Апостол Йоан, рисунка от ок. 1468 г. на Ханс Мемлинг
26 Септември 2015, Събота
Той е един от любимите ученици на Христос и се грижи за Божията майка до успението й
На 26 септември Българската православна църква възпоменава живота и кончината (успението) на св. Йоан. Празникът е известен като Представяне на св. ап. и ев. Йоан Богослов. На тази дата е поместено и житието му. Иначе денят на неговата смърт е 8 май, когато се празнува за възпоминание на благодатните чудеса, които ставали на гроба му. Тогава се споменава и честният прах, целебно изхождащ от неговото упокойно място.
Този прашец, който някои наричат манна, е описан от блажени Августин и Григорий Турски. За излизането на прах от гроба на Йоан Богослов свидетелства и руският поклонник от ХII в. игумен Даниил. Самата манна, излизаща от гроба на светеца в Ефес, е била известна някога като розов мехлем или розов прашец. Оловна ампула, с която е била пренасяна едно време тази благодат, бе открита това лято при разкопките на полуостров Форос край Бургас. Капсулата е от VІ в. и бе намерена от археолозите до разбитата реликварийна камера в останките на базиликата на полуострова.
Край гроба на Йоан Богослов в древния Ефес имало скала, която стичащите се на 8 май и на 26 септември поклонници от цял свят обсипвали с рози. По чудодеен път на следващия ден върху парчето скала се появявал прах – вероятно цветен прашец, за който се считало, че лекува всякакви болести и недъзи. Именно него пилигримите събирали в реликварии и отнасяли по родните си места като знак за поклонението им и като апотропей.
Както се разказва в житието на светеца, когато той станал на сто години, заедно със седем свои ученици отишъл в малоазийския град Ефес – по това време един от главните центрове на науката и изкуството в древността. Там той заповядал на последователите си да изкопаят кръстообразна могила, в която легнал да умре. След смъртта му християните разкопали гроба, но не намерили в него тялото на апостола.
По време на честванията през май и септември стичащите се на това място възхваляват и облажават с песнопения този велик Божий угодник, възлюбен от Бога повече от всички останали светии, като свещените песни, които се пеят в негова чест, са съставени главно от св. Йоан Дамаскин и от Цариградския патриарх Герман през VIII век. Католическата и други западни църкви почитат светеца на 27 декември.
Йоан Богослов е един от Дванадесетте апостола. Смята се, че е един от първите, призовани от Христос за негови ученици. По време на Тайната вечеря той скланя главата си върху гърдите на Исус. Именно на него Спасителят, вече разпънат на кръста, поверява грижите за майка си. И наистина светецът се грижи за Богородица до последния й земен ден.
Според християнската традиция той е автор на „Евангелие от Йоан“, книгата „Откровения“ и на три послания, влезли в Новия завет. Неговите проповеди обърнали много езичници в Христовата вяра. Те били съпровождани от многобройни и велики чудеса, заради което броят на вярващите се увеличавал всеки ден.
По време на гоненията на християните, започнали при император Нерон, апостолът бил отведен на съд в Рим. За проповядването на пламенната си вяра в Исус Христос той бил осъден на смърт. Дали му да изпие чаша със смъртоносна отрова, но той останал жив. Невредим излязъл и от котела с вряло масло, в който го пуснали мъчителите му. Но не предал вярата си.
След това Йоан бил заточен на малкия гръцки остров в югоизточните части на Егейско море Патмос, където живял дълги години. Там също продължил с проповедите си за Христос пред езичниците, като те отново били съпътствани със случването на различни чудеса и това карало всички островитяни да се вслушват в думите му. Така апостолът привлякъл в лоното на християнството голяма част от тях, а успоредно с това изцелил множество болни и сакати.
