Големите градове се оказват най-рискови за проявите на агресия
Автор: Екип на Десант
Всеки познава поне една жена, която понякога идва на работа със синини по лицето, получени от „падане в банята”. Всеки познава поне един мъж, който е стресиран и съсипан психически от постоянните упреци и недоволство на своята съпруга. Допотопното схващане, че децата трябва да се „възпитават” с твърда ръка и шамари още не е еволюирало до цивилизованите педагогически методи.
В същото време адвокат Татяна Рискова, която консултира пострадали от насилие, коментира, че през последните години се увеличават и случаите на малтретирани от децата и внуците си възрастни хора.Ако вярваме на социолозите, агресията ескалира в резултат на ежедневния стрес. Само един на четирима българи твърди, че не е чувал в кръга на познатите си да има случаи на проявено психическо или физическо насилие, показват резултатите от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено преди години. Три четвърти от интервюираните декларират, че техни познати са жертви на различни форми на насилие.
Повече от една трета от интервюираните твърдят, че познават деца, жертви на физическо насилие, а 10 на сто – и деца, обекти на сексуални посегателства. Според НЦИОМ тези стойности са занижени, тъй като малолетните жертви се страхуват да споделят преживяванията си, а и обществото на възрастните не е склонно да признава на висок глас масовото съществуване на подобен проблем.
Големите градове се оказват най-рискови територии и проявите на агресия там са повече. Друго социологическо изследване показва, че всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие. Според проучвания на неправителствени организации, около 600 000 представителки на нежния пол у нас са подлагани на физическа саморазправа в дома си, като за 10 на сто от тях това се случва системно. За мъжете, подложени на тормоз от страна на съпругите или партньорките си, статистика няма, защото пострадалите се срамуват да се оплачат. Оказва се, че проявите на физическа и психическа агресия не само не намаляват, но броят им ескалира. Макар от 2005 г. у нас да има приет Закон за защита от домашното насилие, все още отвръщаме глава от проблема, а жертвите на тези прояви се притесняват да потърсят справедливост.
За десетте години, откакто нормативният акт е в сила, може би пострадалите са станали малко по-смели и малко по-добре са научили правата си, но често заведените в съда дела не завършват справедливо за тях. Към днешна дата в Пловдив се водят най-много по брой дела за домашно насилие в страната, съобщиха тези дни от „Охранителна полиция” към Областната дирекция на МВР. През първото тримесечие на годината полицаи са контролирали изпълнението на мерките, наложени с 94 заповеди за защита от домашно насилие.
През 2014 г. заповедите са били 336, през 2013 г. – 337, а през 2012 г. – 315. „След приемането на Закона за защита от домашното насилие е имало постепенно нарастване на броя на сигналите. В последните три години тенденцията е към устойчивост”, коментират от „Охранителна полиция”. Техните данни показват, че в някои случаи в районните полицейски управления на ОДМВР – Пловдив сигналите за психически тормоз са повече от тези за физическо насилие.
А за форма на психическо насилие се смятат и обидите, свадите, заплахите, ограничаване възможността на партньора да ходи на работа, да поддържа отношения с приятели, близки и роднини, да има мобилен телефон, достъп до интернет. Също и когато човек е унижаван пред други хора, близки, познати и роднини, когато е заплашван с изгонване от съвместно обитаваното жилище, когато са наложени ограничения в упражняването на родителски права. Психическите насилници често пъти налагат на половинките си и финансови и бюджетни ограничения.
Специалистите от Града под тепетата отбелязват, че съвместната дейност на институциите, ангажирани с проблема, през последните години вече дава резултат и гражданите все по-често търсят защита от органите на реда. „През последните години броят на съдебните дела за домашно насилие расте, защото хората са по-информирани, особено в големите градове. Но все още е проблем отношението към това явление в по-малките населени места“ – пояснява адвокат Рискова. По думите й, като цяло Законът за защита от домашно насилие работи ефективно, макар да се нуждае от някои поправки.
Друг проблем е, че самите жертви нерядко по различни причини сами оттеглят исковете си в съда. Ситуацията е такава, че на пострадалите се налага да напуснат семейното жилище, да потърсят кризисен център за настаняване, майките се чудят как да си вземат децата, обясняват психолозите. В същото време насилникът е заплашен единствено от парична глоба. Затова в много от случаите потърпевшите се примиряват със статуквото – къде по емоционални, къде по икономически причини. А и биячите по правило винаги демонстрират разкаяние, след което за известно време настъпва „розов период” в отношенията им с жертвите, допълват експертите.
