От този стар казан текна една от най-хубавите кюстендилски ракии
18 Октомври 2015, Неделя
С изобилие на плодове, обагрени в златните цветове на есента, премина тазгодишният, осми поред, Празник на плодородието в Кюстендил.
Автор: Стефан Огнянов
Той е наследник на Първия национален овощарски конкурс, проведен през 1896 г. и организиран съвместно от общината в града и тогавашното Министерство на търговията и земеделието.
През всичките тези години овощарската традиция в този край на страната остава жива, предава се като опит, традиции, сортове и култури от поколение на поколение.
Ето как описва в началото на 80-те години на XIX век това кътче от родината ни Константин Иречек в своя пътепис „Пътувания по България“: „Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и много други. По хълмовете се забелязват хубави лозя, тукашното вино е прекрасно.
В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласните ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.“
Местните производители отново бяха отрупали масите на изложението с отгледани от тях плодове и зеленчуци и домашно приготвени мед, вино, ракия, зимнина.
Гражданите и гостите на града се възхищаваха на близо четиридесетте чудесно аранжирани щанда, на които бе изложен богатият есенен урожай на Кюстендилския край.
По време на есенните дни на плодородието традиционно се провежда научна сесия на Института по земеделие в Кюстендил, който и тази година е партньор на общината в организирането на празника.
Сред атракциите беше много стар действащ казан, донесен от кюстендилското село Драговищица, от който потече една от най-хубавите кюстендилски ракии.
Голям интерес сред посетителите предизвика екзотичният плод пепино, представен на щанда на Народно читалище „Светлина 1871“ от село Соволяно. Родината на този родственик на картофа и домата е Южна Америка, но той вирее и у нас при специфични климатични условия, които са налице на някои места в Кюстендилско.
Пъпешовото дърво, както още е известно това растение, дава сладък плод, наподобяващ пъпеша, но доста по-малък по размери. Смята се, че той е лечебен поради богатото си съдържание на витамини, желязо и калций. Затова пред щанда на соволянци потокът от любопитни хора да видят и пипнат непознатия фрукт не секна, а много от тях потърсиха размножителен материал от него, за да се опитат сами да го отгледат.
Голям бе интересът и към ликьора и сладкото от зелени орехи, с които се представи село Горановци. „Те са с лечебна сила, лекуват и сърце, и черен дроб“, обясняваха на любопитните негови жители.
Огромни тикви, дълги като краставици патладжани, богато украсени подноси и тави с плодове можеха да се видят по щандовете на изложението, украсени с тежки, скрили в себе си слънцето, чепки грозде. Институтът по земеделие пък показа десетки селектирани сортове ябълки.
