Има поне 10 причини за запазване на статуквото, но основната е, че държавата не си е свършила работата и няма интерес да го направи
Автор: Борислав Михайлов
Насроченият за 1 септември „национален” протест срещу високите цени и ниското качество на продаваните по бензиностанциите горива се провали, казано без извинение. Което бе предизвестен провал, независимо че гражданското общество не беше издигало глас срещу явно деформирания пазар на горива у нас от 2013 г. Тогава „суперът” за пръв път премина психологичната граница от 3 лева за литър, а масовият бензин А-95 и дизеловото гориво стояха заковани малко над 2,70 за литър, защото петролът по световните борси „пробваше” 140 долара за барел.
В последно време „черното злато” плува около 43-42 долара за барел, като само за последната година понижението е над 50%, докато към средата на август горивата у нас бяха поевтинели едва с 10% спрямо ценовите равнища отпреди 12 месеца. Звучи крайно неприятно за българските потребители, но истината е, че за същия период средното намаление на цената на горивата в страните от ЕС е около 7,2%. Следователно сме по-добре от европейците.
Изглежда парадоксално и наистина е така, но то е заради ниската покупателна способност на българите и ниското жизнено равнище, което всъщност е базовият елемент от статуквото, дето трябва да бъде променен.
Един въпрос с много отговори
Това е и един от възможните отговори на въпроса защо се провалиха протестите срещу скъпите горива – защото протестираме срещу себе си в момент, в който осъзнаваме, че не можем да надскочим ръста си, а редица външни фактори – вкл. бежанската криза – ни заплашват с влошаване на ситуацията.
Друга реална причина за провалените протести срещу скъпите горива е изчерпаната гражданска енергия за подобни масови прояви. Звучи като изсмукана от пръстите, но е истина.
Това е следствието от започналите през зимата на 2013 г. протести срещу високите цени на електроенергията, които бяха политически обяздени и продължиха практически до падането на правителството на Пламен Орешарски през лятото на м. г.
Нали си спомняте българския „принос” в теорията и практиката на гражданските прояви – протести и контрапротести, емоция и платено участие, граждански патос и партийно поръчение, спонтанност и автобусни превози, платени от партийни централи.
Социолозите ще ви кажат, че днес много българи не вярват на призивите за протести, както и на ползата от самите прояви. „Кучето си лае, керванът върви” или „Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша”. И дори „Сам петел утро не прави”, както и „Който плаща – той поръчва и музиката”.
На практика става така: Пенка пее на керван по музиката, поръчана от плащащия.
Поръчители в сянка
Така стигаме до третата основна причина, поради която протестите срещу високите цени и ниското качество на горивата бяха обречени на провал. Това е така, защото на практика тези протести бяха поръчани от управляващите. И косвено – лично от първия партиен и правителствен ръководител Бойко Борисов.
Нали си спомняте онова подробно отразено от медиите заседание на правителството, на което Борисов обяви, че в горивата има терпентин и сяра, колонките лъжат в количеството, а търговците си играят с пломбите на „Тука има – тука нема”. Последва заповед от сряда до събота да бъдат проверени и препломбирани всички измервателни уреди.
Имаше повод за гнева на премиера – доклад на министъра на финансите, че в сезона на летните отпуски и пътуванията до нашето и чужди морета търговците на горива отчитат намалени продажби и съответно в хазната влизат по-малко приходи от ДДС върху бензина, дизела и газта. Как да не се организираш за протест, когато лично премиерът ти казва в прав текст, че те лъжат в количеството и качеството и следователно си будала?!
Освен това е редно да се припомни, че Борисов разпореди да се защитят интересите на гражданите и фиска в същия ден, в който една телевизия за втори път в последните 6 месеца оповести на достатъчно висок глас, че у нас се продава най-скъпото дизелово гориво в ЕС, ако погледнем цената преди облагането с акциз и ДДС. Което е самата истина, въпреки че може да се спори откога е така и дали моментът на оповестяването бе избран случайно.
Така или иначе, първото, второто и третото – т.е. информацията, че най-бедните купуват най-скъпо, плюс данните, че ни лъжат в количеството и качеството, плюс емоцията на премиера провокираха естествената, сама по себе си, гражданска реакция – на протест срещу високите цени и ниското качество на горивата.
Така стигаме до предварително минимизираните възможности на този протест, които вероятно са били осъзнати от мнозина потенциални участници и така той стана доста камерен. Или рехав, както го определиха медиите.
На първо място, разгласената като срок и обхват проверка по бензиностанциите (пълна, но неслучайна безсмислица – така бе и с проверките по плажовете) подгони персонала и той експедитивно направи всичко „тип-топ”: колонките сипват с точност до милилитър, а по бензиностанциите замириса на истински бензин и нафта – както се прехласна в хвалебствен репортаж близък до управляващите вестник. Сиреч довчера е мирисало на терпентин и сяра, но сега вече всичко е истинско.
Това отчете и скорострелната проверка, съчетана с препломбиране: разминавания в количествата отчетено/сипано гориво са намерени при по-малко от 1% от уредите, а качеството, като цяло, отговаря на стандартите.
За какво да протестираш – не те лъжат нито в количеството, нито в качеството?
Следващата спирачка за гражданската активност бе икономическата реакция на политико-санкциониращата кампания, предприета от правителството. В случая съпътстващото поевтиняване на петрола по световните борси е по-скоро прогнозиран и отчетен ефект.
Но резултатът бе налице: още по време на скоротечната проверка горивата поевтиняха с 2-3-4 стотинки на литър, а до края на август някои вериги бензиностанции, както и обектите на почти всички търговци в някои градове свалиха цените с 14-18 стотинки за литър.
Така за първи път от зимата на тази година вече можеха да се видят бензиноколонки с цена 2,01 лв/литър. А ако отчетем и отстъпката, която някои търговци дават на редовни клиенти, мнозина сипаха в резервоарите си бензин А-95 по 1,91 лв/литъра.
Междувременно се появиха сериозни прогнози, че до края на септември тенденцията към поевтиняване ще продължи. За какво да протестираш?
В търсене на смисъла
Има за какво, но няма смисъл. Звучи неразбираемо и се нуждае от разясняване.
Премиерът Борисов, комуто е позволено да говори и като не-политик (практика, останала от времето на първоначалното открояване на харизмата му и утвърждаване на авторитета му – още като генсек в МВР), на няколко пъти на глас заподозря, че у нас има картел в търговията с горива. И шефът на агенция „Митници” Ваньо Танов каза на глас, че на ум мисли така.
Аргументацията на генералите – и двамата имат такива пагони отпреди девоенизирането на МВР – е желязна: разликата в цените на бензиностанциите от големите вериги е от порядъка на 1-2-3 стотинки и така е от години. Къде тогава е конкуренцията, като основен двигател на пазарната икономика?
Ген. Танов даже пресметна от студиото на една телевизия, че при сегашните цени на горивата преди облагането им с акциз и ДДС, цената на дребно трябва да е около 1,80 лв/литър.
По времето, когато бе направен този коментар, средната цена по бензиностанциите бе около 2,30 лв/литър, което означава, че търговците печелят цели 50 ст. от всеки литър.
Който най-бедният европеец налива в резервоара на колата си; както и от горивото, с което хлебарят пали пещта си и калкулира в цената на хляба; а също така и от горивото, с което пътуват междуградските автобуси и е калкулирано в цената на билетите им. И така нататък, чак докато стигнете до сиренето, което не само е с пари, но и в неговата цена има изчислени разходи за транспорт от мандрата до магазина…
Следователно има основания да се протестира срещу картела на горива, нали?
Но къде да протестираме – пред бензиностанциите или пред Министерски съвет, или пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)?
Търговците на горива надали са невинни, ако наистина са спретнали картел (едни експерти викат: „Има картел”, а други се кълнат: „Няма картел” – всеки според лобито, към което принадлежи), но пък от друга страна не е луд който яде зелника, а който му го дава.
Пред Министерски съвет недейте протестира – лично премиерът разпореди в една сряда до петък от КЗК да му кажат има ли картел, или не и от Комисията му дадоха някакви „междинни данни”. А Борисов не каза какви са, но от тогава, та до 2 септември – повече от 10 дни – вицепремиерът Томислав Дончев обяснява пред медии и депутати, че няма данни за картел, но в личен план той имал усещането за съществуването на дефект на пазара на горива.
Има логика да се протестира пред сградата на Комисията за защита на конкуренцията, но няма смисъл. Вярно е, че в тази комисия още от пролетта извършват секторен анализ има ли картел и периодично ни ограмотяват, че в Германия например, такава проверка трае 2, дори 3 години. Напоследък от антимонополната комисия изтъкват също така, че нямат достъп до данъчните тайни на търговците на горива, а от не-тайните отчети трудно ще се докаже картел.
И все пак, има логика да се протестира пред КЗК, тъй като и на ниво държавни комисии, агенции и пр. институции важи максимата, че който иска да свърши една работа – намира начини, а който не ще – изтъква причини.
Няма смисъл обаче, защото дните на сегашните членове на КЗК са преброени. Съгласно последните изменение в закона тези защитници на конкуренцията нямат право на нов мандат, а новите членове на КЗК още не са известни.
Нека обобщим: цените падат, не ни лъжат в качеството и количеството, няма доказан картел. И освен това се демонстрира политическа воля за решаване на проблемите, при това на най-високо равнище.
Някои съображения и една утопична идея
Остава едно на ум, най-много да са две-три. Постоянно задължение на всяко правителство е да контролира спазването на антимонополните закони. И ако КЗК непрекъснато открива нарушенията на едни стопански субекти, а други искрят с непроверена непорочност – възникват съмнения за „чадър” на най-високо ниво.
Второ: не е вярно, че държавата няма пазарни механизми да влияе върху цените на горивата – както върху нивото им, така и в процента на печалбата. Но е вярно, че хазната няма интерес както от ниски цени, така и от рязко поевтиняване, защото така ще намалеят приходите от ДДС върху горивата.
На трето, но не последно място: има действени „непазарни” механизми за натиск върху цените на горивата. Пример за такъв подход е кампанията за масирани проверки и препломбиране, колкото и да е антидисциплинираща с предварителното й обявяване. Друг пример е демонстрираната от Ваньо Танов аритметика за цени и печалби. Ако някой ви каже, че търговците не се плашат от евентуалното създаване на настроения срещу тях – значи ви лъже. Има случаи, в които протестите вършат работа, дори когато са рехави.
И най-накрая една утопична идея. Ако „Лукойл”, например, продава по-евтино с 10% горивата в едноименната фирмена верига от бензиностанции и намали непосилните наеми за данъчните си складове, то останалите играчи на пазара ще бъдат принудени да свият маржа на печалбата си, иначе ще останат без клиенти.
Може и да е възможно на теория, но наистина звучи утопично. Поне толкова, колкото вероятността цените на горивата да тръгнат надолу единствено като следствие от граждански протести...
Анализирай това
Не е вярно, че държавата няма пазарни механизми да влияе върху цените на горивата – както върху нивото им, така и в процента на печалбата. Но е вярно, че хазната няма интерес както от ниски цени, така и от рязко поевтиняване, защото така ще намалеят приходите от ДДС върху горивата.
