Управниците ни са загрижени повече за собствената си охрана, отколкото за живота и здравето на децата и възрастните
Като си спомням мисълта на Зигмунд Фройд „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли“, се ужасявам още колко „много повече“ зло може да направи човек, отколкото вече е направил?
За голямо съжаление един от отговорите е: прогресиращата агресия по пътищата.
В България ежегодно над 1000 деца стават жертва на пътните агресори – загиват и биват наранявани като пешеходци, пътници в автомобилите, водачи на велосипеди, мотоциклети и автомобили... Над 30 загубват живота си, повече от 100 остават с трайни увреждания. За периода 2011-2014 г. в резултат на пътнотранспортни произшествия (ПТП) са загинали 114 деца, а 4346 са получили различни наранявания. Явлението е с глобални мащаби, наричам го дромогресия (гр. dromos – пътуване, лат. aggression – агресия).
Третата световна седмица за безопасност на движението, организирана от ООН (4-10 май 2015 г.), беше на тема „Децата и безопасността на движението по пътищата”. Целта й бе да се даде тласък за постигане целите на „Десетилетието на безопасност на движението по пътищата” (2011-2020 г.) – да бъдат спасени глобално поне 5 милиона човешки живота, защото сега жертвите на пътищата са много повече. „Спаси живота на децата“ бе официалното лого на Третата световна седмица. Това беше спешен призив към политиците в света за съпричастни действия за намаляване на жертвите от пътните агресори. Но нашите управници са загрижени повече за охраната на високопоставените във властта, отколкото за живота и здравето на децата и възрастните.
На този убийствен фон да изричаш само педагогически клишета, като „ролята на семейството е изключително важна за предотвратяване на войната по пътищата и законите трябва да се спазват", е израз на липса на действена съпричастност към живота на българските поданици.
Също като една жена политик, наричам я „Мадам 21“, която неотдавна защити от телевизионния екран дромогресорите. И каза, че протестът на майките срещу тях е натиск, който пречи на работата на съдиите. Докато в САЩ и Канада именно майките стоят пред съдилищата и не си тръгват от там, докато пътният агресор не получи справедлива присъда. В САЩ вече 35 години действа една от най-големите неправителствени организации, наречена „Майки срещу пияни шофьори“, която се финансира и от федералния бюджет.
Очевидно е наложително политиците ни да препрочетат книгите на Достоевски. Защото в тях са изписани каноните на моралната хигиена, която трябва да се изучава в семействата, училищата, университетите, съдилищата. И в курсовете за шофьори. И никаква шофьорска книжка на дромогресорите – защото дай на такива превозно средство и те ще убиват деца и възрастни на пътя.
Да си припомним и пророчеството на руския класик, описано в „Братя Карамазови“: „Къде ще отиде този нещастник, който е свикнал да задоволява безчислените си потребности, които сам си е измислил? В уединение и отчуждение, без да се интересува от другите. И стигнахме до това, че натрупахме повече вещи, а радостта стана по-малко.”
Нека почнем да правим добро и да престанем със злото.
