Чудесата на иконата, даряваща радост на всички скърбящи
Една от иконите „Радост за всички скърбящи“
24 Октомври 2015, Събота
На 24 октомври Църквата отдава почит на едно от най-старите изображения на Божията майка
На 24 октомври Българската православната църква отдава почит на иконата на Божията майка „Всех скорбящих радость“ – т. е. „Радост за всички скърбящи“. Празникът е установен още в края на ХVІІ век.
Летописите разказват, че през 1648 г. в Москва царували Петър и Йоан, а патриарх на Русия бил Йоаким. Той имал сестра, наречена Евтимия, която била неизлечимо болна.
Според преданието, веднъж отчаяната жена дочула гласа на Богородица, която й казала: „Евтимия, ти така дълго страдаш. Защо не прибягваш към целителката на всички. В храма на Преображението на моя син в Ординка е моят образ, наричан „Радост за всички скърбящи“. Повикай свещеника на църквата и когато той отслужи молебен с водосвет, ти ще получиш изцеление от своята болест. А когато оздравееш, не забравяй моето милосърдие към теб и разказвай за него на другите – за прослава на моя син Исус Христос и на моето име!“.
Точно на датата 24 октомври Евтимия изпълнила нарежданията на Божията майка и се излекувала.
„Радост за всички скърбящи“ е една от най-древните икони в християнския свят. Най-старото нейно изображение се намира в болничната църква в Киево-печорската лавра. Още от най-стари времена то се прославило с чудотворни изцеления. Нощният пазач на лечебницата неведнъж виждал в нея да влиза една жена и забелязал, че всеки път след това някой от болните оздравявал. Страдалците, лекуващи се на територията на храма, също виждали чудната посетителка и когато я питали коя е, тя отговаряла: „Аз съм радост за скърбящите“.
Друга известна икона, носеща същото име, e Петербургската, прославила се като „иконата с грошчетата“. Тя се намирала в малък дървен параклис в село Клочки (до Петербург). Предполага се, че е била семейна икона на известна търговска фамилия. Съществува предание, че светинята доплавала незнайно откъде и спряла до моста над река Нева.
През 1888 г. над Петербург и околностите се разразила страшна буря. Сред пострадалите селища било и Клочки. Мълния паднала върху параклиса, която обгорила отвътре стените му и по-голямата част от иконите. Шнурът, на който била окачена „Радост за всички скърбящи“, изгорял, но светото изображение останало невредимо. Глиненото гърненце, в което молещите се пускали дарения, било се счупило на пода. И до днес остава необяснимо как дванадесет дребни гроша се оказали залепени на различни места върху иконата.
Друго копие на светинята се прославило в град Тоболск. Благодарение на него жителите на село Усолцово се избавили от епидемия на коремен тиф, след като по улиците му било проведено литийно шествие, начело с иконата и извършването на водосвет пред всеки дом.
Воронежката икона „Радост за всички скърбящи“ пък е украсена от нечия признателна ръка със златокована риза и скъпоценни камъни. За нея легендата разказва, че при царуването на Петър Велики в града се заселили много чужденци, които не харесвали православното благочестие. Въпреки че бил християнин, градският управител попаднал под влиянието на чуждоземците. Един ден заедно със своя адютант минал покрай храма и дочул песнопения от литургията. Адютантът предложил да влязат в църквата, но управителят бил категоричен и подхвърлил с насмешка: „За вас всичко е чудотворно!“.
Двамата продължили по пътя си и се качили на една лодка, за да преплават реката. Но щом се отдалечили от брега, изневиделица се надигнала страшна буря. Обезумял от ужас, градоначалникът дал обет, че стига да стигнат благополучно до брега, час по-скоро ще се поклонят на чудотворната икона. И бурята утихнала.
Във велинградския квартал Чепино през 2005 г. е издигнат параклис в чест на Богородица и нейната икона „Радост за всички скърбящи“. Тук се случва и поредното чудо. През лятото на същата година невиждан потоп се излива над Велинград. Всичко е затлачено с наноси и кал. Когато придошлата вода се отдръпва и се усмирява в коритото на Чепинска река, местните жители с изумление установяват, че параклисът е останал напълно недокоснат от водната стихия, въпреки че цялата местност наоколо е изровена, а къщите – наводнени и полусрутени.
