Моми и невести са се сбирали от къща на къща, за да помогнат да се прибере наспорилата на полето реколта
Автор: Христина Митева
Отдавна не се бе разбуждало селото от закачлива и весела моминска песен. А сега през тихата многобагрена есен, рано по ранина се зачу бодър и ведър невестински глас от горната махала, дорде бие в бурилката млякото, за да извади маслото. Откъм мегдана ще я подсилят с близки и по-ясни думи още една-две гласовити млади жени, а в Долната махала живееха най-гласовитите. Думите ще се сипят и ронят като изворна струя в бял бакър, изпълвайки и препълвайки до преливане душата с благина и надежда за по-добри времена.
Като привършат да бият маслото, като преметат двора, младите невести и моми ще се съберат по четири-пет на куп в някой двор и ведно със слънцето ще го огреят, като застелят и насядат върху пъстрите домашно тъкани вълнени черги. Големи и малки купчини слънчогледови пити са струпани недалеч една от друга из равния двор, а жените, грабнали чукалото в ръка, ще започнат да очукват пресъхналите под слънцето слънчогледови глави, за да изпада добре зърното от тях. А после току ще хвърлят празната пита далеч зад гърба, да се види и знае колко пъргава и старателна е тази селянка, та за много малко време очуква по цяла купчина и доста е подкопала откъм нейната страна от най-големия куп.
Ще замирише на напечено от жегата поле, на летен зной, на вкусни слънчогледови семки. А кога слънцето се по-извиси на небето, жените ще привържат по-ниско над челото бялата забрадка и с още по-голямо усърдие ще зачукат върху питите, та дано ударите се чуят по надалечко, че младите комшии, дето от зори се помайват, та чукат и коват нещо по каруците из съседните дворове, не започнат да заничат из зад оградата, па я прескочат с лекота, за да дойдат и да видят момите и работата им.
Ще ги затрупа ергенът с шеги и закачки, че ще извади мелодичния, изписан, та шарен кавал, за да засвири с него и призове акрани и побратими да дойдат при него. И така, събрали се вкупом една дузина млади хора, сред смехове и закачки, в надпревара неусетно ще очукат за час-два слънчогледовите купчини в двора. А после сред гълчава и песни ще се прехвърлят в съседния двор. Задружната работа спори и не тежи. Свършва винаги навреме и качествено – със старание, за да не им се присмеят.
После очуканото семе слънчоглед ще се разстеле от домашните на по-тънък пласт, като често ще се обръща и разбърква, за да изсъхне още по-добре на слънцето. А когато и това стане, ще го насипят в дълбоки чували и отнесат в маслобойната за преработка.
А какво гъсто и ароматно слънчогледово масло се получава, само какво! Ако опашката от чакащи не е голяма, само за 2-3 часа слънчогледовите семки се превръщат във вкусно, гъсто олио, с цвета на старо злато или пчелен мед, налято в големи стъклени дамаджани, неръждаеми тенекии и делви...
Така се обхождат от младите всички къщи в махалата и селото. Те осветяват домовете със силен и здрав младежки смях, който непринудено избухва при нечия сполучлива шега и тъкмо прихне, та заглъхне, ето че от другия край на седянката отново се засмиват или запяват с нова сила и продължителност.
Не могат да се стърпят и по-възрастните стопани да стоят настрана, че да не пречат в работата на младите и яки работници. Те ще им занесат да похапнат я варена царевица, я зрели круши или изтъркулят няколко големи и сочни дини сред тях, като всички ще се опитват да отгатнат какви ще са отвътре на цвят – червени или жълти?
И тъкмо привърши и отшуми работата по прибирането на слънчогледа, ето че се отваря ангажимент и за прибирането на царевицата от нивите.
Младите се уговарят и събират начаса по ранина на най-близката нива и като възпретнат ръкави, на бърза ръка очупят мамулите и ги нахвърлят в каруците, които вървят редом с тях из редовете на нивата.
И докато препълнената каруца откарва мамулите у дома, младите грабват сърповете, за да орежат стръковете царевица и ги върнат на снопи с усукани въжета от трева. Скупчени на купни из нивята, те ще изсъхнат по-бързо на слънцето, докато чакат ред за извозване в плевника, тъй като ще се ползват за храна на добитъка през зимата.
Още същата вечер, след вечеря, младите ще седнат край голямата камара мамули, стоварени на сушина под сайванта. Ще насядат с готовност и веселие, сякаш че не са се блъскали и трудили цял ден из нивата!
Есен е, усилно време – урожаят трябва да се прибере, докато не са захванали тихите и продължителни дъждове. Сега луната ще се изтърколи едра и пълнобузеста, като току-що изпечена голяма погача от новата реколта бяло брашно. Ще запеят щурчета, ще запрехвъркват светулки из здрача, а ергените ще ги улавят и хвърлят в косите на момите, където скромните насекоми ще проблясват като звездици... Ще запеят момите, като изпроводят глас към любимия, към който ги теглят сърцето и очите...
Седнали удобно върху купчината мамули, момите и ергените бързо ще ги обелят, стремейки се да ги направят кузлаци, че да ги нанижат на вързаници или свесла. На много места тези кочани царевица се наричат по различен начин: махалки, гълъби, клас, кочани, чукелеци, а царевицата се нарича: мисир, кукуруз, царевица...
Дълги са тези вързаници и низи, че да бъдат преметнати високо върху греда под стрехата на сайванта или в коша на хамбара, дето мястото е проветриво и далеч от кокошките и добитъка. Там през пролуките на дъските не могат да се промушат дори пакостливите птици, така че това място е най-удачното за доизсушаване на вързаниците.
В долния дял на хамбара пък се слагат чувалите с пшеница, просо, боб, а до тях се разстилат на тънко онези мамули, които не могат да се вържат, щото нямат дръжки. Под хамбара или под коша се завират начесто кучето и кокошките, които начаса убиват всяка мишка, решила да добрува, като се настани сред зърното. Така то оцелява в хамбара чак до нова реколта.
Отново седянката на моми и невести ще се подсили от новопристигналите ергени, дошли да на видят пак изгората си, да поговорят с нея, да я гледат и оглеждат добре, че да й се радват и милуват от сърце, докато белят кочаните. И пак настават шеги, веселие, закачки, песни и гълчава до среднощ, когато обикновено привършат купчините с мамулите. Майките ще заделят и завържат на снопчета шумата, избрана от най-хубавите листа на беленката на царевицата, за да изплетат от нея през зимата терлици, торбички за нивата или рогозки за стаята или пък да подменят вече овехтялата стара такава.
Нужни и особено красиви предмети се изработваха с много любов от сръчните женски ръце за потребностите на дома. Правеха се и чудни кукли за децата от тази царевична беленка. Доизкусуряваха ги, гиздиха и натъкмяваха така добре, че смайваха очите с красота. Всеки, който ги видеше, поискваше да си направи сам, като добавяше и нещо свое, за да ги направи още по-красиви и желани от децата.
А вечер работниците едвам ще сложат глава на дългата, една за всички деца, тъкана възглавница, ще притворят очи за сладък, отморителен сън под лекото шумолене и упойващ аромат на царевичната шума, изпълнила възглавниците отвътре. Която продължаваше да отдава навън своя упойващ, здравословен аромат с дъх на слънце и поле, шепот на вятър, аромат на дъжд...
Това ухание и това тихо шумолене бяха гаранция за здраве, дълголетие, ведно с ежедневния труд на българите. Живот, който носи благоденствие, удовлетвореност и чиста, велика нравственост, взаимопомощ и добродетелност. Тези качества пребъдват във времето, като се превръщат в начин на живот и жива традиция, която не умира и днес по българските села.
