Вечното оправдание за отлаганите с десетилетия ремонти не може да скрие големия въпрос за отговорността на институциите
Автор: Анна Александрова
След чудовищна и трагична верижна катастрофа като тази в тунела „Витиня” на АМ „Хемус” в нормалните държави щеше да последва оставката на строителния министър и на шефа на пътната агенция, отговорни за поддръжката на магистралите и всички съоръжения по тях.
Но у нас министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и председателят на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) Лазар Лазаров се възползваха от повода, за да застанат за пореден път под светлината на прожекторите – естествено целите в бяло – и да изчетат омръзналите на всички ни опорни точки за отлаганите с десетилетия ремонти (виновни за това били тези преди тях), както и за вечната липса на пари, като че ли не сме държава, в която се дават милиарди за инфраструктура, а водопад.
И те, като директори на водопада, са подвластни единствено на миналото, чиито води отдавна са изтекли, както и на бъдещето, водата за което се чака от снега догодина.
Не по-малко абсурдна бе и реакцията на „Пътна полиция”, която не закъсня да прати известия за глоби на пострадалите в тази безумна пътна катастрофа – по универсалния параграф за несъобразена с пътните условия скорост.
Тунелите у нас като Авгиеви обори
В бюджета на АПИ има осигурени средства за превантивен ремонт на тунелите, но те не са достатъчни за цялостен ремонт, в който да се включи подмяна на електроинсталацията и на изолацията. Такива инвестиции не са правени от 25 години, съобщи преди дни Лиляна Павлова във връзка с поредицата от няколко верижни катастрофи в тунели, започнала от началото на октомври. Според регионалния министър тези ремонти могат да бъдат направени при поетапно осигуряване на средства от бюджета. Но само за петте тунела в най-значимите пътни участъци са необходими 60 млн. лв. Стотици милиони ще са нужни, за да се извършат онези ремонти по тунелите и виадуктите по аутобаните, които „ще приведат съоръженията в минимално изискуемите норми за безопасност“.
Павлова припомни, че в периода 2005-2006 г. е започнал ремонт на тунел „Ечемишка“. Средствата за него били платени авансово, но били откраднати от изпълнителя, като изо-лация така и не му е направена. Тя допълни, че разследването по случая от страна на прокуратурата продължава и до днес и специално за това съоръжение изпълнение на такъв тип дейности не може да се възложи, докато не приключи разследването на вещите лица.
Лиляна Павлова определено не е господар на мълчанието, поради което става заложник на характерната за нея дилетанщина. Тази е причината още по време на първия й престой в МРРБ да получи прозвището Лили Талпата, когато обясни, че след един подранил мокър снеговалеж от крайпътните дървета падали клони и... талпи.
Без да я обвиняваме в незнание, или което е по-лошо – в дезинформация и разминаване с истината, ще припомним следното съобщение на АПИ от дните на тазгодишното лятно слънцестоене: „От понеделник, 22 юни започва ремонтът на двата виадукта между тунелите „Ечемишка“ и „Топли дол“ на автомагистрала „Хемус“. В същата тази информация се казва още: „Виадуктите не са ремонтирани, откакто са построени преди повече от 30 години. Ще им бъде направен цялостен ремонт, включително и подновяване на асфалтовата настилка и хидроизолацията”.
Значи някой – а по-конкретно – министърът, сочен за отличник във втория кабинет на Борисов, говори едно към гьотере, но иначе вече се ремонтира – поне два от виадуктите (а защо не и прилежащите тунели?).
В същия стил сега дойде времето да научим, че подмяната на електроинсталацията на един тунел и направата на изолация е „цялостен ремонт”. Вероятно и периодичното измиване на асфалта от натрупалата се мръсотия, която от влагата става хлъзгава като лед, също е цялостен ремонт.
Да не говорим, че е пълна лудост да се казва, че са нужни стотици милиони, „за да се извършат онези ремонти по тунелите и виадуктите, които ще приведат съоръженията в „минимално изискуемите норми за безопасност”, а в същото време тези съоръжения да се експлоатират денонощно, вместо да бъдат веднага затворени, защото не отговарят – извинете за повторението – на „минимално изискуемите норми за безопасност”!
И не беше ли по-логично да се ремонтират упоменатите пет тунела, които са в плачевно състояние – дори и това да струва умопомрачителните 60 млн. лева, цитирани от Лиляна Павлова, вместо да се наливат 65 млн. лева за поредния паметник на грандоманщината в шосейното строителство у нас – пътен възел „Белокопитово”.
Грубо казано, ако пътуващите към Варна по автомагистрала „Хемус” ще се пребиват още в някой от четирите тунела (петият е на АМ „Тракия”) и виадуктите между тях, то по-логично е да се инвестира в постигането на стандартите за безопасно движение – при това не минималните, а максималните.
Пари има, но ясни ли са приоритетите?
Изненадан съм от твърдението, че няма пари за тунелите, защото те са обекти от значение за националната сигурност, коментира преди дни народният представител и член на транспортната комисия Настимир Ананиев, опонирайки на оправданията на министър Лиляна Павлова.
Според него належащите сериозни ремонти в тунелите могат да се се финансират от бюджетния излишък. Депутатът изтъкна, че докато Лиляна Павлова говори за липсата на средства за ремонти, свързани с безопасността на движението на десетки хиляди българи, премиерът Бойко Борисов се хвали, че от началото на годината са събрани 2,3 млрд. лв. приходи в повече, отколкото през миналата година.
Явно проблемът е в дефинирането на приоритетите и в разпределението на средствата. При което стигаме и до стратегическия въпрос за отговорността на институциите към националната сигурност, безопасността на гражданите, осигуряването и поддържането на стандартите, произтичащи от съответните закони и подзаконови актове.
Изпълнителната власт е длъжна да гарантира на гражданите това, което Лиляна Павлова нарича „минимално изискуеми норми за безопасност”.
Една магистрала, един виадукт, един тунел или отговаря на тези норми, или трябва да е затворен – така, както е с една железопътна линия или с една атомна централа, или с една фабрика за утилизация на боеприпаси. Когато това не се прави, рано или късно се случва трагедия – каквато стана в цеха за боеприпаси край село Бели Лом или при верижната катастрофа в тунела „Витиня” например.
Освен това, същата тази изпълнителна власт – независимо дали е червена, синя, пембяна или на ГЕРБ, е длъжна през годините от експлоатацията на тези съоръжения да акумулира средства за поддръжката и ремонта им. А се оказва, че не го прави нито за магистралите, нито дори за магистрално важните за националната сигурност ВВС в частност и Въоръжени сили като цяло.
В резултат на това не-правене от практически всички правителства, дошли на власт след 1989 г., България е на 99-то място в света по качество на пътната инфраструктура (след Ботсвана и Танзания!), както и на 86-то място по т.нар. интегрална мощ, която се формира от деветте основни икономически показателя. Вместо предишните 226 бойни самолета (и 165 „горещ резерв”), сега имаме 4 летящи изтребителя и вече нито една подводница.
Някои ще попитат заделят ли се пари за поддръжка на любимия на премиера Борисов столичен метрополитен или и с него след време ще стане като с магистралите, тунелите и виадуктите. Други ще кажат, че все пак има светлина в тунела – след дни ще бъде открита магистрала „Марица”, продължава строителството на АМ „Струма”...
Трети ще вземат да прочетат аналитично-прогнозния доклад „Глобален рейтинг на интегралната мощ на 100 държави” на руските Международна академия за изследване на бъдещето и Институт за икономически стратегии, в който се анализират показателите на 100 държави от петте континента и, освен моментния рейтинг, се прави прогноза за 2030 г.
Както вече стана дума, в момента България е класирана на 86-то място. В прогнозата за 2030 г. пак сме поставени на 86-то място. А движението ни в следващите 15 години е определено като „умерен регрес”.
Това е сигурно поне в демографско отношение – прогнозата на българските специалисти е, че през 2030 г. ще наброяваме едва 6,5 милиона!
Tретокласните пътища и АМ „Хемус”
ще са приоритетни за 2016 г.
На заседание на Съвета за развитие към Министерски съвет под председателството на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова като политически приоритети на управляващото мнозинство за 2016 г. бяха определени пет проекта, предложени от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Както съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет, това са: „Строителство на автомагистрала „Хемус“ в участъка от Ябланица до път А-2“; „Европейски транспортни коридори“, които включват 350 км автомагистрални и скоростни отсечки от републиканската пътна мрежа по основните трансевропейски транспортни коридори; „Ремонт и рехабилитация на мостове и рехабилитация и реконструкция на пътища III клас от Републиканската пътна мрежа“; „Развитие на кадастъра“ и „Язовир „Нейковци“ и пречиствателна станция за питейна вода“.
Това са инвестиционни проекти, кандидатстващи за осигуряване на средства с държавни заеми и за чието финансиране се предлага издаване на държавна гаранция през 2016 г.. Членовете на Съвета за развитие към правителството заявиха политическа воля за осъществяването им, като на следващо заседание ще бъдат разгледани различни варианти за осигуряване на парите за тях.
Като политически приоритет беше прието и предложението на Министерството на енергетиката за осъществяване през следващата година на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“.
Членовете на Съвета за развитие одобриха и Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2015-2017 г. – основополагащ документ, който има за цел да осигури общата рамка на дълговото управление в средносрочен план.
