В последно време Гърция е притискана да събори оградата по границата си с Турция
06 Ноември 2015, Петък
Само през октомври в Европа нелегално са влезли толкова чужденци, колкото през цялата 2014 г.
Своеобразен рекорд бе поставен тези дни, когато стана ясно, че през октомври в Европа са пристигнали толкова имигранти, колкото през цялата минала година, че дори и повече. Мигрантският поток към Стария континент не спира, въпреки че времето вече захладя и напук на огражденията и затварянето на редица граници. По данни на Върховния комисариат по бежанците към ООН, от април 2011 г. до септември 2015 г. повече от половин милион преселници са подали заявления в страните от ЕС с молба за предоставянето им на статут на бежанци. А от началото на тази година нелегално в Европа са проникнали 800 000 души.
Австрийските бежански центрове вече се пръскат по шевовете и местните власти спряха извозването на хора до тях. Така в началото на седмицата хиляди се струпаха на границата между Словения и Австрия, без да могат да продължат напред. В последните дни оттам минават ежедневно по 5-6 хиляди човека.
От средата на миналия месец, когато Унгария пренасочи бежанския наплив, затваряйки границата си, през територията на Словения са преминали 126 370 души, като 95% от тях са продължили пътя си към Австрия, Германия или други европейски държави.
Според върховния представител на ЕС по сигурността Федерика Могерини Евросъюзът може да се разпадне заради мигрантската криза.
В същото време, в понеделник вечерта германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че в случай на затваряне на границите между Германия и Австрия може да се стигне до стълкновения на Балканите. В свое изказване в Дармщат тя припомни положението в западните части на Балканския полуостров, след като Унгария затвори границата си със Сърбия. Експерти предупреждават, че ако Германия затвори границата си с Австрия, същото ще направят и балканските държави, през които минават мигрантите. Федералният канцлер призна, че не би желала да сгъстява краските, но ситуацията може да се развие по-бързо, отколкото се очаква.
Меркел е категорична, че в случай на затваряне на границата, мигрантите ще се опитат за проникнат в Германия по други пътища и по думите й, задачата на страната, като най-голяма държава в Европа, е да предложи друго решение на проблема. Засега не е ясно какво ще бъде то.
Междувременно тя заяви подкрепата си за създаването на гранични транзитни зони като първостепенна мярка срещу наплива на чужденците. Този път фрау Меркел бе по-предпазлива в изказванията си (след като предизвика мигрантското цунами с обещанията Германия да приеме всички бежанци) и обеща страната й да помогне на всеки, който се спасява от война, като при това обаче оперативно отпраща тези, които пристигат от т. нар. безопасни страни. И именно за това, по думите й, са нужни транзитните зони.
Но и нейният многостепенен план също буди безпокойство, отбелязва „Франкфуртер алгемайне цайтунг". Според изданието, ако той бъде осъществен, мирът и спокойствието в Европа в бъдеще ще зависят от двама души, които „ще пазят шлюзовете" – и те са Ердоган и Путин. „Продължаващият поток от Афганистан и Пакистан трябва да бъде спрян далеч от германските граници, в Турция. Ердоган трябва да поеме охраната на Босфора, защото никой не иска да повери тази задача на Гърция. Затова турският президент, който вече разполага с огромна сила, ще иска висока цена“, коментират от „Франкфуртер алгемайне цайтунг".
В същото време в сряда парламентът на Унгария прие резолюция, с която категорично отхвърли плана на Европейски съюз за разпределение на мигрантите по квоти в страните членки на ЕС. Решението получи подкрепата на депутатите от управляващата партия на премиера Виктор Орбан „Фидес“, както и от народните представители от Християндемократическата партия и крайно дясната формация Йобик, информира БГНЕС. То дава възможност на властите в Будапеща да започнат правна процедура за противопоставяне и отхвърляне на плана на Брюксел.
Апропо, Словакия също заяви, че планира да предприеме подобна стъпка.
Както припомнят медиите, преди две седмици Европейската комисия отхвърли доклада на чешкото правителство, в който се казваше, че преразпределението по квоти на мигранти нарушава европейските закони. От Брюксел препоръчаха на властите в Прага да съдят ЕС, ако смятат преразпределението по квоти за нарушение.
Унгария вече затвори границите със Сърбия и Хърватия и по този начин на практика напълно преустанови влизането на нелегални пришълци от Африка и Близкия изток в страната, след което цялата мигрантска вълна се пренасочи от Сърбия към Хърватия и Словения.
В интервю за германския в. „Билд" шефът на Европейската агенция за управление на външните граници ФРОНТЕКС Фабрис Леджери предупреждава, че притокът на мигранти в Европа вероятно не е достигнал „връхната си точка", затова призова европейските държави бързо да връщат в родината им нелегалните мигранти, които нямат право на убежище.
„Европейските държави трябва да се подготвят за мисълта, че ни чака много трудна ситуация в следващите месеци", категоричен е Леджери. Според него, т.нар. горещи точки (центровете за приемане и регистриране, които ще бъдат създадени на гръцките острови и на остров Сицилия), не биха могли да се справят с притока на кандидати за убежище, защото не позволяват по-дълъг престой на място. В същото време правителството на Гърция е изправено пред засилващ се натиск да премахне оградата по протежението на границата с Турция, съобщи онлайн изданието EurActiv.com. Южната ни съседка очевидно не успява да се справи с връхлетялата я бежанска вълна. По данни на ООН през миналия месец над 218 хил. души са се добрали до Гърция през Средиземно море, с цел да стигнат до вътрешността на Европа.
Медията припомня, че съоръжението, което е с дължина 12 км, бе издигнато през 2011 г. по време на управлението на консервативния премиер Андонис Самарас. Още тогава от Европейската комисия реагираха, че оградата няма да обезкуражи и да спре имигрантите и трафикантите на хора, тъй като те ще потърсят алтернативни маршрути към Евросъюза.
Самарас обаче устоя на натиска и реши твърдо да се придържа към плановете си за строителството на съоръжението. Той обвини и тогавашната опозиция и днешна управляваща партия СИРИЗА, че „иска да доведе вълна от нелегални имигранти в Гърция, да им даде гражданство, осигуровки и здравни грижи без пари“.
Преди последните избори в страната, състояли се през януари 2015 г., лидерът на партията „Нова демокрация“ настоя, че „оградата е изиграла много позитивна роля и е важно тя да остане“.
Реално обаче тя не е намалила броя на хората, които влизат нелегално в Гърция, защото те са успели да намерят алтернативни маршрути – най-вече чрез опасно пътуване по море, стигайки до някои от гръцките острови.
Някои от областните управители в Гърция, включително и членове на „Нова демокрация“ на Самарас, вече дават сигнали, че въпросът с оградата по гръцко-турската граница ще бъде преразгледан заради „драматичните обстоятелства“. Те обаче настояват Брюксел да засили натиска си върху Турция да предприеме мерки срещу трафикантите.
Наскоро от гръцкото министерство по миграционната политика коментираха, че оградата няма как да бъде съборена по технически причини.
Депутати обаче наблюдават, че СИРИЗА явно е променила мнението си, тъй като в ролята на управляваща партия не е толкова категорична в позицията си за съоръжението, както беше в ролята на опозиция. Никос Тоскас, зам.-министър по гражданската защита, също коментира, че няма предпоставки за събарянето на оградата. „Не оградата праща бежанците по островите, този аргумент няма смисъл“, категоричен бе той.
Звеното за човешки права на СИРИЗА, както и младежкият клон на партията, обаче имат друга гледна точка. Членове на партията също призовават правителството да уважава международните споразумения, към които се е присъединило, и да създаде безопасни маршрути за бежанците, така че те законно да потърсят убежище.
В сряда Гърция изпрати първата група мигранти по квотния принцип в други държави от ЕС, предадоха информационните агенции. По време на церемонията по изпращането от атинското летище на „късметлиите“ – в случая само шест семейства – премиерът Алексис Ципрас заяви: „Аз разбирам, че днес това е само капка в морето, но ние ще се постараем да превърнем тази капка в широк поток от организиране преселване на бежанци от страните, които временно са ги приели“.
Началото на този процес впрочем бе поставено през миналия месец, когато първите групи заминаха от Италия за Швеция и Финландия.
