Анадолските „приятели” и новата българска трагедия

Автор: Стефан Солаков

Пред очите на българското общество се случват важни събития, които могат да променят хода не само на нашата, но и на световната история. Могъщи до вчера държави започват да дават фира и да губят влияние на глобалната геополитическа карта. Зад гърба им надничат мераклии да ги изтикат на политическото бунище и да си поделят плячката след тяхното изчезване от първите редове на световния театър.
В този сложен кръговрат е изключително важно, и бих казал фатално, как нашата лабилна във всяко отношение държава ще се ориентира и ще намери верния път към своето оцеляване.

Защото, нека бъдем напълно искрени, в последно време новините, свързани с бъдещето на България, съвсем не са окуражаващи. Въпреки измъчените хвалби на управляващата партия, всеки втори българин вече не вярва, че тя ще изведе страната от джунглата на безверието и ще я насочи по пътя към европейското благоденствие.
Дори и непоправимият оптимист Бойко Борисов вече изгуби предишния си хъс, с който успяваше да прикотка по-простоватите (по неговите думи) наши съграждани и да ги лъготи, че асфалтирана България означава изход от потискащата беднотия на две трети от българското население.

За кратко време нашият любим министър-председател успя да се конфронтира не само с обеднелите и болни българи, но и с представителите на бизнеса, някои от които също имат голяма вина за мизерното икономическо състояние на днешна България.
В уникалната ни държавица в момента се наблюдава невиждано световно явление – крепка, бих казал братска, дружба между предприемачи и профсъюзи, които си подадоха ръка не само за да оцелеят при невероятните стопански условия, но, по всичко личи, и за да влязат в Книгата на Гинес, събираща куриози от цялата планета.

Във външната политика също успяхме да постигнем рядко срещан рекорд по противопоставяне на нашата държава срещу няколко други страни едновременно. Две от тях са днешните лидери в световната политика и тук за момент бихме могли даже да се почувстваме горди с неподозирания доскоро бабаитлък на сегашното ни правителство.
Веднага обаче изниква логичният въпрос: В името на какво се таралежим по едно и също време на Русия и САЩ? Очакваме ли някакви бъдещи ползи от тази налудничава конфронтация и може би най-важното – има ли кабинетът „Борисов” подкрепата на парламента, т. е. на избраните от народа негови представители?

С огромно съжаление трябва да отбележим, че спонтанно избухналият „патриотизъм” на премиера Борисов не е плод на внимателно обмислена стратегия, а чисто и просто първосигнална реакция на притиснат до стената махленски побойник.
Дълго време бате Бойко успяваше да балансира между двете велики сили, излъчвайки разнопосочни сигнали и разчитайки предимно на своя инстинкт за оцеляване, придобит в годините на противоборство между силовите групировки у нас.

На външнополитическия тепих обаче условията за оцеляване са много по-комплицирани, а тарикатските маниери made in Bulgaria са направо смъртоносни.
Усилията да седнеш на няколко стола едновременно и в същото време да разпространяваш политически сплетни срещу „големите началници” рано или късно водят до печални резултати.
Станахме свидетели как през последните години два пъти премиерът на Република България постепенно беше изолиран от вътрешния кръг на европейските лидери, където се взимат най-важните решения за бъдещето на ЕС.

Официалните му международни визити бяха сведени до санитарния минимум – епизодични прескачания до Брюксел за покорно изслушване на поредните инструкции от хазяите на Голямата къща.
И тук момчето от тъмните улички на Банкя реши да рискува и да се появи на световната сцена в истинския си образ – на местния бияч или шериф, както сега е модерно, готов да разкъса омагьосания възел на балканска незначителност, с който са ни оковали днешните господари.

Това фатално решение отначало ни изненада и дори зарадва, но по-късно то се оказа кьорфишек, бързо угасен след типичната за премиера нерешителност да се възползва от разкрилите се пред него възможности за разширяване на геополитическия пробив.
Вместо да постави ребром проблемите на страната в областта на енергийните проекти и на националната отбрана, Борисов се впусна в дребнави заяждания и обяснения с представители на руската държава, както и с американската агентура в София, дала го на прокурор заради „проруската” му политика!? Майтап!

И вместо да кротне и да се допита до много по-опитни от него експерти в областта на международните отношения, бате Бойко изведнъж се хвърли на врата на анадолския сатрап Ахмед Давутоглу, създавайки опасен прецедент, способен да влоши значително не само връзките ни с Брюксел, но и да накърни устоите на българската национална сигурност.
Прегръдките в Истанбул между Борисов и Давутоглу ни напомниха аналогични събития преди 33 години, когато Тодор Живков подаде ръка на извършилите военен преврат турски генерали и пренебрегна острата световна реакция по този повод.

Днес Турция отново е недолюбвана от Европа и САЩ едновременно, да не говорим за съседни й държави. С изключение, разбира се, на България и на нейните днешни началници, на които не им стига пипето да се обърнат към архивните материали, за да си припомнят коварството на анадолския скорпион.
След като ги дундуркахме три-четири години и дори тайно им отпускахме икономически аванти, накрая любимите на бай Тошо турчуля му спретнаха „голямата екскурзия” и го направиха за резил пред целия свят.

Не ви ли напомнят, драги читатели, тогавашните кервани на турчеещите се българи, примамени от анадолската пропаганда, за днешните нелегални бежанци, контролирани и насочвани от турските власти към границите на България и Европа?
Днес само Франция и Бойко Борисов подкрепят мераците на Ердоган, Давутоглу и компания да използват кризата с мигрантите, за да отключат най-после портите на европейския Сезам.

Франсетата са ясни – еврейската жилка на техните президенти винаги е търсела келепира в двустранните отношения, а споменът за финансовите далавери в Османската империя, извършвани от наследниците на Давид, очевидно са още живи в съзнанието на днешните началници в Елисейския дворец.
Въпросът сега е: Защо ние се набутваме в шамарите около турските напъни към ЕС? Евентуалното облекчаване на визовия режим за турците ще бъде пагубно не само за българския бизнес, но и за националната сигурност на нашата страна.

Вече берем горчивите плодове от бате-Бойковите прегръдки в Истанбул. Всяка нощ нашата граница с Турция преминават сюрии от афганци, млади и свирепи талибани, държани доскоро под ключ в лагери близо до Одрин.
Давутоглу съзнателно развърза тези глутници и сега пече българския си „приятел” бате Бойко на бавен огън. Всекидневно в турските медии се публикуват недружелюбни коментари за българските огради по границата, а анадолският посланик в София най-активно използва продажни нашенски телевизии, за да напада България и нейните законни права да се защити от напиращите талибани, ръководени от анкарските тайни служби.

И като капак на голямото „приятелство” на Турция спрямо България долетя съобщението, че Анкара подновява проекта за атомна електроцентрала близо  до черноморската граница с нашата страна. С други думи – сбогом на надеждите за екологично чист туризъм в един от малкото останали природни резервати на Отечество ни.
Какво да кажем повече – може би само две поговорки – пази ме „боже” от приятели...! И другата – по-важната – за отнетия разум преди да падне и главата на умника, решил да прецака собствения народ, за да оцелее на политическата сцена.

В категории: Коментари , Горещи новини