Новото преселение на народите ще поглъща още пари и нерви

Автор: Диана Славчева

Вече е почти невъзможно да се направи изчерпателен седмичен обзор на ситуацията около имигрантската криза в Европа. Новини в тази сфера се бълват буквално с всяка изминала минута. Европейските лидери едва ли не през час се събират, за да решават какво да правят, след като сами пуснаха духа от бутилката и предизвикаха цялата тази истерия с велико преселение на афроазиатските народи към Стария континент с готовността си да приемат стотици хиляди бежанци на своите територии.

Сега обаче, като видяха последствията от непремерения си хуманизъм, се затюхкаха как да спрат пълноводния емигрантски поток. То не беше определяне на квоти, то не беше бакалски разправии колко големи да бъдат те, то не беше отхвърлянето на тази идея от поелите „ударната вълна“ централни и източноевропейски държави, които всъщност въобще не искат пришълци по земите си. Още повече такива, които нито се поддават на интеграция, нито ги знаеш какви са, нито пък точно откъде са и за какво се борят. Пък, не дай си Боже, изповядащи исляма, дето и да ги наемеш на работа, по няколко пъти на ден – сунитите по 5 пъти, а шиитите – по 3, ще се тръшкат върху килимчетата и ще удрят глави в молитва, зарязвайки безпардонно трудовите си задължения...

Както коментирахме и в предишния брой, поради ред причини, които се опитахме да изясним, съществуват принципни различия в позицията на страните от Централна и Източна Европа и тези от Запада по отношение на проблема с мигрантите. И едва ли ще се стигне до консолидиране на мнението, колкото и френският президент Франсоа Оланд да твърди: „Показахме, че можем да бъдем отговорни и солидарни“, визирайки решението на вътрешните министри от вторник за разпределяне в страните от ЕС на 120 хил. имигранти в Италия, Гърция и Унгария.

Още веднага той бе апострофиран от чешкия си колега Милош Земан, според когото „само бъдещето ще покаже каква грешка е било това“. Каква ти солидарност и единство – срещу задължителните квоти гласуваха и министрите от Унгария, Румъния и Словакия. Латвийският представител даде рамо на споразумението, но неговите сънародници тутакси изпълниха улиците на Рига, за да изразят недоволството и възмущението си от тази негова постъпка.

Словашкият премиер Робърт Фицо пък директно се опъна, че няма да се съобрази с „диктата от Брюксел“.
„Ситуацията с увеличаващото се напрежение между европейските страни много напомня обстановката в навечерието на Първата световна война. Също както тогава налице е голяма несигурност, закриват се канали за дипломация, липсва солидарност, оказва се натиск за предприемането на действия, а държавите си разменят заплахи. Това никак не прилича на Европа на сътрудничеството“, обобщи унгарският политически журналист Пинтър Бенс.

Безпощадната словесна престрелка по въпроса с т. нар. бежанци, която се води и между самите държави в Централна и Източна Европа, става все по-ожесточена. Румънският външен министър Богдан Ауреско например нарече унгарското правителство „аутистично“ - вероятно защото в Будапеща си правят каквото искат и не слушат никого. Хърватите пък обвиниха Виктор Орбан, че подклаждал истерии. А като хървати и унгарци хлопнаха вратите към своите територии – т. е. границите си – министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич проплака, че страната му ще се превърне в концентрационен лагер.
От своя страна Унгария недоволства от балканските държави по маршрута на мигрантите – Гърция, Македония, Сърбия и Хърватия, че пропускали бежанците. Гърция е обвинявана, че не пази добре външните граници на ЕС, а всички в хор винят Ангела Меркел за нашествието.

По обяд в сряда „Ройтерс“ разпространи изявление пред вестник „Пасауер нойе пресе" на германския евродепутат консерватор Манфред Вебер от Християнсоциалния съюз, явяващ се съюзник на християндемократите на Ангела Меркел, че ще са необходими още огради, за да се опазят европейските граници.
„Просто не може стотици хиляди бежанци безконтролно да се скитат из Европа, заявява Вебер, който е начело на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент. Той защити действията на Орбан, като каза, че те до голяма степен са в съзвучие с европейските правила. „Мнозина критикуват Унгария, но те самите не могат да предложат никакво решение“, изтъкна още германският политик. Което показва, че разцепление по позицията за бежанците цари и сред западноевропейските страни, а и дори в рамките на отделните държави.

И хоп – не щеш ли – по повод одобрените квоти за разселването на хиляди кандидати за убежище Европейската комисия излезе с пояснение, че всъщност страните от ЕС все пак ще имат правото да откажат да приемат мигранти. Великобритания тутакси обяви, че засега ще се възползва от правото си да не участва в разпределението, макар че в сряда външното министерство на Обединеното кралство съобщи, че там вече е пристигнала първата група от 20 хиляди сирийски бежанци. Тамошните власти обаче не уточняват къде точно ще бъдат настанени те. Но както информира Би Би Си мигрантите ще получат жилище, достъп до медицинска помощ и образование и ще могат да започнат работа още от първия ден на пребиваването си на Острова.

Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че страната ще приеме най-уязвимите от бежанците – деца инвалици, изнасилени мъже и жени и т. н.
Междувременно, Съветът на ЕС утвърди предложението на ЕК за възможност, при извънредни обстоятелства, държава от Евросъюза временно да не прилага квотите, които е приела. Този режим ще е валиден до 12 месеца, в които съответната държава ще трябва да внесе в бюджета на ЕС сума, равна на 0,002 на сто от нейния брутен вътрешен продукт, за да спомогне финансово останалите страни от Съюза, които приемат разселените мигранти. И понеже това касае най-вече Италия и Гърция, на тях им бе дадено правото да съставят списъци на кандидатите за разселване и като получат тяхното съгласие, ще им бъде дадена зелена светлина да се преместят.

По тези списъци обаче приемащите държави ще могат да преценяват кого точно ще подслонят. И ако решат, че някой е заплаха за обществения ред и сигурността им, ще могат да отхвърлят кандидатурата му.
Първата част от плана включва разселването на 50 400 мигранти от Гърция и 15 600 от Италия. А тъй като Унгария отказа да участва в схемата, оставащата квота от 54 000 души ще бъде разпределена във втората част на плана. Унгарската квота става „резервна" и ще бъде използвана за преразпределяне на бежанци от Италия и Гърция, ако нито една друга страна не бъде изправена пред имигрантска криза в непосредствено бъдеще.

По информация на БТА България ще приеме незабавно 852 бежанци. „Българската реакция трябва да е насочена по-търговски", коментира пред bTV депутатът от ПФ Слави Бинев, коментирайки решението на вътрешните министри на ЕС за разпределянето в Европа на 120 000 мигранти. Той е на мнение, че сега е моментът нашите политици да развъртят политическа търговия и да се потърси вариант на базата на нашата кооперативност да изискваме от Европа. „Ясно е, че нямаме позицията и характера да се озъбим на ЕС”, категоричен бе Бинев.

„Всички знаят много добре, че голяма част от тези имигранти не са бежанци, а икономически имигранти. Нас ни спасява фактът, че България не е жадуваното Ел Дорадо. Когато бягаш от война, ще бъдеш щастлив навсякъде, където я няма. Самият факт, че всички търсят вариант да се насочат към икономически държави, говори сам по себе си”, каза още бившият евродепутат и настоящ народен представител от патриотичната коалиция.

В същото време премиерът ни Бойко Борисов, заминавайки за срещата на лидерите на държавите от ЕС в Брюксел, заяви, че нищо няма да се реши преди САЩ и Русия да се разберат за Сирия. И дори сподели, че отива на високия форум с неудоволствие, изказвайки мнението си, че там само щял да харчи пари.
По въпроса за парите – ще ги харчи не само той и останалите му колеги, но и цяла Европа ще трябва да осигури стабилно финансиране за посрещане на мигрантското наводнение на Стария континент. Ако е прав американският експерт Джералд Селенте, който направи тези дни паралел с обстановката в света преди Втората световна война, „историята на 30-те години на миналия век се повтаря“, а това значи, че може да се очаква срив на борсите, нова Голяма депресия, нови търговски войни и т. н.

„Кризата е огромна и изисква пълна финансова мобилизация – всяко евро, което можем да пренасочим от бюджета на ЕС, ще бъде използвано“ – потвърди и заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева, която отбеляза в сряда, че Еврокомисията е осигурила едни допълнителни 1,7 милиарда евро за справянето с мигрантските потоци. Тя уточни, че спрямо началото на годината средствата за това са увеличени над два пъти. По думите й, за 2015-2016 г. досега са били предвидени 4,5 милиарда евро, а понастоящем сумата достига общо 9,2 милиарда евро. Очевидно е, че и тези пари няма да стигнат, ако кризата с мигрантите се развива по настоящия сценарий. Така че тепърва предстоят още корекции.

Което се потвърди и на извънредната среща на вътрешните министри в Брюксел, провела се в сряда, където европейските лидери обещаха още 1 милиард евро в подкрепа на бягащите сирийци. Парите ще бъдат дадени на агенциите на ООН да се оправят с мигрантската криза, като ще се подпомагат съседните на Сирия страни.   
А президентът на Европейския съвет Доналд Туск най-сетне се плесна по челото: „Необходимо е да коригираме политиката си на отворени врати и прозорци“. Дано този призив не се окаже „след дъжд – качулка“!


В категории: Международна политика , Горещи новини