Персийският залив – под заплаха от... промените в климата

Климатичните промени, на които ставаме свидетели в последно време, застрашават да доведат до формирането на нетипични тропически циклони в Персийския залив. Чудото невиждано за региона ще е сериозна заплаха за градове като Дубай или Доха, които са неподготвени да посрещнат големи бури, предаде тези дни „Ройтерс", цитирайки ново изследване.
Места като Тампа във Флорида и Кеърнс в Австралия, където циклоните вече са реалност, пък ще стават през този век все по-уязвими по отношение на екстремни урагани, гласи докладът, който е базиран на хиляди компютърни модели.

Според проучването, публикувано в списание Nature climate change, плитките и топли води на Персийския залив, където досега никога не са били регистрирани циклони, в бъдеще може да генерират като страничен ефект от глобалното затопляне големи бури. „Не винаги можете да разчитате на миналото, за да предскажете бъдещето", отбелязва водещият автор Нинг Лин от Университета в Принстън. Изследването е направено заедно с екип от Масачузетския технологически институт.

За Персийския залив вероятността от циклони „е много ниска, но... ако там ще се строи атомна електроцентрала, това трябва да бъде сериозно обмислено", казва Лин. Учените са изчислили, че за Дубай например, въз основа на последните данни за затоплянето на климата, вълна с 1,9 метра височина може да се очаква веднъж на всеки 1000 години, а 4-метрово цунами – веднъж на всеки 10 000 години. И все пак изследователите изтъкват, че подобни тропически циклони не могат да бъдат прогнозирани само по исторически данни.

Някои от техните последни проучвания също сочат възникването на различни рискове, провокирани от резките промени в климатичните системи, свързани с глобалното затопляне, Като това, че Северният ледовит океан може да остане без ледена покривка през лятото, или че мусонните дъждове могат да се отклонят значително от нормалните си трасета.

Жан-Паскал ван Уперсел, заместник-председател на Междуправителствената експертна група на ООН по изменение на климата, заяви, че натрупването на парникови газове от човешка дейност означава, че повече енергия се натрупва в климатичната система. „Може да очакваме това да доведе до много лоши изненади в климата – прогнозира той пред „Ройтерс" по време на преговорите на ООН в Бон за забавяне на климатичните промени.
Проучването твърди, че развихрил се най-близко до Персийския залив ураган е регистриран през 2007 г., когато циклонът Гону, вилнял в Арабско море, удари Оман и Иран, убивайки 78 души и причинявайки щети за 4,4 милиарда долара.

Учените обръщат внимание, че докато преди вероятността от възникването на екстремни урагани в места като Тампа е била с честота веднъж на 1000 години, подобни бури с вълни до 4,6 метра вече може да се очакват на всеки 60 до 450 години.
Подобен извод бе направен и в публикувания през миналата година доклад на ООН, обнародван от междуправителствена група, съставена от експерти по измененията на климата. И ако до неотдавна съществуваха съмнения, че климатът действително се променя, то сега учените изнесоха неопровержими доказателства за това твърдение. Фактите, които го потвърждават, са се удвоили за времето от обнародването на предишния доклад на организацията през 2007 г.

Според специалистите в близка перспектива земляните ги очаква почти апокалиптична картина. Още между 2016 и 2035 г. температурата на Земята се очаква да се увеличи с 0,7 градуса, а към 2081 г. – с още 2 градуса и ще продължава да нараства през ХХІІ в. Времето ще стане по-екстремално, хладни кратки зими ще се редуват с горещо лято, а в периодите между сезоните в течение на денонощие жеги и мразове може да се сменят едни след други, като пролетта и лятото е напълно възможно да останат в историята. 

По мнението на експерта по миграциите в околната среда Франсоа Жемен, „в Европа Холандия и Дания може почти напълно да изчезнат. Ситуацията ще е доста по-сериозна в Южна и Югоизточна Азия, където Бангладеш вероятно ще бъде заличена от географската карта на света и тогава ще настъпи голямото преселение на 160 милиона нейни жители. Ученият прогнозира, че заради климатичните промени 200 милиона човека ще бъдат принудени да сменят местоживеенето си.

Тогава един от основните проблеми ще стане тяхното изхранване. Към 2050 г. се очаква реколтата от зърнените култури да намалее с 25%, след което да се снижи още по-значително. Освен увеличаването на тайфуните и ураганите, сериозно напрежение на зърнения пазар ще оказва и необичайната засуха в Африка, Съединените щати, Европа и Русия.

Много видове риби също ще мигрират в северните води и в някои тропически райони уловът може да намалее с 50 процента.
Последствията от измененията в климата ще са толкова значителни, че неминуемо ще доведат до конфликти между държавите по света. Основно ще пострадат бедните страни, но и богатите ще бъдат засегнати от нарастващия риск от наводнения и суши. А за възстановяването от тях ще е нужно да бъдат похарчени милиарди долари.

С една дума, на човечеството ще се наложи да се адаптира към климатичните промени.
От друга страна, учените все повече си изясняват историята на климата назад във времето и са единодушни, че в течение на вековете температурата на планетата ту е нараствала, ту е падала, така че сегашното състояние на метеорологичните условия не е нещо извънредно.
И след като толкова много се говореше напоследък за глобално затопляне, все повече се чуват гласове в защита на теорията, че всъщност предстои нов ледников период.

Така например европейският спътник Cryosat установи, че масата на ледената покривка в Арктика миналата есен е била 9 хиляди кубически километра, което е значително повече от наблюдаваното преди. Още през това лято минималната площ на ледниците превиши 1,5 пъти същия показател през 2012 г., който бе най-малкият за цялата история на арктическите наблюдения.

За глобално захлаждане говорят и други учени, в частност – известният японски океанолог Мототака Накамура, който е на мнение, че ледената покривка може да се разпростре едва ли не до днешните тропици. Това, апропо, вече се е случвало в историята на Земята.
Впрочем на планетата досега са установени 15 ледникови периода, всеки по 10 хиляди години. Днес живеем в края на поредния топъл междуледников промеждутък и трябва да се готвим за следващата ледена епоха.
Кой прав, кой крив – никой засега не може да каже. Защото е очевидно, че науката все още знае твърде малко за тайните на климата, за да може да се направят окончателни изводи.


В категории: Международна политика , Горещи новини