Той носи името на света Петка, чиято памет почитаме на 14 октомври
На 14 октомври православната църква почита света Параскева, наричана още света Петка Търновска. Неведнъж сме описвали житието на светицата, затова сега ще се съсредоточим върху едно от местата у нас, където дълбоко се тачи нейната памет.
Храмов празник на 14 октомври отбелязва Владайският манастир „Св. Петка“. Той е една от светите обители, оформили през Средновековието софийската Мала Света гора. Той се намира на 15 км от столицата, извисил снага на един от южните склонове на Люлин планина, в землището на столичния квартал Владая, както се подразбира и от името му. Построен е точно срещу входа на Владайското дефиле, в района на една от двете крепости, охраняващи живописната теснина.
Според една от легендите за възникването му, той е основан през Х в., а според друга – по време на Второто българско царство, когато около София били съградени повече от 100 манастира.
При създаването си светата обител е била двупрестолна – ще рече, посветена на две светици: св. Петка и св. Неделя.
Манастирът често бил обект на нападения, тъй като бил разположен на пътя между важните градове Средец и Перник. През 1328 г. е сринат до основи от кръстоносци, които убили над 30 от монасите, а манастирските сгради – ограбени и разрушени. Преди нападението светите отци успели да заровят под голям каменен кръст едно Евангелие и две икони – на патроните си св. Петка и св. Неделя.
Години по-късно светата обител била възстановена на същото място. Чест гост във Владайския манастир бил цар Иван Шишман, който дарявал и много средства за него. Благодарение на закрилата, която получавал от царския двор и лично от българския владетел, скитът доста се замогнал.
По-късно той често се превръщал в хайдушко сборище – бунтовниците обичали да отмарят в сянката на многобройните дъбове в двора му, намирайки спокойствие зад дуварите на светата обител. Десетина от тези дъбове днес са на почтена възраст, измерваща се в няколко века.
През турското робство, за да спасят манастирската църква от поругаване и унищожение, местните хора я прикрили с голям насип. Така – полузаровена в земята, османските власти не могли да я открият и в нея продължили да се извършват християнски богослужения.
Чак в началото на ХХ век, през 1902 г. върху основите на стария храм е издигната днешната църква „Св. Петка“. Срещу нея има изграден малък параклис и е построена още една църковна сграда, чийто патрон е св. Неделя.
Забележителност в манастира са каменните колони-свещници от 1911 г., които са дарени на светата обител от поклонници от дебърското село Луково, Македония.
Скромните жилищни постройки на действащия днес девически манастир са строени на няколко етапа.
Интересен момент от историята на светата обител е, че докато се изгражда пътят София-Перник, в нея са настанени части на трудови войски, като трудоваците много са помогнали за опазването на православната светиня.
Край нея някога съществувало кладенче, наричано от местните „бабина курия“. Днес на негово място има чешмичка. Вярва се, че водата, която тече от кранчетата й, е лековита. Манастирският двор предлага за почивка на странниците и поклонниците усамотени пейки и беседка, където те могат да останат насаме с мислите и молитвите си.
До Владайския манастир може да се стигне пеша от Владая, а също и с лека кола, като от главния път се свърне по отбивка вдясно от шосето. Малка пътечка, тръгваща в края на перона на жп гарата, също отвежда до обителта.
