Някога винарите от малкото българско градче изнасяли милиони литри от своя еликсир в кожени мехове
Автор: Никола Колев
От какво се прави гъсто вино с тънък аромат и тъмночервен рубинен блясък, което е леко тръпчиво, с привкус на череша, черен пипер, кожа, тютюн и черни горски плодове? Такова е било някогашното вино на майсторите от Мелник, приготвяно по стара технология от стария български сорт широка мелнишка лоза и отлежавало от 4 до 10 години.
Мелнишките винари били в постоянна конкуренция помежду си и не издавали своите тайни. Всеки добавял по нещо свое в технологията, за да произведе по-хубаво и по-ароматно вино.
Освен огромните грижи, които местните майстори полагали за лозята си, те използвали и някои тънкости при обработката на съдовете. За дезинфекция на бъчвите, линовете, буретата и чебурите те използвали отвара от цветовете на хмел, която действа дезинфекционно и съдовете не хващат "кисел фитил", който разваля аромата на виното.
Освен в дървени съдини, гроздето се е мачкало и в зидани от камък линове, които отвътре били измазвани с непропускаща течности мазилка от трас и зехтин. Гроздето се е пресовало с крака, а мъжете, които вършели тази работа, били наричани линаджии.
Работата им била толкова тежка, че я сравнявали с библейската притча за деветия кръг на ада, където дяволите с вили натискали грешниците в гъстия врящ катран.
Недалеч от Мелник, в град Сандански, на входа на параклис е изрисувана точно такава сцена – грешните души са потопени в кипящо вино.
Претакането на еликсира, който се съхранявал в бъчви от дъб, акация или чам, ставало чак след успокояването на ферментиралия гроздов сок. От най-горната канелка се източвало най-първокачественото вино, което се продавало на чуждите пазари. От най-долната канелка се източвал т. нар. диплък, който се предлагал на по-ниска цена.
Някои мелнишки винари обработвали виното по метода метафразимено, пише изследователят на мелнишкия край Атанас Кременлиев. Старите майстори изварявали ширата, докато водата се изпари, а течността се сгъсти.
След охлаждането на получената гъста и сладка като петмез отвара тя се изливала в прекипяло вино и му придавала сладък вкус. Така мелнишките винари си съперничели с асеновградските майстори на станимашка малага и на прочутата по света испанска малага.
В продължение на столетия лозарството и винарството били основно препитание за Мелник и региона. Според стари турски архиви, хората тук произвеждали годишно около два милиона оки, а една ока се равнява на 1280 милилитра.
Най-голяма заслуга мелнишкото вино да се прочуе по света имат дубровнишките търговци, тъй като древният град Рагуза на Адриатика (днес Дубровник) навремето бил сред най-силните пазари на Балканите. Лично цар Иван Асен II през 13 век дал право на тамошните търговци свободно да въртят алъш-вериш с България а по-късно правата им били скрепени с договор от цар Михаил Асен.
Така дубровнишките търговци открили свои представителства в Мелник и оттук извозвали цели кервани с вино. Търговията процъфтявала дори по време на Османската империя, тъй като при завладяването на Балканите турците оставили Дубровник свободен.
С доставки на мелнишко вино се занимавали и търговци от Венеция, Солун и Банско. Керваните с вино тръгвали от Мелник два пъти в седмицата, а меховете били натоварвани на камили, мулета, катъри и коне.
Това било своеобразен празник за града и събитието се ознаменувало със свирня на гайди и кавали, тамбури и тарамбуки. Момите закичвали калпаците на керванджиите със здравец, индрише, зокуми.
Основният съд за транспортиране на виното били кожените мехове, наричани още толуми или мишини. Правели се от кожите на едри кози и овце, като същите се обработвали с осолени царевични трици. Така с този патент на мелнишките толумджии тя оставала мека и еластична, а от нея се извличала мазнината и мириса.
По това време в Европа майсторите на мяхове обработвали кожите с танин и стипца, от което се губела еластичността. Най-качествени били козите мехове с вместимост около 50-60 литра. Годишно мелнишките винари имали нужда от 20 000 мяха. Съхраняваното в тях вино дълго време запазвало качествата си, но и придобивало лек дъх на козя пастърма.
Точно заради този привкус голям почитател на мелнишкото вино бил британският държавник Уинстън Чърчил. В историята си на Мелник Атанас Кременлиев пише, че в избата на имението си в Марлборо Чърчил имал постоянни запаси, а мелнишкото вино гордо представял при тържествени случаи и пред своите високопоставени гости.
Тежки поражения на винарския поминък на България нанасят Балканските войни, Първата световна война, а и филоксерата по лозята. Икономическото развитие на Мелнишкия край поема друга посока и днес някогашните кози мехове за съхранение и транспортиране на вино могат да се видят само в музейните сбирки.
Атракция за туристите са и някогашните мелнишки винени изби, вкопани в подземията на града. Дълбоко под земята е ставала ферментацията, стареенето и дългогодишното съхранение. Според изследователя Кременлиев, идеята за това мелнишките майстори заимствали от колегите си в унгарската област Егер, където се произвеждало прочутото токайско вино.
Мелничани съхранявали вино и в приземните етажи на къщите си, но продукцията, предназначена за търговия и по-продължително стареене, отлежавала в избите под земята в подножието на мелнишките пирамиди. Подземията се изкопавали на ръка с кирки и лопати, а стените се заглаждали с чукове и длета. Височината им била около три метра, но някои от тях били толкова тесни, че бъчвите се сглобявали вътре. През отдушниците, наричани долапи, се отделял въглеродният двуокис от бурната ферментация на гроздето, който е опасен за здравето на винарите. Отворите служели и за регулиране на влагата вътре в подземните изби.
Държали са „добър хлад“, пише българският етнограф и историк Васил Кънчов, посетил Мелник в края на 19 век. Според някои стари източници, тези подземия в периода 16-19 век са били около 150. Днес е трудно да се назове точната им бройка, но все още при разкопки или строителство излизат останки от подземия, в които се е съхранявало вино.
Мелничани са имали специално отношение към лозите. При сватба на младото семейство се давало като зестра младо лозе. Някогашните жители на градчето усвоявали всичко, свързано с лозите - пръчките след резитбата и остарелите главини се използвали като дърва за огрев, с пепелта от тях се наторявали градините и се дезинфекцирали бъчвите, а от гроздето хората правели не само вино и ракия, но и рачели с тиква, петмез, правела се туршия, сушели се стафиди.
Сред най-прочутите лозари, винари и бъчвари в Мелник са Манол Кордопулов, Иван Георгиев Хадживанчев, Мицо Джавалеков, Тодор Андреев, Илия Даскалов, Яне Пашов.
Корподулов, чиято къща днес е туристическа атракция, бил потомък на стар винарски род. Пръв сред мелничани завършил висше образование във Франция и се завърнал в града си с диплома на винар, технолог и агроном.
Често в дома му гостували крупни европейски търговци на вино, сред които и италианецът Арфредо Перенготи. Той е документирал впечатленията си от българина и го описва като висок едър мъж с кадифяна антерия и дълъг над два метра шлейф.
„Поднесоха ни ароматна ракия, подсладени напитки. Синьор Кордопул, стопанинът на дома, ни обясни, че той търгува само с вино, ракия, коприна и вълна, защото това се търсело най-много на пазара във Венеция“.
Манол Кордопулов е бил на Световното търговско изложение в Париж, организирано по повод 100-годишнината от Великата френска революция. Павилионите били разположени около новопостроената Айфелова кула, но тъй като нашите винари закъснели, за тях бил отреден краен павилион.
Интересът към мелнишкото вино бил нулев. Един ден край щанда минал варненският гайдар Коста Раданов, който бил в Париж на път за Америка. На някой му хрумнало да покани Раданов да посвири, като към гайдата му привързали мях с вино. Така варненецът, облечен в носия, се качил върху бъчва и засвирил звучни български мелодии.
Привлечени от музиката, край шатрата се струпали много хора, а в паузите между две мелодии Раданов наливал вино от привързания към гайдата си мях, като подканял хората да го опитат. По цялото парижко изложение се разчуло за мелнишкото вино. Кордопулов бил затрупан с безброй поръчки и като ги сметнал разбрал, че за да ги изпълни ще са му нужни 184 години.
s pomoshta i na podobni na churchil isljasohme s mir i dostojnstvo ot orbitata na taka nareshenia sozlager kojto beshe kato konzlager za mnogo koito iskaha da go napusnat moshe bi sega trjabva da otskoshim ili da se izsuhlim ot orbitata na neshelani prijateli
pak s mir i dostojnstvo po vasmoshnost bes da obednjavame kato pri napuskane na orbitata na sozlagera .moshe bi za tova churchulisti mogat po dobre da pomognat otkolkoto stalinisti i hitleristii musolinisti i podobni
a az predposhitam da se otkasna ot orbitata kojato ne mi nosi tova koeto shelaja i da otida za isvestno vreme na orbita na pedro infante s pesenta ,,,guadalajara ,,,ako njama po dobri orbiti dotogava imam promenlivi i vremenni mnenia i reshenia za lishno shtastie .
3
s fantasii na targovez refer m
20.10.2015 13:56:49
0
0
churchil e podal ostavka ili bil uvolnen pres parvata svetovna vojna zaradi golemite porashenia nad sajusnite vojski ot turskite vojski na dardanelite
poradi nepravilni topografski vojskovi saotnoshenia na silite i drugi ozenki na poloshenieto na dardanelite
i edva sled 20 godini e bil vazstanoven za shef na velikobritania .
zatova mnenieto mi e she grashdanite i seljanite imat pravo na mnenia no pravitelstvoto ima pravo na reshenia i to moshe da se pasari za darshavni interesi a grashdanite i seljanite i slushitelite da se pasarjat za sobstveni interesi koito ne e zadalshitelno da sa ednakvi s darshavnite interesi .
az kato shivjah nad 20 godini na zapad se pasarjavah s rabotodatelite koito kato ljubovnizite mi ne se interesuvaha ot diplomi partijna narodna ili druga prinadleshnost a dali im varsha dobra rabota tova mogat da go potvardjat i tesi nad 2 miliona balgari shivushti v shushbina tova she s moite znania i opit gledam da pomogna na sanarodnizi e dobre da nosi obshti polsi
zashtoto ako se rasshue she sled zavrashtaneto mi ot germania sam imal patilata kato na kapitan petko vojvoda togava nikoj ot tesi nad 2 miliona sanarodnizi njama da ima merak da se varne v balgaria a germanskite mi sagrashdani
shte se otkashat i te i tehnite prijatelski strani da investirat v strana kadeto e imalo ili ima diskriminazii i gonenia na germanofili evropofili oon fili i ginekofili a na tesi koito lamtjat za goljamia ni dom moga da podskasha
she spored meshdunarodni dogovori meshdudarshavnite otnoshenia sa validni za darshavnite instituzii i za tesi koito sa gi podpisvali .shastni imoti i liza ne sa i ne mogat da badat predmet na meshdudarshavni dogovori a az kato shastno lize davam dobrovolno saglasie i pari samo za peshalbi i za sheni koito iskat i mogat da mi narodjat na parvo vreme naj malko dvama -trima zdravi sina a posle moshe i zdravi hubavi dahsteri .shelanite za majki na deza na koito da sam biologishen bashta sa evropejski vid balgarki ,evropejski vid hristianki
a parite i peshalbite ot moja nasilstven umstven trud ,,,UMSTVENA ANGARIA,,,
da se platjat ot tesi hristiani i nehristiani koito sa se vaspolsvali ot nego.
tova beshe vid zivilisovan misloven red ot vasko barbabaraba kojto vinagi e shelal da bade ,,,pedro infante v pesenta,,,guadalahara,,tino rossi v pesenta wenn die weissen rosen bluehen ,,,julius iglesias v mnogo ot pesnite mu ,elvis presley v pesni kato ,,,blue havaii,,,a tesi koito sa me darshali vav vid plen moshe da im se podskashe she sa darshali edin ,,,gastarbejter,,,foreign office worker ,,i moshe da se rasdelim kato prijateli kato mi isplatjat njakolko miliona evro us$ moshe i v pesos krusejros i drugi valuti zashtoto sled batista doshal fidel kastro sled todor shivkov doshal batista a az sam bil samo kato pisatelja hemingway i kato nebesnia pisar anu kojto zapisval hronikite na akasha .i kojto ne se interesuva kato mu haresa shena dali e ot komunistishesko hristiansko ili fashistko hristiansko semejstvo zashtoto njama da shivee sas semejstvoto a sas shenata kojato mu haresva i zatova si iska otkradnatite pari i vasmoshnosti da napravi pari i da si vseme tesi ljubovnizi za sheni koito mu haresvat alternativata e da si isgradi shtastieto v drugi strani bes da go interesuva kakvo shte stane s balgaria kakto mnogo drugi balgari kato stoishkov parishkov i drugi a na balgarskata nazionalna burshoasia moshe da se podskashe
dali da me namashe kakto namasva tesi koito isdvat moi lishni targovski i drugi tajni i na balgari i na nebalgari
2
s fantasii na targovez refer m
20.10.2015 06:30:00
0
0
churchil koeto v prevod na ispanski e iglesia a na balgarski e zarkva bi kasal she e greshna politikata na rusofilstvo rusofobstvo ,germanofilstvo-germanofobstvo ,turkofilstvo-turkofobstvo i na kakvoto da e bilo fobstvo i robstvo osobeno ako preshi na peshelivshi targovii i kato se ima napredvid she v humanistisshesko vreme za moeto germanofilstvo i balgarofilstvo koeto ne beshe komunistofobstvo i sovietofobstvo a mnenia za osvoboshdenie ot vid robstvo me objaviha za vid persona non grata i mi preporashaha da otida
v germania to redno li e sega koito sa turkofili ,da im preporashame turzia ,na rusofilite rusia i t.n. redno e da podkrepjame balgarofilstvoto bes nikakvi fobii.no da imame pravo na mnenia i znania kakvo ni e dala i vsela kakvo moshe
da dade i vseme turzia rusia germania anglia amerika brasilia i t.n.
a vseki balgarin ima pravo da se pita kakvo mu e dala i vsela i moshe da mu dade ili vseme balgaria ili drugi balgari i nebalgari
taj kato njakoi prelivali palno v prasno to moshe li palnoto ot bill gates ,karlos slim helu ,abramovish ,i drugi milioneri miliarderi balgari nebalgari da se skashat sas tova koeto e moja sobstvenost v balgaria ili po sveta i da prelejat malko akal ,malko pari ,malko hubavi sheni za da iskaram zimnite vremena po toplite moreta pri toplite jushnjashki koito da sa evropejski vid hristianki kato turistite v puerto mogan puerto valarta i drugi puertos i portos kato puerto balshik puerto sveti vlas
zashtoto samo ako shiveja v zdrave shtastie blagodenstvie sila potenzia moga da otdam neshto ot tova i na drugi ako imat nushda i go shelajat .
gospodin mister sir senor monsieur imanjamanjamaimaimanjama.
1
of shore privat trader priva
19.10.2015 09:53:40
0
0
churchil kasal she kojto ima samo hostel i razsadnik moshe da bade samo rentier hostelier targovez kojto iska da bade hotelier da ima hotel banker da ima banka kojto iska da bade balkanski i sredisemnomorski zar trjabva da ima zarski palat v sredisemno more krit ili sizilia ili mallorka
ako shelae da bade planinski zar togava palata da e v planinata morski zar palata da e na more ministara da e v ministerski palat deputata v parlamenta
generalite v ministerstvoto na otbranata vsishki drugi mogat da badat samo dobrovolni ili dobre plateni prikrepeni satrudnizi kam ministerstvata s pravo na mnenia no bes pravo na reshenia az ne odobrjavam no imam rasbirane za bavarskite referi i nebavarskite referi koito davali predimstva na tesi koito im davali naj mnogo pari i naj hubavi sheni i prelivali ot ednata v drugata kaza i obratno spored zaslugite na sobstvenizite na kazite no i na referite i na sobstvenizite na kazite da im e jasno she dokato ne sasdam sobstveno ljubimo mnogodetno semejstvo s ljubimi ot mene odobreni sheni ne moga da dam nishto nikomu no s blagovolenieto na vsevishnite sili moga da poshelaja na vseki tova koeto mi poshelava da mu dam tova koeto mi e daval i dava i da mu vsema tova koeto mi e vsemal i vsema za da ima karmishni balansi
