Паметник с чалма и масов сюнет навръх Съединението

Автор: Илияна Христова

Докато българските медии бистрят темата с бежанците, Меглена Кунева се възмущава от неприетия закон срещу корупцията, а снобите се хвалят във фейсбук с лятната отпуска (я в Гърция, я в Италия), тихомълком в някои села и градове на България се случиха доста интересни неща.
Вдигнат бе паметник на човек с чалма, а монументът - спонсориран от Турция. Бе извършен и групов сюнет на стадион – мероприятие също спонсорирано от Турция. Събитията минаха под стриктния контрол на ДПС, точно навръх Съединението.

Ако имахме държава и гражданско общество, службите отдавна трябваше да са се размърдали, а медиите да кипят от гняв и да задават остри въпроси. Но ние нямаме нито едното, нито другото. Затова в европейска, светска и все още българска България тези мероприятия минаха-заминаха като нещо най-нормално.

“Десант” е единствената медия, която не остана равнодушна към скандалните събития. Нека ги разгледаме в хронология. Защото нищо не почва от днес.
Годината е 2011-а, юни месец. На посещение в България е турският президент Абдюллах Гюл. В шуменската община Хитрино той открива паметник на бореца Коджа Юсуф. Статуята е масивна, от мрамор, тежи 8 тона, висока е горе-долу колкото паметника на цар Самуил в София.

“Чувствам се щастлив, няма да забравя посещението по тези земи”, казва Гюл, окъпан в топлата любов на кмет, областен управител и депутати от ДПС. Коджа Юсуф е изобразен като внушителен мустакат мъж, прикрепил ръце към гърдите.
Три години по-късно, през 2014-а. Отношенията между България и Турция не са чак толкова прекрасни - премиерът Реджеп Ердоган си е позволил да каже при предизборна обиколка, че част от България е турска, нашето МВнР е реагирало „остро“.

На посещение у нас да замазва положението пристига външният министър Ахмет Давутоглу. Той обяснява колко много се уважават двете държави. 
“Благодарен съм за това, че се полагат грижи за опазване на културното наследство в Шуменския регион, както и за откриването на паметника на турския борец Коджа Юсуф в Хитрино през 2011 г.”, заявява той при посещение в Шумен.
Сигурно вече се питате кой е този Коджа Юсуф, че да е толкова важен за държави като Турция и България. Почакайте, ще ви разкажем по-късно! Друго е интересно.

Денят е неделя, 6 септември 2015 г. Чества се Съединението на България. В село Черна, община Хитрино, обаче се чества и друго - открита е къща музей на Коджа Юсуф. Не само музей, ами се реже лентата и на нов паметник, на който Юсуф е с чалма върху главата.
Оказва се, че нито монументът в центъра на Хитрино, нито мазните борби, които редовно се провеждат в негова чест, нито местното сдружение, носещо името му, са били достатъчни, за да бъде почетен Юсуф - трябвало е да се открият музей и втори паметник.
“Той е символ на приятелството, на добросъседството между Република България и Република Турция. Той е гордост за двете държави”, казва на церемонията лидерът на ДПС Лютви Местан. Край него ръкопляскат областният управител на Одрин, кметът на Адана, турският консул…

И все пък, кой е Коджа Юсуф. Споменахме, че е борец, ама борец за какво - за човешки правдини? Борил се е срещу нашественик, изедници? Най-малко за просвещение и наука трябва да се е борил, или да се е сражавал навред като Петко войвода, че да го тачат държави, дипломати и политици.
Изненада - Коджа Юсуф е бил... пехливанин. Нищо повече. Роден е през 1864 г. в село Черна. Пехливанства из империята, надвива някакъв прочут бабаит, после заминава за Европа, след това и за САЩ. По едно време решава да се върне в България, но параходът, на който се е качил, потъва. Това е – друго няма.

Та този човек, към чиято съдба ние в „Десант” нямаме никакво отрицателно отношение, понеже не познаваме, е овековечен в община Хитрино с внушителен паметник, къща музей, втори паметник с чалма, а Гюл, Давутоглу и ДПС го обгрижват…
А сега да излезем от официалностите и да си го кажем направо – нито на Местан, нито на Давутоглу им дреме за някакъв борец от село Черна, община Хитрино, за когото вероятно в детството си не са и чували. Дреме им обаче за прокарването на турските интереси.

А проводник на тези интереси е чалмата. Защото това не е единственият подобен паметник. През есента на 2014 г., пак в Шуменско, бе вдигнат още един, отново на пехливанин, живял тук по време на турското робство. И той с чалма.
Но провокацията не е само по отношение на феса.
“Днес имаме два празника – 130 г. от Съединението на България и съвместяването му с откриването на къщата музей на Коджа Юсуф”, заяви Местан при рязането на лентата в Черна.

Само пълни малоумници не биха видели уеднаквяването на двата “празника” и целенасоченият стремеж да се внуши, че Съединението струва точно толкова, колкото османския пехливанин. Но пред кого демонстрира всичко това ДПС? Кого всъщност провокира? Явно никого – цялата церемония, думите му, бяха широко отразени в медиите. А после всичко се оттече по канализацията, без възражения. И без коментари.
Излиза, че наглостта на ДПС е следствие на нашето бездействие. Преценете сами. Когато през 2011 г. Гюл открива първия момумент на Коджа Юсуф, никой не смее да сложи чалма върху главата на бюста. Надписите тогава са на три езика – български, турски и английски, като нашият е най-отпред.

През 2014 г. паметникът, осветен лично от премиера Бойко Борисов, вече е с турски надпис най-отпред. Местан пък открива бюст с чалма навръх Съединението. Немислимото до вчера вече е ежедневие!
А за десерт ви поднасяме следната новина, пак от миналата седмица: “Масов сюнет на 127 момченца се проведе в Омуртаг под патронажа на областния управител на Одрин Дурсун Али Шахин. Делегацията присъства и на религиозната част от сюнета, който беше проведен на градския стадион в Омуртаг. Обрязването бе извършено от двама турски лекари безплатно”.
Българийо мила, накъде отиваш!?


В категории: Общини , Горещи новини