Държавата се превърна в арена на политически безумия
Автор: Стефан Солаков
Прочутата песен на „Куин“ – The show must go on („Шоуто трябва да продължи“), през последните години се превърна в символ на политическия и обществен живот у нас. Още в ранна утрин българите са атакувани от дежурните шоумени, обикалящи на конвейер телевизионните студия и подгряващи настъпващия ден с поредните безумия, които могат да се родят в уникалната ни държава.
В условията на угнетяващо постоянна безработица несекващото производство на политически, икономически и социални фантасмагории се очертава като най-печелившия бранш от угасналото национално стопанство.
Една огромна за мащабите на страната гилдия от политически клоуни, медийни фокусници и риалити откачалки се грижи за ескалиращото изтъпяване на значителна част от българския народ и най-вече за повсеместната погнуса и отдръпване от актуалните пиперливи проблеми на всекидневието.
Изтеклата седмица ни предложи едно от върховите представления, характерни за нашите географски ширини. Поредните избори предоставиха сцена както на партийните театрали, така и на многобройния миманс, привлечен за участие в многомилионната шоу продукция на българския политически Холивуд.
Какво не видяхме през тези драматични за държавата дни? Най-голямата ни многофункционална зала се превърна в декор на прочутия преди години стадион в чилийската столица Сантяго, където военните превратаджии на генерал Пиночет бяха арестували хиляди политически противници и ги изтезаваха с атрибутите на средновековната инквизиция.
Пред смаяните очи на българската общественост стотици членове на избирателни комисии бяха буквално запрени като добичета в „Арена Армеец” и се мятаха зад прозорците на залата с плакати, призоваващи минувачите да ги спасят от неочаквания затвор.
Воят на постоянно пристигащите линейки и шокиращите изявления на успелите да се измъкнат от този ад направо скриха топката на онзи симпатичен рекламен клип, където Силвестър Сталоун и група холивудски глезльовци се хилеха пред някакви руини и твърдяха, че „това е мястото”!
Демек, идвайте баламурници, България ви чака! Поне така ни обясниха шоугърлите от Министерството на туризма, за които и шамар да получим от легендарния Роки, пак ще е полезна реклама за клетото ни Отечество.
Да, ама от няколко дни насам имаме нов незаобиколим символ на българската дестинация. Събитията в „Арена Армеец” ни изстрелват във висините на световната „пъблисити” и пропускането на този рядък шанс ще бъде записано като непростим грях на нашите национални пиари.
Вече виждам всичко - Силвестър и неговият колега Робърт де Ниро как сочат с палец надолу мятащите се като риби на сухо герои в огромния многофункционален затвор „Армеец” и рекламират „мястото”, наречено България. Било за филмови суперпродукции със сюжети на разпадащата се Римска империя, било за съвременни драми, свързани със заключените в концлагери пришълци от Третия свят.
България е уникалното място, където история и действителност се сливат в неделимо единство. В центъра на София си построихме грандиозен Колизеум уж да се радваме на мащабни спортни и обществени събития. Заедно с това получихме и редкия шанс да наблюдаваме съвременни гладиаторски битки, режисирани и контролирани от днешните политически цезари.
„Хляб и зрелища” беше девизът на древните европейци, превърнал се във водеща формула в съвременната ни държава.
За целта само за няколко години България беше осеяна с огромни зали, наричани от кумува срама спортни обекти. Всъщност става дума за публични арени, от които властимащите ще ни озаряват със своите политически хвалебствия и ще внушават, че тяхното богатство и величие са и наши придобивки. В същото време подрастващото поколение и масовият спорт ще газят калта на селските ливади и на разбитите улички в крайградските квартали.
Едновременно с последните избори народът беше възнаграден с поредната порция забавления, превърнали се в традиция за подобно общонационално събитие. Шпицкомандата на Волен Сидеров нападна театралите от НАТФИЗ и превърна емблематичната улица „Раковски” в опасен сокак от бандитските квартали на Ню Йорк.
За да бъде шоуто пълно, в него участваха нелепо усмихнатият министър на вътрешните работи и нейните най-високопоставени служители. В сюблимния момент изневиделица се появи анонимен и елегантно облечен рокер, който заби болезнено кроше в брадичката на вилнеещия депутат.
Роки Балбоа ряпа да яде пред боксовия мач на „Раковски”! Мистър Сталоун е стара чанта в очите на нашенските сценаристи, успели с един куршум да улучат няколко заека в родната политическа джунгла.
Журналята зарязаха следизборните студия и се втурнаха по следите на боксовия екшън. Измъчените страдалци в зала „Армеец” останаха на заден план, а воплите на Мико Комико и червената му гвардия, че изборите са фалшифицирани, увиснаха безпомощно като бесепарските флагове пред „Позитано” 20.
На сцената непрекъснато се сменяха дежурните смешници, опитващи да ни баламосват, че всичко у нас е наред и че се движим неудържимо към сияйните хоризонти на европейското благоденствие. Професор Михаил Константинов авторитетно обясни, че пълният провал на информационните системи, поставени под негов надзор, се дължи на външни душмани, които дори не подозирали какво ги чака у нас.
Това загадъчно послание на бате Мишо се оказа рекламен кьорфишек от рода на „това е мястото”. Професорът побърза да се похвали, че защитата на държавните сървъри била по-надеждна дори от тази на Белия дом.
Не му се сърдим, той поне е забавен, когато се мъчи да докара от девет дерета вода, за да умие мърлявото лице на управляващите ни мошеници.
За финал на изборната комедия се появи Тити Папазов, облечен в нещо като смокинг и накипрен като циганин сватбар с черна папионка.
Предвид траурните му одежди, очаквах да обяви погребението на държавата, но внезапно се разнесе „Одата на радостта” и универсалният шоумен подхвърли класическата реплика на вечно губещите български футболисти:
„Продължаваме нататък!” Към следващите зрелища с участието на новия Тато и на неговата пъстроцветна компания.
Няма как. Шоуто очевидно ще продължи до окончателното потъване на българския Титаник. Музиката ще свири, клоуните ще подскачат, гладиатори ще се млатят пред очите на дебилните ни сеирджии.
Дали ще оцелее някой по-разумен, за да дръпне накрая и шалтера на държавата? Кой знае...
