Разделната дата Девети септември

на държавното ни развитие (681-1944), отново разделя нацията.
И това е неизбежно.
Една тоталитарна доктрина, оформена около дворцовата камарила на Борис III и родила феномена царски безпартиен режим след 21 април 1935 г., ръководен дистанционно от монарха, при което неусетно личната власт прераства в авторитарна и тоталитарна, се сменя от друга, чийто фетиш е уж диктатурата на пролетариата.

А всъщност е комунистическа  диктатура, стъпила на разчистения терен от починалия на 28 август 1943 г. цар – предишния вожд на българския народ и негов „обединител”.
За новия лидер отначало няма мераклии – докато не се върне от Москва на 4 ноември 1945 г. титулярът – Георги Димитров – „вождът и учителят на българския народ”.
Слава Богу, че управлява кратко и греховете му са ограничени в периода между 23 ноември 1946 и 2 юли 1949 г.
След това ще се изредят Коларов и Червенков, докато на 6 април 1956 г. на върха на държавната пирамида не се качи „човекът от народа” Тодор Живков, „изградил две Българии” до 10 ноември 1989 г.

Вярно е, че властта на 9 септември 1944 г., ако и взета с преврат, е в ръцете на ОФ, онова партийноподобно и коалиционноподобно формирование, което ще трасира пътя на БКП към абсолютното държавно и стопанско доминиране, както и не бива да се забравя, че първият ОФ премиер е старият и опитен превратаджия Кимон Георгиев, свалил от власт Стамболийски и Никола Мушанов и направил нелоша кариера при БКП като вицепремиер и член на Президиума на Народното събрание до смъртта си на 28 септември 1969 г.

И е прелюбопитно как хора, които са преследвали и убивали комунисти и земеделци през юни – септември 1923 г. като Кимон Георгиев и Димо Казасов, изведнъж стават толкова близки и необходими на новата власт.
Но нали такава е заръката на Москва, а и не бива да забравяме, че те представляват  Народния съюз „Звено” – инкубатора на превратите и тоталитарните експерименти у нас, чиито представители стават слуги на болшевишките емисари у нас.
Каква  поучителна и необичайна диалектика!

Може би на 9 септември 1944 г. не е формирана комунистическата диктатура, вероятно ни управлява приемник на Народния фронт, представляващ широка коалиция на родната левица и център, но нека не забравяме какво се случва малко по-късно – кървавите решения на т.н. Народен съд от 1 февруари 1945 г., „референдумът” за република на 8 септември 1946 г., избори за ВНС на 27 октомври 1946 г., разгром на опозицията след арестуването на Никола Петков на 4 юни 1947 г., прокарване на Димитровската конституция на 4 декември 1947 г., национализация на индустриалните предприятия и банките на 23 декември 1947 г. и утвърждаване властта на БРП (к) - БКП след решенията на „историческия” V конгрес от 18-25 декември 1948 г. А убийството на земеделския лидер Никола Петков на 23 септември 1947 г. е черешката на тортата на новата власт у нас.
Случайно ли тогава Живков твърдеше, че „деветосептемврийската революция в основното и главното е повторение на Великата октомврийска социалистическа революция”?
Заради това за мен датата 9 септември 1944 г. е разделна и зловеща.

В категории: Горещи новини , Трибуна