България остава в агонията на газовото си безвремие, където мечтите да бъдем разпределител на синьо гориво се сблъскват с липсата на интерконектори
Автор: Борислав Михайлов
Премиерът Борисов има мечта: в България да се изгради газов хъб за държавите от Централна и Западна Европа и така диверсификацията на газовите доставки да стане факт, а щетите от прекратяването на „Южен поток” да минат в графата „Всяко зло за добро”.
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, пише в „Малкият принц” авторът му Антоан дьо Сент Екзюпери. А може би и държавите са толкова големи, колкото мечтите им или поне колкото мечтите на лидерите им, или колкото умението им да позиционират тези мечти в бъдещето на своите държави, независимо от смените по върховете?!
Мечтата за газов хъб е наистина впечатляваща, както всъщност и рисунките, с които премиерът Борисов лобираше за тази си идея пред председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Но ако оставим настрани красивите мечти и се върнем към онзи прям и на моменти груб език, с който Борисов от години печели симпатиите на избирателите си, то редно е да кажем, че засега на България един газов разпределител ще й стои като на гол тумбак – чифте пищови.
Факти, които не се нуждаят от коментар
За да изградим газоразпределител в България, са важни интерконекторните връзки. На този хъб са добре дошли всички компании на една борса и да се транспортира газ. Ние нито сме против „Северен”, нито (против) „Южен поток”, но държим да бъде диверсифицирана доставката на газ и това ще ни даде възможност да постигаме възможно най-добри цени.
Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 15 септември по време на провелата се в София конференция „Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа", в чиято работа участва и зам.-председателят на ЕК по енергетиката и енергийната политика Марош Шефчович. По думите на премиера има ясно заявена позиция, че може да бъде направен газов хъб – газоразпределител около Варна – и неговото изграждане може да реши всички проблеми на България с Европейската комисия и Русия заради „Южен поток".
Като дебела червена линия през цялата негова реч преминаваше познатата теза, че страната ни е жертва едновременно на Европейската комисия, (която се противопоставяше на „Южен поток" заради европравилата и дори откри преди година наказателна процедура срещу страната ни), както и на Русия, чийто президент Владимир Путин не само ни обвинява за спирането на проекта, но дори ни нарече „лишени от възможността да действат като суверенна държава”.
Дали сме жертва или напротив – провървяло ни е със спирането на „Южен поток” – вече десет месеца е повече от спорно. Докато нещата с „хардуера” за газовия хъб съвсем еднозначно са до под кривата круша. Или казано с думите на еврокомисаря Марош Шефчович: „за да се създаде газов хъб в България, трябва да бъде изградена съответната инфраструктура и да има достъп до различни източници на природен газ”.
Под кривата круша
А ето и признанието на Борисов за нещата с инфраструктурата.
„За да има газов хъб, са важни връзките с Румъния, Сърбия и Гърция. В неделя (20 септември) в Гърция се надявам да се излъчи стабилно правителство, с което да се разберем за връзката и тя да се захранва от терминала за втечнен газ в Гърция", каза премиерът. За газовата връзка със Сърбия заяви, че очаква да се изгради и да се свърже с Хърватия, където също се обмисля строеж на терминал за втечнен газ. За румънската връзка той обясни, че тръбата се е сплескала, но се надява да се решат проблемите.
Всъщност за този интерконектор за пореден път се търси нов изпълнител, след като румънски консорциум не успя да извърши сондажа за полагане на тръбата, а избраната по-късно българска фирма се отказа.
В момента и да имаме газов хъб – природният газ ще е до там. Буквално преди дни бе избран консултант за междусистемната газова връзка България-Сърбия. Според сръбския вицепремиер Александър Антич интерконекторът ще бъде готов до 2018 г., а газът по него може да започне да тече през 2019 г.
Има и по-лошо. Сега България търси пари за строителството на газовата връзка с Гърция, тъй като ЕК няма практика да предоставя грантове на частни дружества, каквото е проектната компания за изграждането на съоръжението. Всъщност Брюксел веднъж вече отпусна средства за тази газова връзка – още през далечната 2009 г., но парите не са достатъчни – нужни са още 220 млн. евро.
Газовата връзка с Гърция е изключително важна, защото ще диверсифицира и източника на природен газ – ще бъдат възможни доставки от находищата в Каспийско море. Но оптимистичните прогнози са, че този интерконектор ще влезе в експлоатация най-рано през 2019 г.
В посока Турция нещата са още по-зле. В момента се прави предпроектното проучване за строежа на газовата връзка с три варианта на трасе, техническа, икономическа и пазарна оценки, както и анализ на рисковете и то трябва да е готово до края на януари 2016 г.
Останалото е Божа работа, което в подобни междудържавни проекти с наше участие означава, че срокът е от пет години до плюс безкрайност.
Това пък значи, че едва от 2019-2020 г. България би могла да е диспечер на природен газ за Централна и Западна Европа, ако дотогава сме построили прословутия хъб край Варна и сме осигурили синьо гориво. Както и че по същото време ще имаме резервен вариант за внос на природен газ, ако всички интерконектори бъдат реверсивни (т.е. способни да пренасят газ и в двете посоки).
Нещата могат да бъдат казани и по друг начин: газовите връзки със съседите ни се бавят, поради което на този етап зависимостта ни от руските доставки на синьо гориво остава практически 100-процентова.
„Потокът“ май е жив, щом още консумира пари
Независимо от декларациите и изявленията на президента на Русия Владимир Путин, на шефа на „Газпром” Алексей Милер, на руския министър на енергетиката Александър Новак, дори на споменатия вече зам.-председател на ЕК Марош Шефчович (след разговор по телефона с Путин), че с проекта „Южен поток” е свършено, оказва се, че има и живот след смъртта. Или поне, че няма смъртен акт.
Нека си припомним какво каза премиерът Борисов: „Към днешна дата (15 септември 2015 г.) нямаме един писмен текст, че „Южен поток” е прекратен, че по проекта не се работи и той е приключен. Тръбите си стоят във Варна и Бургас, компанията продължава да си движи разрешителните“ – обясни той пред участниците в споменатата вече конференция.
В работата на форума участва и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която подкрепи теорията за задгробния живот на „Южен поток” с признанието, че регистрираното у нас смесено дружество между „Българския енергиен холдинг" и „Газпром" – „Южен поток – България", продължава да си работи с високите заплати, независимо че тя е поискала още през февруари намаляването на възнагражденията и свиването на дейностите в компанията.
Колкото и невероятно да звучи, премиерът Бойко Борисов и министър Теменужка Петкова казват истината – не цялата, но достатъчно голяма и пределно неудобна част от цялата истина. А тя е, че България не е предприела, ако щете – повторила и потретила до получаване на конкретен отговор – съответните запитвания и прочие стъпки на правителствено и междуфирмено ниво, за да разполага с ясен отговор за съдбата на „Южен поток” и дейностите по прекратяване на съвместната проектна компания между „Булгаргаз” и „Газпром”.
Всичко това бе казано ясно в края на юли, когато Петкова отговори на депутатски въпрос за съдбата на проекта и съвместната проектна компания.
Това бездействие или липсата на настоятелност в търсенето на нужните отговори струва много пари, които идват от джоба на българските данъкоплатци. Например заплатите и осигуровките в смесената проектна кампания са ни стрували близо 3 млн. лева през 2013 г. В редица медийни публикации бяха цитирани данни за 10 358 лева средно месечно възнаграждение, както и някои любопитни подробности: изпълнителният директор Димитър Гогов получава 31 000 лева заплата, плюс много екстри, техническият директор – 20 000 лева, счетоводителят – 14 000 лв., шофьорите – по 2500 лв.
Нека се опитаме да направим нещо като баланс.
Няма „Южен поток”, но има едноименна проектна компания. Не се извършват реални строителни дейности, но се работи за получаването на съответните разрешения. Има ясно изразена позиция на Путин и Милер, но няма нищо „черно на бяло”. Към съвместната проектна компания все така текат едни големи пари, но ползата от тях клони към онази дупка, с която преди години премиерът Борисов образно сравни АЕЦ „Белене” – другият мегапроект от прехваления някога, но провалил се енергиен „голям шлем”.
А иначе мечтата за енергиен хъб е голяма и красива. Както и много скъпа и засега малко безръка – защото до 2019 г. действащи интерконектори няма да има. Поради което Москва ще продължава да не вярва както на сълзи, така и на мечти и ще продължи да се възползва от монополното си положение на единствен газов доставчик.
Анализирай това
„Българската страна не е преставала да счита, че проектът „Южен поток” е важен за нас и следва да бъде реализиран при спазване на изискванията на европейското законодателство. В този смисъл без официално уведомление от руската страна за прекратяването на проекта всякакви стъпки относно промяната статута на проектната компания са преждевременни.”
