Щедрите обещания и лъжите вече привършват, иде денят на истината!
Автор: Стефан Солаков
Почти всекидневно научаваме за мощни взривове, атентати и масово бягащи хора в различни точки на планетата. Плюем си в пазвата срещу уроки и мислено благодарим на бог, че ни пази от горчивата участ на милиони несретници в днешния жесток свят. И в същото време някак не усещаме, че и ние, българите, сме обект на особен вид насилие, повтарящо се всеки път когато наближат поредните избори в свръхполитизираното ни Отечество.
Управляващите екипи на държавата, както и на отделните кметства, изведнъж пощръкляват и с неподозиран до момента ентусиазъм се нахвърлят върху неизпълнените от тях обещания и задачи, зарязани през голяма част от досегашното им тригодишно властване.
Днес, два месеца преди изборите за местно управление, България прилича на един безкраен военен окоп, около който хаотично се суетят хиляди дребни началници, обзети от паническата идея да направят нещо, колкото и идиотски да изглежда то, за да останат на власт и да не изгубят доходните си привилегии от близостта до държавната ясла.
Начело на гигантската кампания за оцеляване естествено е партията на „европейските граждани“, предвождани от техния Бащица Бойко Борисов. За тях Европата отдавна е осъществена мечта, почти всичките им роднини са настанени на европлатими сладки служби из необятния Европейски съюз. Но не забравят и родната татковина, където дащната държава щедро награждава успелите да се присламчат до кранчето на финансовите потоци, течащи от Брюксел.
Упоителният шум на европейската валута е толкова примамлив, че дори премиерът Борисов не спази собствената заръка членовете на неговия кабинет да не участват в тазгодишната предизборна кампания.
Вероятно помните, уважаеми читатели, за неговото указание, дадено през март в Пловдив по време на Националното съвещание на ГЕРБ.
„Мисля, че ще дадем добър пример“, заяви тогава мъдрият ни държавен ръководител, след като беше преценил, че така ще впечатли приятно коалиционните партньори и ще даде равен старт на предизборната надпревара.
Уви, добрите намерения на правителството бързо угаснаха след лятното разпускане на Народното събрание. Кабинетът също заряза всекидневните си задължения и се втурна из страната на традиционния лов за гласовете на суверена.
Партньорското джентълменство бе натикано под миндера във вихъра на междупартийното прецакване по върховете на държавата и на местната власт.
„Хвърковатата чета“ на Бенковски е христоматиен пример за една от бойните тактики на Априлското въстание. „Летящата бригада“ на бате Бойко пък ще остане в историческите анали като модел за злоупотребата с власт на днешните български управници. Държавата е изоставена на самотек в името на партийните интереси в навечерието на кметските избори. Всички финансови резерви на националната хазна се насочват към общините, управлявани от ГЕРБ или набелязани за овладяване от местните структури на партията.
Премиерът Борисов откровено призна преди време, че разчита на политическото невежество на голяма част от българския електорат в желанието си да остане за дълго на върха на държавната власт.
От народната поговорка „Око да види, ръка да пипне“ бате Бойко е готов да предостави на избирателите само зрителното изживяване. Пипането и ръцете, които усвояват финансовите блага, е запазил за себе си и за партийното обкръжение.
Кавалкадата на властта, която обикаля страната като лятно торнадо, през последните дни се движи предимно около морския бряг и ловко съчетава „къпането“ в народната любов с луксозните удобства на правителствените резиденции.
Почернял като карпатски циганин, командирът Борисов реже ленти на конвейер, праска селфита с местните герберски *думбази и, разбира се, сипе традиционните си словесни „бисери“, превърнали се в класически примери за уврежданията на интелекта при продължителното му участие във властта.
Освен дежурното пристрастие към харченето на милиарди в асфалтовите ребуси по българските пътища, любима тема на нашия министър-председател са спортните зали и съоръжения. Щедро се пилеят средства за безумни постройки на места, където не само никой вече не спортува, но и застаряващото население масово се изнася към по-големите градски общини.
Онзи ден по телефона на една телевизия от Петрич се обади възмутен зрител, който съобщи за внезапно изникнала голяма спортна зала, заключена здраво още в началото на своето функциониране. В градчето няма нито организиран спортен живот, нито амбиции за спиране на младежката миграция към по-големите градове на страната.
Огромни зали в България се строят без каквато и да е стратегия за физическото възпитание на подрастващото поколение. Месеци наред те са затворени за масовия спорт и се предоставят за ползване най-вече на чалга изпълнители от съседна Сърбия или на нашумели поп състави с богати финансови възможности.
Комерсиализацията на спорта, както и възпитаването на културни вкусове, несъвместими с българските традиции, са част от политическата стратегия на днешните ни управници.
Прост народ, проста държава и още... много години управление на бате Бойко и компания! Не ви ли напомня това, драги читатели, за годините на „развития социализъм“, когато другарят Тодор Живков разсъждаваше по аналогичен начин за качеството на „човешкия матрял“ у нас и за предимството на зрелищата пред хляба наш насущний? С тази разлика, че тогава поне за хляба пари се намираха, за да ни запушат устата и да не се сещаме за маслото, запазено за велможите във властта.
Противно на легитимното очакване, че финансово поощрение се полага само на успешни отрасъли в националното ни стопанство, правителството на Борисов прахосва грешни пари за напълно пропадналия български футбол.
Премиерът непрекъснато отпуска средства за стадиони, трибуни и футболни бази на тимове, които отдавна са изгубили авторитет и зрители и дори са затънали в икономическа кома от години насам.
Този манталитет да получават държавни субсидии, независимо от разултатите, зарази и досегашния първенец „Лудогорец“, който драматично се срути до равнището на незначително отборче със затихващи функции, въпреки големите успехи през изминалите сезони, донесли европейска слава на Разград и на цяла България.
„Държавата е започнала война срещу контрабандата с горива“, похвали се наскоро премиерът Борисов и съобщи за големи проверки по границите, в нефтените бази и бензиностанциите в страната. И какви са реалните резултати? Най-скъп дизел в цяла Европа се продава на българските потребители, въпреки рязкото спадане цените на петрола в световен мащаб! Едно е да ти говори бате Бойко, друго е какви ги върши петролната мафия у нас.
Или както ни сравни наскоро един италиански експерт по проблемите с местната мафия: „Италия е демократична държава с мафиотски метастази, докато България е мафиотска република, скрита зад фасадата на неясни демократически напъни“!
Два месеца преди кметските избори столицата на България е разкопана като одрински редут през Балканската война. Миловидната кметица твърдо е решена да попилее щедрите данъчни постъпления на изтормозените софиянци, лазещи и катерещи се по бабуните на кметското нехайство през досегашните три години на демонстративно бездействие.
Изборното време е удобен момент да се напълнят поизтънелите гуши на фирмите, гравитиращи около ГЕРБ, реформаторите, а и около коварните депесари, преструващи се на умрели лисици и в същото време здраво дърпащи юздите на ориенталския рекет, позволяващ на Местан и на неговите 40 разбойници в парламента да съсипват допълнително това, което е останало от нашата държава.
Време е ние, обикновените граждани на милото ни Отечество, да отворим широко очи и без страх да надникнем в бъдещето на децата ни. Това, което ще видим в огледалото на времето, няма да ни зарадва особено, ако още днес не решим на кого да поверим съдбата на майка България.
Сегашните властелини само могат да я погубят окончателно, така че изборът е ваш, скъпи сънародници, и той ще се състои на 25 октомври тази година.
