Дойде време, когато живите пациенти започнаха да говорят, а тайната се пази само от мъртвите, изпитали на собствения си гръб българското здравеопазване. Те са мъчениците на медицинското обслужване в България.
Всички сме единодушни, че идва краят на търпението. Отиваш сам през нощта в шокова зала, дежурните те отпращат при личния лекар за направление, а дотогава ръката ти е побеляла и започва да посинява, не се търпи от болки. Намесва се охраната и след час някой те повика. Лекарят, който те консултира, най-внимателно те преглежда и нарежда спешна операция, в противен случай – ампутиране на ръката. Най-сетне хирургическата намеса е извършена успешно, човекът е спасен.
Лежиш в отделението и се мъчиш да разсъждаваш защо е така – уж има добри медици, съществува модерна апаратура и медикаменти, а продължават да умират хора, и то на всякаква възраст.
Прави впечатление, че екипите на Бърза помощ първо питат на колко години е болният. Ако той е над пенсионна възраст, тогава те свързват с лекар, който започва да дава указания по телефона да се изпие айрян със сол или други подобни неща от битовата медицина. Ако човекът има късмет, събужда се, ако не – заминава си!
В ежедневието на пациентите се случват още по-неприятни неща. За най-елементарни заболявания хирурзите веднага предписват непременно операция, а преди това сложни изследвания, макар диагнозата да е очевидна и може да я постави и една медицинска сестра. А често, ако се направи консултация с друг специалист, се оказва, че диагнозата не е вярна.
Съществуват и истински ужаси на некомпетентност на лекари, които без диагноза започват лечение с терапия и когато директно им се постави въпроса какви лекарства са изписани на болния, се чува отговор, че всъщност не са изписани, защото са много скъпи. Има случаи, когато медикаментът струва 200 лева, а от него няма никаква полза. И накрая страдалецът скоропостижно заминава за отвъдното, където отнася и тайната за българското здравеопазване.
Уви, за съжаление, не умират само възрастни хора. Отиват си нелепо от този свят и млади хора, а и дечица, които не са си доиграли, на които родителите не им са се нарадвали. Тези трагедии в много случаи са плод на лекарска некадърност и безразличие, на недалновидната политика на управляващите и политиците. И затова те всички трябва веднъж в месеца да посещават гробищните паркове, за да си правят изводи и да мислят трезво за българското здравеопазване.
Преди време един познат болен постъпи за лечение на сърдечни проблеми. Извършиха му сума ти скъпо струващи процедури и лечение, но човекът излезе от болницата с нараняване от неправилно поставен катетър. Той започна самолечение, потърси помощ от аптекари и след 6 часа мъчение изхвърли с урината си съсиреци. И състоянието му продължава да не е добро.
Не са малко случаите, когато се лекува едно заболяване, а от другите болежки медицинските работници не се интересуват. След изписването на болния той започва отново да търси помощ от други лекари и отново следва ходене по мъките, отново предложения за операции, отново плащания по частни клиники, докато заболяванията се усложнят непоправимо.
Възрастните хора вече са спрели да се оплакват от заболяванията си пред по-млади и на вид добре изглеждащи мъже и жени, защото се оказва, че и те пият куп лекарства. Бързат младите да минат и те през аптеките – я за себе си, я да изпълнят рецептите за възрастните си родители, които са на легло или едвам кретат с бастуни и патерици.
Нацията ни е болна, господа управляващи, децата и внуците ни са болни, а ние, възрастните, сме безпомощни и не сме в състояние да им помагаме. Дори най-често сме само в тежест на близките си.
Хората масово се страхуват да протестират срещу безобразията на лекарите, защото знаят, че пак ще трябва да потърсят тяхната помощ и да се молят за живота си. А медицинският персонал у нас третира пациентите като стока, тъй като медиците работят по правилата на търговските закони и само ги интересува да пресмятат печалбите си, реализирани на гърба на хората и за сметка на тяхното здраве и живот.
Управляващите напоследък се заиграха с Конституцията, но все още не могат да решат проблема с промените в Закона за здравеопазването.
А това няма за кога да се отлага. Защото много възрастни хора са стигнали до там да заявят, че ще спрат да вземат лекарства, ще престанат и да се хранят, за да се отърват от мъките си.
