Опасната близост със съседния Ориент застрашава бъдещето на България
Автор: Стефан Солаков
От телевизионните екрани често ни атакуват с призиви да си купим перилни препарати, които унищожават и най-упоритите лекета по нашите дрехи. Кокетни домакини примират от кеф, когато успеят да спасят любимата рокля от неизтребимите иначе петна. Рекламните спецове едва ли се вълнуват от по-нататъшната съдба на отстранените нечистотии върху нашите одежди. Защото голяма част от тях се преместват на друго, много по-гостоприемно място, в съвременната ни действителност.
Има в милото ни Отечество няколко души, които се изживяват като знакови белези върху лицето на модерната му история. Един от тях с гордост носи прякора Петното и дори се кандидатира за кмет на последните избори за местна власт.
По същото време полицията го издирваше, за да го въдвори в панделата след осъждането му за трафик на наркотици. Плакат с гордо ухилената физиономия на „Петнистия“ дълго време вися срещу желаното от него кметство и сякаш се подиграваше на цялата държавна система, втурнала се след дъжд качулка да възстановява справедливостта.
Като споменах системата се сетих и за един виден политически трибун, който където седне и където стане съобщава с висок глас, че е лидер на системна партия. Само той си знае на коя точно система служи неговата тайфа от политически мафиоти, яхнали вече четвърт век една значителна група наши сънародници, работливи и честни, но безкрайно наивни, за да усетят измамните трикове, с които си служат ухажващите ги партийни деребеи.
Председателят на тази бандитска партия напоследък се е сдобил с идея-фикс, която е и главният фокус на днешната ни статия. Незнайно защо господин Лютви Местан си е внушил, че е огромно петно върху снагата или лицето (не казва точно къде) на българската политика.
И подобно на великия поет Вапцаров, за чиято вяра не бяха открити бронебойни патрони, така и за нашенския етнически бос средства за отстраняването му от обществената сцена все още не се намирали. Поне според него...
Да се изживяваш като леке, което е неизтребимо за съвременните перилни препарати, е медицински случай, заслужаващ специален анализ. Опитен наш психиатър сподели, че в неговата иначе богата практика рядко се среща подобно психоделично изживяване.
Обикновено свръхвъзбудимите индивиди се представят за властващи герои от историята на човечеството. Нерон, Наполеон, Хитлер, Сталин и подобни знакови фигури са предпочитани от обитателите на Карлуково, Курило и други психодиспансери в нашенската система за борба с менталните заболявания.
Както казахме в началото на тези редове, системата на господин Местан е бамбашка (съвсем друга – тур.) и може би много по-модерна щом като лично той не се изживява като историческа личност, а само като едно обикновено леке, скромно, но много упорито и неподлежащо на отстраняване.
Тук е моментът да подчертаем богатата палитра от нюансирани глаголи, с които пациентът, пардон, политикът Местан описва душевното състояние на едно самодоволно от неприкосновеността си леке.
Предложеното от патриотите в парламента „изчегъртване“ на ДПС от българската политика дразни изтънчения слух на носилия довчера анадолски потури лидер на съвременните еничари и той се опитва да внесе езиков омекотител на грубите, според него, вербални внушения.
Агент „Павел“ е на мнение, че глаголът „изчегъртвам“ трябва да се замени с нещо по-нежно – „изтривам“ или „измитам“ (едно предложение, дошло от Реформаторския блок), но тази хипотеза може да промени значително размера на замърсяването и според нашия психиатър пациентът, пардон, политикът, в случая съзнателно хитрува.
Защото едно е да изчегърташ малко лекенце, а друго – да изгребеш, изметеш и после да бършеш с парцал часове наред един солиден боклук, поникнал и дълго време отглеждан върху жълтите павета на българската столица.
Завършилите у нас избори за местна власт показаха, че натрупаните боклуци в политическото пространство на държавата са се превърнали в истински авгиеви обори, чакащи напразно своя Херкулес, за да ги почисти и аранжира според така желаните европейски правила.
Опасната близост с Ориента и прераждащата се Висока порта на новата Османска империя навяват доста тревожни очаквания за бъдещето на демокрацията у нас.
Неочакваната за мнозина победа на ислямските екстремисти в Анкара и зловещият призрак на надигащия се от югоизток неоосмански фашизъм би трябвало да стреснат нашенските умници, които продължават да дундуркат „неизтребимото“ депесарско леке и дори да го поставят начело в плановете за бъдещото управление на България.
Голобради дебили, току-що излюпени от многобройните катедри и департаменти по политология в десетките менте университети на иначе скромното ни Отечество, се опитват да ни убедят, че пътят ни към Европа неизбежно зависи от това, което се случва край Босфора.
Старата парадигма на Ахмед Доган днес ни я пробутват едва ли не като най-новия стратегически хит на дебелогъзите чиновници в Брюксел. Изплашени от миграционното нашествие към Стария континент, довчерашните европейски горгорбашии Меркел, Оланд, Юнкер и останалата надменна пасмина днес хвърлят сладострастни гюбеци и подобно на цариградски гювендии позорно се умилкват на анадолския сатрап Ердоган.
Прегракнали от нездраво вълнение репортери на БНТ ни оглушиха със своя възторг и преклонение пред „триумфа“ на ислямистите в Турция. Точно на другия полюс бяха техните истанбулски колеги, за които победата на неоосманците спуска нова, още по-черна пелена пред демократичните придобивки на нашите югоизточни съседи.
Съединените щати, този кумир за политическите недорасляци у нас, дори възроптаха срещу държавния терор по адрес на турските медии. У нас – ни дума, ни вопъл! А толкова организации за защита на права, свободи и какво ли още не се подвизават в публичното пространство и смучат от „прокълнатите“ европейски фондове, грижещи се за свободното слово и демократичната съвест на модерните българи.
На новоизлюпените пишман коментатори, виещи от радост около победата на ислямското статукво в Турция, ще кажа само едно: Ердоган и компания окървавиха турската демокрация и насила – със страх и терор – си осигуриха властта.
Но близката история на нашата съседка е пълна с примери за бързото износване на подобен род политика и за последвалите я крушения, достигнали до драматична гражданска война с трагични последствия.
Същото ще напомним и на нашите властници, които са напът да се самозабравят след последните избори и да посегнат, по примера на джелатите в Анкара, върху демократичните правила, извоювани през последните години.
Бързай бавно, са казали мъдрите римляни, така и ние ще посъветваме Главния бабаит на Републиката, който вече се разпорежда като печално известния в миналото Командир относно нерадостното бъдеще, което ни очаква.
Защото политическото леке, което се радва, че не може да бъде премахнато от лицето на родната политика, застрашително нараства и може да ослепи завинаги все още забелязващата се фасада на българската демокрация.
Препаратите за борба с чуждите петна в общество са налице и само волята на патриотичните българи може да ги употреби в защита на нацията и на нейното достойнство.
