Преживяхме най-скъпите, но и най-лошо организираните избори от Десети ноември насам
Автор: Борислав Михайлов
Въпросът не е дали най-скъпите избори от 1989 г. насам са и най-зле организираните, а защо изборните неуредици у нас се превръщат в трайна тенденция?
Проблемът не е в демокрацията като система, а в систематичните напъни избирателите да бъдат затруднени – а като преизпълнение на стратегическата (?) цел – и отвратени от изборния процес. Призивът „Гласувайте, за да бъде чут гласа ви!” вече звучи не просто формално, но дори в известна степен подигравателно.
Резултатът е страшен и знаков! В сряда, на третия ден след местните избори и националния референдум, все още нямаше окончателни данни за избирателната активност, но със сигурност може да се каже, че повече от половината български граждани са отказали да отидат до урните. Само около 1/3 от избирателите са сметнали за нужно да участват във всенародното допитване. Дори пресконференциите в международния пресцентър в София бяха превърнати във фарс в резултат на нежеланието на най-големите политически сили да участват в тях.
Звучи невероятно, но е факт, че безапелационните победители в тези избори от ГЕРБ (и не само те) поискаха и настояват за оставката на цялата Централна избирателна комисия, въпреки че продължават да неглижират ролята на правителството за хаоса и изборните неуредици.
Върхът на простотиите, съпътстващи тези избори, бе заложническата драма в столичната „Арена Армеец”. Там повече от 5000 представители на секционни и районни избирателни комисии престояха под ключ повече от 24 часа, докато 19-те членове на Общинската избирателна комисия (ОИК) обработваха изборните книжа и приемаха чувалите с бюлетини. В сряда зам. главният прокурор Борислав Сарафов съобщи, че 119 души са подали сигнали за противозаконно задържане при хаоса в залата. Общо 117 души бяха прегледани от медицински екипи, а 12 души бяха приети в болница. Бременна жена направи спонтанен аборт.
И до момента не е известно кой бе издал заповед полицията да не позволява на членовете на СИК и РИК да напускат сградата, нито защо столичната ОИК до последно отхвърляше предложението на ЦИК да бъде подпомогната с десетки експерти, които да ускорят работата по приемането на книжата. Но пък бе оповестено, че шефката на ОИК Диляна Иванова смята за „чиста спекулация” обвиненията в лоша организация и дори е заподозряла припадналите хора в симулация. Същата бойна и бойка г-жа Иванова е отказала да пусне в „Арена“-та зам.-председателката на ЦИК Мария Мусорлиева.
В размяната на любезности кой е по-по-най-виновен за безобразната организация в „Арена Армеец” – а всъщност втори дубъл на познатия от 2011 г. хаос в зала „Универсиада” – едни обвиняваха Изборния кодекс на Мая Манолова, където е записано, че членовете на ОИК в милионна София са едва 19. Други противопоставяха аргумента, че тези 19 са членовете на институция, която има право да наеме колкото пожелае експерти, за да подпомагат работата й.
От ЦИК припомниха, че още на 17 октомври са предложили на ОИК-София 136 допълнителни сътрудници да бъдат назначени в помощ на 19-те членове на комисията. Други път с основание предлагат в София и другите големи градове да има по толкова общински комисии, колкото са общините (респективно – районите) в съответното населено място. А някои повтарят, че този вид организационен хаос е най-добрата среда за манипулиране и фалшифициране на изборните резултати.
Дали е малоумие или стратегия?
Според експерта по избори и изчисляване на изборни резултати проф. Михаил Константинов, председател на „Информационно обслужване”, три са основните причини да се стигне до хаоса в „Арена Армеец”:
„Първо, намаляването на състава на общинската комисия от 41 на 19 души. При двоен и троен размер на работата да се намали два пъти комисията е вид малоумие. Второ – в намаления си състав Общинската избирателна комисия организира лошо графика по приемане на протоколите от СИК. Имаше начин това да се избегне, като се разхвърля във времето приемането на документите, за да не се налага хората да висят по този безобразен начин. Третата е в слабата подготовка на членовете на комисиите – 90% от протоколите съдържаха грешки“.
Да се говори за малоумие на институционално ниво безспорно е ефектно, особено когато става дума за парламентарно мнозинство, гласувало член по член сегашния Изборен кодекс, както и за друго парламентарно мнозинство, отказващо от октомври 2014 г. до момента да поправи очевидните му недостатъци. Да не говорим за възможностите на ЦИК да създаде ред и организация, вместо да допусне хаос и излагация. В този ред на мисли самият проф. Константинов е прав в корекцията на обобщението си: „В тази ситуация невинни няма. Всички сме виновни”.
Някои обаче – също на институционално ниво – са склонни да разпилеят отговорността 25 години назад, макар и с аргументи, в които безспорно има логика. По думите на вече цитираната зам.-председателка на ЦИК Мария Мусорлиева „политиците от 90-а година се упражняват в правене на кодекси само за да отговаря изборното законодателство на политическите представителства и модели, които са в парламента”.
С риск да прозвучи като допълнение към тази констатация, трябва да се изтъкне, че технологията на правене на избори става все по-сложна, бумащината се увеличава, вместо да намалява, самото гласуване става все по-объркано и трудоемко, което, от една страна, непрекъснато оскъпява провеждането му, а от друга страна – отказва от участие все повече граждани.
Алтернативата изглежда ужасна
Дали електронното гласуване е правилната алтернатива? Или поне машинното гласуване и електронното обработване на изборните резултати? А може би – както с основание предлагат хора с опит и знание в обработката на данни – е достатъчно в изборните секции да има машини, подобни на тези във всеки тото пункт. Тогава резултатите от поредния вот ще са готови преди обявяването на числата от поредния тираж на тотализатора.
Референдумът бе опит да се предложи алтернатива. Той обаче се провали преди всичко от минорното участие на гражданите в това всенародно допитване с един доста абстрактен за мнозина въпрос – само около 1/3 от избирателите решиха да заявят мнението си по него. Така подкрепата за електронното дистанционно гласуване ще бъде обсъдена от Народното събрание в тримесечен срок и толкоз. Каквото решат депутатите...
Всъщност надали някой се е надявал, че във всенародното уж допитване ще участват толкова човека, колкото в последните парламентарни избори – само тогава волята на хората става задължителна за техните народни представители. Този праг е измислен по-скоро за да няма ефективни и ефикасни референдуми, а не за да се стимулира тази все още неопорочена форма на пряката демокрация.
Референдумът, в частност, и целият изборен процес като цяло, бяха поставени под съмнение от най-голямата хакерска атака, откакто българските институции работят в интернет пространството. Още в началото на изборния ден блокираха сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР, МВнР и на „Информационно обслужване”.
„Атаката по интензивност надвишаваше 3000 пъти най-голямата известна досега атака срещу България. Аз съм убеден, че това е организирано от голяма хакерска международна група с много възможности. През защитата, която имаме и е една от най-добрите в света, за секунда проникваха по 15 000 хака”, коментира председателят на „Информационно обслужване” проф. Михаил Константинов.
Той вероятно е прав в твърдението си, че тази атака няма да се отрази на обработката на резултатите, при все че дори само липсата на данни за изборната активност също създаде немалко проблеми.
Резултатът е в друга посока и е повече от видим. За какво дистанционно електронно гласуване можем да говорим в държава, където хакери успяват именно в деня на изборите да превземат сайтовете на всички най-важни институции, отговорни за вота?
Това е само прелюдия, ордьовър, предупреждение, че при въвеждането на дистанционно електронно гласуване без нужната технологична и софтуерна готовност можем да очакваме изборни резултати с 999% за победителя. И с уточнението на социолозите, че резултатите са такива, защото някои хакери са гласували повече от един път...
Иначе машинното гласуване се ползва от години в много страни, вкл. в Бразилия. Опитът на българските пенсионери с банкоматите показва, че няма да е проблем да преминат и този технологичен етап, стига да виждат смисъл да гласуват.
Смисълът, глупако…
Големият проблем на изборите в България и по български е опорочаването на правото на избор. Или ако щете – в покваряването на избирателя. В насаждането на убеждението, че от гласа му нищо не зависи, защото всичко е предварително решено. В доказването на това предубеждение с продължаващата търговия с гласове, лоша организация на изборния процес, с коментари на едните как другите са манипулирали и фалшифицирали вота...
С превръщането на самите избори в евтино шоу – бутафория или сценарий като цирка „Сидеров”. Или чрез заглавичкването на хората с референдумни бълбукания може ли внукът на Джон Атанасов да гласува електронно, ако изборите са организират от Бай Ганьо Трети, Данко Хаирсъзина-джуниър и Дочоолу-младши.
Може и да може. При задължително гласуване упоменатите персони със сигурност ще останат малцинство. Въпрос на статукво...
Анализирай това
Големият проблем на изборите в България и по български е опорочаването на правото на избор. Или ако щете – в покваряването на избирателя. В насаждането на убеждението, че от гласа му нищо не зависи, защото всичко е предварително решено...
