Мъченикът за Христовата вяра увисва на бесилото на 8 октомври преди 201 години
На 8 октомври православната църква почита паметта на свети Игнатий Старозагорски. Както се подразбира от названието му, той е роден в Стара Загора. Това става през ХVІІІ. Син е на свети Георги Загорски, като рожденото му име е Иван.
По време на турското робство жаждата за знание била голяма, но все още нямало български училища и много от хората били неграмотни. Бащата на Игнатий се снабдил от един пътуващ монах с малка книжка, но тъй като не можел да чете, я сложил на иконостаса като икона на светец.
В един момент семейството се преселва в Пловдив, където Игнатий започнал да учи, като бързо усвоил църковнославянската грамотност. След това става послушник в Рилския манастир. Преди него в светата обител се подвизавал вуйчо му Иван Калпакчиев – бивш разбойник, който се покаял и със свои средства построил постницата и църквата „Св. Лука“, издигната недалеч от манастира.
Като послушник Игнатий шест години търпеливо понася ругатните и побоите на един от старите монаси. Когато това става непоносимо, напуска манастира и се завръща у дома.
Скоро след това баща му бива убит от турци, защото отказва да промени вярата си. Османците насила потурчили майката на мъченика, както и двете му сестри. Искали да потурчат и него, но той навреме успял да избяга в Букурещ.
Във Влашко животът бил много труден за един монах, затова решава да замине за Света гора. На път за там се отбива в Шумен, където го нападат турски войници. В житието му този епизод е описан най-подробно: „разграбиха вещите му в стаята, съблякоха го и го принуждаваха да се отрече от своята вяра и да стане турчин. Той се уплаши и им даде обещание, че ще го стори. Турците повярваха на думите му, оставиха го и оттам нататък се погрижиха само за грабежа си“.
Пуснат на свобода, Игнатий горчиво се разкаял за тази си постъпка. Затова решил публично да похули турската вяра и да приеме мъченическа смърт в името на християнството.
„При първата удобна възможност Иван веднага избяга от града и вървя ден и нощ, докато стигне Стара Загора. Там срещна един светогорски монах, проигумен на монастира „Григориат". Заедно с него той отиде на Света гора и известно време живя в тази обител. После пребиваваше и в други обители, а накрая остана в скита „Св. Анна" при приснопаметния отец Василий“ – продължава животоописанието му.
Тук мъченикът се храни само с хляб и пие по малко вода и след време бива постриган в монашество, получавайки името Игнатий. Но не се отказва от идеята за мъченичество в името на Христа и най-накрая получава благословение да замине за Цариград и изпълни това си богоугодно желание.
За негов придружител е определен духовникът Григорий. След гореща молитва, облечен като турчин, Игнатий се явил в тамошното съдилище, захвърлил чалмата на земята и се отрекъл от турската вяра. Тогава по заповед на съдията хвърлили мъченика в някаква скрита и мрачна тъмница. В нея светият мъченик усърдно се моли на Господа. „А колко много мъчения му причиниха в нея жестоките и безмилостни слуги на дявола – това знае единствено Бог“ - се отбелязва в житието му.
Игнатий остава в тъмницата две денонощия. След това съдията нарежда да го доведат за ново разследване, но българинът пак дръзновено застава на страната на Христовата вяра. „Тогава съдията изгуби всякаква надежда, че ще успее да го подлъже, и го осъди на смърт чрез обесване. Заптиетата веднага го взеха и го поведоха. А той, макар обезсилен от глад и телесни страдания, отиваше към мястото на екзекуцията с истинска радост и с желание по-скоро да се освободи и да бъде с Христа“ – свидетелства животоописанието на страдалеца. Мъчителите му го замъкват до едно място, наричано „Пармак капу". Старозагорецът помислил, че тук ще го обезглавят, коленичил и преклонил глава, но заповедта била да бъде обесен и затова го повлекли към бесилото, на което той увисва на 8 октомври 1814 г.
След три дни неговият придружител Григорий, научавайки за блажената му кончина, успява да откупи от турските войници за много пари мощите му и ги отнася в Света гора, заедно с мощите на преподобния мъченик Евтимий, където са положени в новопостроения в чест на двамата светии храм.
Свети Игнатий е обявен от Българската православна църква за небесен покровител на Стара Загора. По повод 200-годишнината от смъртта му, чествана през 2014 г., мощите му бяха изложени в родния му град, като бе обещано частица от тях да бъде върната в Стара Загора за освещаването на новия храм в квартал „Самара“, чийто патрон е светецът.
