Според чешкия хуморист в началото на ХХ в. Русе, за разлика от днес, не би посрамил много западни градове
„Настана вечер. Свихме към средата на течението, тъй като се приближавахме към река Янтра, която всяка пролет прави тук наноси. Янтра е историческа река. През Руско-турската война с водите на Янтра в Дунава се е вляла много славянска кръв. Защото Янтра извира под Шипка. Славянската кръв е текла с водите на Янтра покрай Търново, древната столица на българските царе, но резултатът от всичко това бил кобургът Фердинанд, германецът...
Наближавахме най-големия български град Русчук. Една след друга се редуваха овощните градини и живописните къщи под скалите, а върху тях се чернееха като точки черни овци, които в околностите на Русчук се отглеждат на големи стада. Вместо един ориенталски град, блестящ със своите причудливи кубета и минарета, вие наблюдавате пушека на фабриките за копринени платове, за кожи, кожени трансмисии, грънчарски изделия с широко известни сребърни украси, а пък влезете ли в града, промъквате се отначало през няколко тесни улички, които създават у вас впечатление за нещо ориенталско, но изведнъж се озовавате на един булевард, който не би посрамил много западни градове. Къщите са построени по европейски маниер, намерих дори една сграда с мецанин, хубава градска болница, казарми, кафенета, обзаведени по европейски, шантани и т. н...
На пристанището цари оживление. По цял ден, дори и през нощта, глъчката тук не стихва. Корабите пристигат един след друг, оставят товара си, вземат друг, заминават, идват други...“
Това е откъс от пътеписен фейлетон на големия чешки хуморист и сатирик и „баща“ на храбрия войник Швейк Ярослав Хашек, озаглавен „От Никопол до Русчук“. С него завършва книгата „Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости“, издадена от „Народна култура“ през 1967 г. Дунавският маршрут на писателя е част от едно пътуване през 1903 г., когато Хашек е само на 20 г.
Разсъжденията му за историческия ход на България не са достатъчно зрели, тъй като не е подготвен информативно.
Когато минава малко на бегом из нашите земи, държавата е само на 25 години след Освобождението. Не сме прокопсали много с Кобургите, но все пак тогава България със самочувствие тропа на прага на Европа, от която всъщност географски никога не е излизала. В този период тя прави фурор с прираста на доста свои производства и е била по-известна, отколкото сега.
Тук трябва да отворим дебела скоба за представите на Хашек през целия му нелек и кратък 40-годишен живот. Той е с крайно леви убеждения. Издавал е списание „Анархист“, по-късно като мобилизиран в Австро-унгарската армия през Първата световна война дезертира и след 1917 г. се присъединява към Червената армия. Става член и на болшевишката партия. Когато се връща в новосъздадената вече Чехословакия, той е верен на позициите си и продължава богата творческа дейност в различни издания на новата буржоазна република. И е вечно беден, а и неудобен. Плюс това до края на дните си е необратим атеист.
Той си е той и нищо не му пречи като талант да е световно име и досега. А за оня свят и богоборчеството – това е работа, за която той си отговаря. За своя чест Хашек е обективен, когато описва в ескиз краткото си пребиваване в тогавашния Русчук, т.е. сегашния Русе.
Днес, когато препрочитам неговите впечатления за града, в който живея вече 65 години, мисля за нещо друго в ежедневния пътепис на моите социални тревоги. Не очаквам днешен Русе пасторално да цъфне с овчи стада край Дунав мост, нито да се построи нова казарма, нито да го споходи такъв динамичен търговски корабен трафик, нито да се наредим след столицата...
Но ме боде статистиката, че от най-голям български град през въпросната 1903 г., по брой на жителите си Русе отдавна е на пето място. И то не само поради хлорната чума, която преживя. Убеден съм, че има начини да се възроди някогашното стопанско оживление. Това ще е най-добрият актив на кмета, който предстои да бъде избран – в края на мандата му Русе да се върне на четвъртото място. Поне.
