Докато празнувахме Независимостта Министър Танев пробута религиозна ваканция

Автор: Борислав Михайлов

Звучи като глупав виц, но не е: в навечерието на поредицата от почивни дни около Деня на независимостта на България, просветният министър Тодор Танев дари учениците, изповядващи исляма, с още два дни ваканция – в чест на празника Курбан байрям. Така тези деца почиваха и на 23, и 24 септември – сякаш религията е по-важна от образованието – както и за да научат отрано, че в България всички са равни, но някои са по-равни от другите в упражняването на правата и свободите си.

Тази религиозна ваканция влезе в полезрението на едва половин дузина медии. Сред тях не бе сайтът „Двери на православието”, който е смятан за близък до Светия синод на Българската православна църква. Споменаването на този портал има смисъл, тъй като се предполага, че повече негово, отколкото на другите медии, е задължението да информира за позицията на Синода, чиито членове демонстрират учудваща активност и емоционалност в подобни случаи – например, когато на матурите се появи въпрос, споменаващ учението йога.

Всуе, старейшините на Българската православна църква не реагираха. Дори пловдивският владика Николай, чийто гняв е съизмерим, ако не с гнева Господен, то поне с гнева на Ахила, не извиси глас, за да анатемоса министър Танев, който вече година не прави нищо за въвеждане на часове по вероучение в училищата, но видимо се сеща за правата на учениците мюсюлмани.

Ние пък се сещаме за един друг министър, влязъл в предишното Народно събрание с листата на „Коалиция за България“ и изваден от там, за да стане началник на финансите в правителството на Пламен Орешарски – след което бе доволно странен като министър (това е подходящ  термин за дейността на сановници, които не са клиенти на прокуратурата), а в следващия парламент влезе с листата на ДПС и засега няма индикации някоя от двете страни – Петър Чобанов или Движението – да е недоволна от преминаването на бившия социалист в правата вяра – извинете – в правилната партия.  

Но понеже става дума за просветния министър Тодор Танев, който още от влизането си в кабинета на Бойко Борисов започна да трупа гаф след гаф, липсва пряка и лесно видима с просто око връзка министър – ДПС.  Което не означава, че разписването на споменатата религиозна ваканция не може да се тълкува като реверанс към ДПС или като покана за един по-близък диалог – например на по чаша кафе с баклава, или дори като тактически ход, който обаче може да се окаже стратегическа грешка с непредвидими последици.

Танев не е първият български министър, който несръчно прави странни реверанси, сякаш е госпожица в ситуацията „Дами канят” на първия си бал в двореца. Дори, ако се вторачим в назначаването на религиозна ваканция за мюсюлманчетата, както и в отговора, който от МОН изпратиха на сайта „Офнюз” в питането им за това министерско решение, ще видим, че преди Тодор Танев подобни заповеди са издавали просветните министри Владимир Атанасов (НДСВ),  Сергей Игнатов (ГЕРБ) и Даниел Вълчев (като вицепремиер в кабинета на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев).

Но, както с основание коментират колегите от „Офнюз”, наличието на предишни прецеденти не обяснява защо се дава приоритет на мюсюлманството пред останалите вероизповедания от министър на образованието в България, където традиционна религия е източноправославната.

Някои ще отбележат, че българските ученици почиват за Рождество Христово, както и за Великден. И ще са прави, но със задължителното уточнение, че това са ваканции за всички ученици, а не само за тези, чиито родители вярват в Светата Троица. Други, вкл. чиновниците от МОН, които пишат отговорите на министъра, припомнят, че всяка година правителството определя дни, в които изповядващите различни религии – от римокатолиците през евреите, арменците, дъновистите, адвентистите, бахайците, кришнаистите, будистите, та до евангелистите – могат да ползват платен или неплатен годишен отпуск.

Но надали някой е чул представители на тези вероизповедания да са поискали религиозните им празници да бъдат неучебни дни за учениците със съответното изповедание. И едва ли има заповеди, на който и да е министър на образованието, разрешаващи религиозна ваканция за тези „различни” ученици.
Редно е да се каже и защо поставянето в привилегировано положение на учениците мюсюлмани тревожи и дори е неприемливо, без да противоречи на гарантираната от Конституцията свобода на вероизповеданията.

На първо място, защото по директен начин вкарва неравенство и привилегии на религиозна основа в светската по своята същност и характер българска образователна система. Така никому няма да е чудно, ако утре и у нас се случи това, което става в Белгия например. Там лидерите на мюсюлманите поискаха властите в държавата да забранят на всички, които се намират на територията на страната, да се хранят в светлите часове на деня по време на свещения месец Рамазан.

Мюсюлманите в Швейцария пък настояват да се промени знамето на страната, тъй като кръстът обижда религиозните им чувства. В Дания местните власти в едно градче махнаха коледната елха от централния площад по искане на мигрантите ислямисти. Властите в Брюксел също бяха принудени да вземат такова решение.

Училищните власти в баварския град Покинг вече поискаха от родителите на немските ученички момиченцата им да престанат да ходят с къси поли и къси панталони, за да не обиждат с вида си своите съученици мюсюлмани, както твърдят публикации в медиите.
И ако се върнем на родна земя, редно е да припомним, че в някои градове отдавна не буди учудване появата на жени, забулени с бурки, дошли да приберат децата си от традиционното българско светско общообразователно училище.

На второ, но не по значение място, защото държавата, както и училищата като общински и държавни институции по никакъв начин не противодействат на ислямизирането на етнически групи, които до неотдавна приемаха християнството за своя предпочитана религия. Не е тайна, че с години циганите, освен източноправославни, бяха и традиционният пълнеж на всякакви нетрадиционни вероизповедания и секти, докато по места не се започна масовото им ислямизиране, при това по правилата на радикалния ислям.

Така мъжете заприличаха на талибани, а жените – на ханъми. Комплексната промяна на вярата върви в комплект със смяна на имената – Асан става Хасан, а Иван – Ибрям (макар и по лични карти и избирателни списъци всичко да си е по старому) – и дори ромският говор отстъпва място на турския, колкото и невероятно да звучи това за пословично мързеливите откъм учене мургави наши събратя.
На трето място – защото рано или късно в българските училища ще се появят деца на бежанци от Близкия Изток, прецедентът, или ако щете – традицията, да се дава религиозна ваканция на мюсюлманите – ще работи против приобщаването на тези деца към традиционните за България вероизповедание и традиции.

Да не говорим, че ще се появят „педагози” и училищни ръководители, които ще последват примера на онази детска градина от столичния квартал Ботунец, която преди време тръгна да привлича деца (т.е. да се рекламира пред родителите) с цитати от Корана. Може да се каже и по друг начин: в условията на демографска катастрофа и при положение, че за близо 40% от учениците в някои области българският не е майчин език, излишната религиозна толерантност може да превърне източноправославието в малцинствено вероизповедание. Ако искате пример – ето го и него: през 2013 г. най-често даваното име на новородено в Англия и Уелс е Мохамед, а не Джон или Питър.

Друг е въпросът, ако за някои, вкл. партии и потенциални последователи на „Ислямска държава” (например обвиняемите по процеса в Пазарджик за проповядване на ислямски фундамендализъм), подобна катастрофа изглежда като желано пренареждане на традиционните религии.
Не е нужно човек да е министър, политолог, богослов, специалист по държавно устройство или по въпросите на демографията, за да прозре, че изгубим ли християнството – значи сме изгубили и България – като национална идентичност, като цивилизационен избор, като държавен суверенитет.

Прочее, историкът Божидар Димитров твърди, че сега, а не след 15 години, в Германия немалко бежанци проявяват желание да бъдат приети в лоното на тамошната Протестантска църква. И дори припомня, че е имало времена, когато чуждоземци, та макар и бежанци по съвременните стандарти, били оставяни в пределите на българската държава само, ако се покръстят.

Обикновено новото е добре забравено старо. Нужна е молитва за разум, при това още днес, за да не се чудим след някоя и друга година кой и с какъв акъл е разрешил на учениците мюсюлмани да си носят молитвените килимчета в класните стаи, а от високоговорителите в тях да се носят същите напеви, като от минаретата.

Анализирай това
През лятото на 2030 г. българските учители Мустафа Шабан и Ахмед Байрам преглеждали списъците с имената на бъдещите първокласници, при което Мустафа с изненада възкликнал: Ахмед, чуй само какви странни имена има сред децата от първи „а” клас – Иван Петров и Георги Борисов!

В категории: Анализи , Горещи новини