Вдругиден са изборите. Те са такъв акт на демокрация, измислен още в Древния Рим. Хора гласуват за хора, за които вярват, че ще защитават техните права и въжделения, когато станат управляващи. Така ми обясняваше едно време старият професор от университета.
Понеже работата ми е да ходя сред хората в съвременна България, виждам нагласите им на кого ще повярват в бъдещите четири години. Различно е. Поне от това, което казват. Всеки за себе си и кой за… каквото. Изключвам циганите, изпълващи всекидневните репортажи, как били вербувани от когото се сетите и как тези български граждани дълбоко не разбират демократичния акт на доверие. На тях - кофа кебапчета, каса бира и после – пак същия ад. От който те съвсем волеизявително напълно отказват да излязат.
Вгледах се в (уж) истинските мои сънародници, дето трябва да избират местно управление. Аз нищо хубаво не видях, ако искате псувайте, плюйте ме. Ваш съм!
Възрастен мъж, когото познавам отдавна, в приятна 60-70-годишна възраст, възмутено ми обясни, че задължително ще даде своя глас „за руснаците“. „Как така за тях, нали за местно управление говорим, бай…“, попитах аз.
Добрият човечец изригна със слюнки (почти същото дума по дума го чух през 1989 година, малко преди да се уволня, от мой роднина – убеден комунист): „Младите сте предатели! Предадохте идеята! От Горбачов тръгна тази работа!“
Опитах да обясня, че по принцип сме българи, но яростта му беше страшна. На онова „Здраствуйте братушки” контрирах с разочарованието на Вазов „строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново”. Не би! Предател съм и това е. Отказах да слушам възторжените новини за чутовния успех на руското оръжие в Ислямска държава, пожелах му много здраве и намръщен продължих вечерта си.
От телевизора ме посрещнаха новини за един човек от родната политика, с изцяло бяла коса, който смени около 6-7 партии, в началото на пътя си като журналист пишеше силно ругателни слова против паметниците на Альоша на наша територия, а в момента е най-пламенен защитник на руските интереси у нас.
Солидни суми, предполагам, са изворът на тази изведнъж пламнала с огромна сила и реципрочна стойност любов. Но само предполагам. Същият беснял пред денонощно магазинче за цигари, както преди време в самолет и както преди още повече време - в белгийски ресторант, но не това предизвика размислите ми.
А споменът, че започна последната си предизборна кампания за народен представител именно от столицата на Русия. А за откриващия си концерт в България беше поканил една пластмасова мумия оттам.
Когато успя да се намести в Народното събрание, бях изпаднал в потрес от неверие, но вече съм доста по-разумен. Ето кой го е избрал! Такива като моя съсед, които смятат, че аз съм предател и гласуват „за руснаците”. В случай че не сте забелязали – в момента не коментирам стотиците хиляди руснаци, които постоянно живеят у нас, нарекли са квартала си в Поморие „Малая Россия”, искат собствено училище и упорито отказват да научат български език. А за нашенци, които гласуват „за руснаците”. Каквото и да означава това.
Които скачат до тавана от радост, че българският посланик в Москва бил привикан да дава обяснения защо неговото правителство си позволява да проверява една мощна руска компания, която до тази година винаги е обявявала, че у нас работи на загуба, а преди време отказваше да си постави броячи на крановете на нефтеното пристанище.
И се чудя колко трябва да си изтрещял, та дори и да не харесваш управляващите на родната си страна, да си доволен, че те са обект на злобни нападки от чужди управляващи.
В къса памет се улових обаче. Сетих се как преди няколко месеца, когато партията на същия белокос пазител на руските интереси у нас мазно опита да изманипулира масовото съзнание, че България ще праща оръжие срещу руската армия и предстои мобилизация, изтрещялник на възраст малко над 50 беше написал в своя профил във Фейсбук с непоколебима злоба: „Ще взема калашника в ръка и ще стрелям безпощадно срещу всеки, който вдигне ръка против братушките. Бил той българин, американец или някакъв друг.”
Написано без грешка. С ясен апломб на улегнал човек, възрастен български гражданин, който вероятно има деца, а може и внучета. С разума си. С кой разум, не ме питайте. С руския си, вероятно.
Но напълно изтрещях, когато видях оня предизборен плакат. На кандидата за кмет със слоган „За да е добре България!”. На който снимката на руския президент Путин е по-голяма от неговата собствена. И руското синьо-бяло-червено знаме е по-голямо от нашето бяло-зелено-червено.
За чий дявол беше намесил и образа на хан Кубрат, оставям на вашето въображение.
