огнище и прясно изоставена храна. Само се питам чий са дирили там така наречените диваци и варвари. Там е гора, наблизо няма никаква вода, местността не е интересна, защото в нея цари адски пек и изобщо не мога да се сетя за причина, поради която ще опънат палатки там. Но, не съм наясно с фактите, та ще си замълча.
Искам да река обаче на кресливите „защитници” от НАБЧ и на подобните тиквеници, които сляпо вярват на всичко видяно по телевизията или прочетено в жълтурите с начални страници „Слави болен от рак!”, че истински диво къмпингуващите (сред които смея да заявя, че гордо се числя) са може би най-отговорните туристи у нас. Някой ден не ще ми издържат нервите заради поредната простотия, избълвана по наш повод, и вместо в казаните в най-близкото населено място след гората, ще занеса чувалите с боклук, които нашата тайфа чинно си събира и носи за изхвърляне, направо на бюрото на запенения от справедлив гняв защитник.
И ще му обясня надълго и нашироко как палим огън на вече съществуващите огнища. Как го използваме. Как ако решим да окъсняваме, винаги има някой, който да внимава за него. Как на сутринта го стъкваме отново, в много по-малък вариант, за кафето. И как след това не тръгваме, докато не се уверим, че е напълно угаснал. Как веднага, докато приготвяме храната, сме отворили 4-5 чувала, където отиват всички опаковки от продуктите. Как фасовете периодично се изсипват в огъня, за да не цапат поляната. Как децата в тайфата са научени да не си и помислят да хвърлят нещо в гората...
И още много неща бих показал на съответния лайномет. Ако бих бил сигурен, че не е собственик на хотел, построен нагло направо върху пясъка, или „аниматор”, имащ интерес всички да ходят само по регламентирани слънчевбрягски атракции, или пък алчен квартирен вълк или трол, платен от горепосочените.
Както те бълват на конвейер ругатни и лъжи по повод такива като мен, влюбени в палатките, така и аз имам право да им завра в очите факта, че точно просташкото строене на бетонни изроди директно върху скалите и дюните тотално засра, с извинение, и почти унищожи красивото българско Черноморие, опосквайки отвратително и красивата българска гора. Като продължава вече десетки години безсрамно да иска още и още, давайки подкупи на поредното си лоби, в поредното Народно събрание.
Последно преди месец бяхме опънали палатки на „Чешмянски поляни”. Това е на няколко километра от Петрова нива. Три (3) пъти на десетина метра от нашия бивак спираха автомобили. На Гранична полиция (знаете как е сега с тези бежанци) и на горските. И трите пъти поглеждаха към нас за около 3-4 минути, палеха и си заминаваха. Без дори да ни кажат думица, на нас, престъпните диваци и варвари, които са най-сериозният проблем за природата, според хора оплаквачки на онази (с извинение) асоциация.
А относно замърсяването, колежка ми разказа онзи ден нещо изключително интересно. Дъщеря й била на палатка, вече забравих къде. По някое време тя и нейните хора чули някакъв шум от голяма кола. Видели камионче. Камиончето обикаляло около мястото, където се били настанили те и още няколко палатки народ. И от него сметосъбирачи... изхвърляли боклуци. Правилно прочетохте. Не ги събирали, а ги изхвърляли.
Нали се досещате – все пак тогава вървяха проверките дали къмпингуващите грешници не цапат пейзажа с отпадъците си. И репортерите „с очите си виждаха“ купищата разпилени нечистотии...
А? А!
