Новите (на много места стари) кметове вече са ясни. Почти „вся (местна) власт“ бе взета от герберските кандидати. Да ни е честито новото почти тоталитарно управление!
Автор: Диана Славчева
Почти – защото все още на политическата сцена съществуват и други партии, освен тази на Бойко Борисов, и има известна пъстрота в парламентарната система. Да се надяваме, че бъдещите избори за народни представители няма да я затрият и нея. Че тогава наистина ще вземат да се завръщат едни мракобесни времена, пази Боже!
И като стана дума за времена и нрави, няма как да не си припомним какви е кметове раждала (но не ражда сега) българска майка юнашка. Тези дни някои медии възкресиха спомена за първия столичен градоначалник Александър Мосолов – вярно, руснак, ама все пак говорим за годините на временното руско управление в България. Та първото нещо, дето сторил той, е да бутне минаретата на софийските джамии. За да не го обвинят разни борещи се за права и свободи, че проявява етническа нетолерантност, той използвал прикритието на една разразила се гръмотевична буря и пратил десетина души от пионерната рота да взривят минаретата, което минало за дело на светкавиците.
На следващия ден назначили комисия да огледа щетите от природното бедствие, която заключила, че ударените от мълниите градежи са опасни и останките били доразчистени. Дори турският комисар гък не казал, след като му представили протоколите за материалните загуби, нанесени от „стихията“. Това става през 1878 г.
След това през годините на кметските постове из страната застават много достойни българи, които всеотдайно и със замах благоустрояват, хигиенизират и разкрасяват управляваните от тях населени места.
Някои от делата им изглеждат куриозни, но като се замисли човек – все са били на ползу роду. Един от първите, вече български, столични градоначалници например – Димитър Хаджикоцев, остава в историята със самоотвержената си борба с... бездомните псета. С цел прочистването на софийските улици от скитащите се из тях четириноги, той дори въвежда щатната общинска длъжност кучеубиец.
Лека-полека, благодарение усилията на едновремешните ни кметове, от ориенталския имидж на нашите градчета, воглаве със София, не остава помен и те добиват модерен европейски вид. Забележете – това се постига без каквито и да било европроекти и финансирания от ЕС!
В този ред на мисли, интересно би било да видим какво ли щяха да оставят след себе си настоящите градоначалници от ГЕРБ, дето се тупат в гърдите какви чудеса са сторили, какви интегрирани градски транспорти и водни цикъли са заформили, ако ги нямаше парите на Европа, които се наливат щедро в администрациите им?!
Почти е сигурно, че ако туй кранче вземе, та пресъхне, ще станем свидетели на масово доброволно сдаване на властта по места. Защото много е лесно да си кмет, когато парите се леят като от рог на изобилието. Трудно е да решаваш проблеми, когато в джоба ти дрънкат само семки и бонбонки!
За финал пак ще се върнем назад във времето, този път преди 75 години. Тогава – през ноември 1940 г. вестник „Вечерна бургаска поща” информира: „От областната дирекция съобщават, че за в бъдеще ще бъдат назначавани за кметове само лица, които независимо от условията по чл. 31 от закона за селските общини, трябва да са завършили и 20-дневния курс за кметове при Министерството на вътрешните работи”.
Та значи, някога, за да си кмет, е трябвало да имаш ценз! Дали пък не е редно отново да въведем това изискване?! Или пък не, щото ще се отвори ново поле за корупционни практики, т. е. за купуване на гласове. Опа, ще прощавате, изплъзна ми се думата по инерция от отминалите избори – имам предвид купуване на дипломи, тапии, свидетелства или каквото там измислят за удостоверяване на изкараното обучение за кмет.
