На 3 септември се навършиха 50 години от смъртта на проф. Александър Бурмов – основател и пръв ректор на Великотърновския университет.
Завършил съм първия випуск на това висше учебно заведение. Тогава не се изписваше „Свети, свети“ и вузът атеистично се наричаше само Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“.
Помня професора от срещите, които имаше с нас, студентите, по разни текущи поводи. За съжаление, не можахме много да слушаме неговите майсторски лекции по история, защото той просто летеше със задачите и трудностите, които валяха в новоизлюпената Алма матер. Всъщност Бурмов бе станал ректор на института още през неучебната 1962 г., нагърбил се с огромната работа по материалната база, изграждането на структурата, учебните дисциплини, програми, планове, както и осигуряването на преподавателския състав.
И сега го виждам в спомените си като преди 52 години – нисичък, динамичен, оперативно всеотдаен в много посоки. Имаше някакъв дефект в лявото око, но той не го обезобразяваше, а му придаваше общо излъчване на иронична благосклонна мъдрост. В онези времена и ние, студентите, се чувствахме като пионери – първозаселници. В почивните дни правехме бригади в района на института – чистехме, подреждахме и т. н.
Лично аз съм му благодарен, че тогава, само 19 години след 9 септември 1944 г., той ни осигури като редовни и приходящи преподаватели едни от най-големите имена на литературознанието, езикознанието, историята и изобразителното изкуство. Някои от тях бяха започнали научната си кариера преди тоталитаризма. Мина половин век и не мога да бъда съвсем точен с техните звания, научни титли, членства в академии и т.н. Не мога и да ги изброя всички, но няма да забравя проф. Александър Пешев, преподавател по една от любимите ми дисциплини – западноевропейската литература. Завинаги съм запомнил думите му, че всяка злина, ако може, трябва да се разполовява.
А какво още да се каже за самия проф. Александър Бурмов? Роден в славното търновско село Бяла Черква, историк по всестранно призвание, завършил славянска филология и история в Софийския университет, специализирал във Виена през 1940-1941 г., доцент в Скопския университет, когато за малко сме си върнали Македония, член-кореспондент на БАН, завеждащ катедра по българска история в Софийския университет и т. н. Който се е занимавал сериозно с Възраждането, не може да мине без неговия значителен принос.
През целия си живот той проявява научен интерес и към художественото творчество на Г. С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. Под негова редакция излизат съчиненията на Ботев, както и фейлетоните му във в. „Свобода“ и „Независимост“ под рубриката „Знаеш ли ти кои сме?“. Той е редактор и на поредица томове с архивни материали за положението на българите под турско иго, за Априлското въстание, за Руско – турската освободителна война.
Малко изненадващо, но първото печатно произведение на Александър Бурмов е сборникът с разкази „Буря“, издаден във Варна през 1929 г. Основните му научни студии са: „История на България по време на Шишмановци“, „Славянските нападения срещу Солун, чудесата на Свети Димитър и тяхната хронология“, „Българското национално революционно движение и българската емигрантска буржоазия през 1867 – 1869 г.“, „Таен централен български комитет“ и др. Професорът е основател и главен редактор на списание „Исторически преглед“ до смъртта си.
Жалко за науката и националния дух е, че създателят и първият стопанин на най-големия извънстоличен хуманитарен ВУЗ си отиде твърде рано – на 3 септември 1965 г., едва на 54 години. Но макар и несправедливо позабравен, завинаги си остава неизменен духовен баща и наставник на всеки нов випуск студенти във Великотърновския университет.
