Осъждаме те на забрава!“ Така рекли хората от селото. После се обърнали с гръб към нея, за да не я погледнат никога повече. И вещицата изчезнала с ужасяващи писъци. Просто се разтворила във въздуха.
Много близък приятел ми е разказвал няколко пъти тази история и в началото, да си призная, се дразнех. Злото, тъпото, досадното, нечестното, грозното трябва да се заклеймява, твърдях аз.
Трябва да му противостоим, да говорим високо за него, та тези, които ни гледат, слушат и четат, да се отвращават от тях и да видят колко е противно. Приятелят се усмихваше по неговия си начин и както обикновено любезно, но твърдо отказваше да се съгласи с мен.
Докато веднъж ми обясни защо в подопечната му медия никога не публикува кървави новини от полицейските бюлетини и актуалните гадости от криминалните среди изобщо не намират място там.
Не споделих тази му идея, защото смятам, че хората трябва да научават за всичко, което става (разбира се, без ШОК И УЖАС!!! или „Ексклузивно – само тук трупът на убитата”). Но се замислих относно онази история от приказката с вещицата.
Идеално би сработила, ако всички колеги изведнъж започнем да се държим като хората от селото в тази история. И тогава много, много от днешните политически, обществени и всякакви други вещици на съвременна България ще изчезнат.
Няма да се разтопят във въздуха, защото това е фантазен елемент от фолклора, но ще изтекат безславно в канала на историята,точно където им е мястото.
Сигурно не трябва да ви убеждавам много коя политическа фигура има най-голяма нужда от такова отношение към нея. Всъщност, аз обявих почин да се отнасяме така с нея, още откакто три пъти изрева истерично към колеги-репортери от Варна: „Проклети да сте! Проклети да сте! Проклети да сте!”
Наивен бях да мисля още тогава, че отразяването на налудничавите брътвежи и психопатските й постъпки ще бъде силно редуцирано докъм точката на замръзване. Обаче, не.
Всички сте свидетели колко напоително я разнасяха 99% от медиите, особено през последните дни, когато нахлу в едно висше учебно заведение, да нарича студентите там „наркомани” и „педерастчета с меки китки”.
Понеже парите от други държави, които получава за защита на техните интереси, трябва по някакъв начин да бъдат оправдани, а тази фигур(к)а вече няма никаква тежест, за да стори това по задоволителен начин, затова се е насочила именно към такива изпълнения.
Да скача на деца, размахвайки защита, гарантирана от закона. Ех, представям си следната хубава гледка: законодателната власт сваля от нея тази защита и въпросната, заедно със своя верен паж бива набита от ядосани хора на улицата. А медиите не обръщат никакво внимание на случката.
Много ли мечтая? Че какво толкова? На една пресконференция как си взех диктофончето и си тръгнах, докато за четвърти или пети път ме пита колко ми плащат, за да й задавам въпросите, които не й харесват.
Но нямам за цел да се изтъквам. А да убедя, че това, което въжделея, е напълно възможно. Примери колкото искате. Наясно ли е някой от вас какво става в момента с един друг герой от недавнашното ни политическо минало?
Играл в осморазредни филми отвъд Океана, но върнал се в България, когато започна така нареченият преход. Ей, помните ли, той беше взиман страшно насериозно!
Създаде партия, пардон, две или три, в момента не мога да си спомня ясно. Беше кандидат за президент! Не слизаше от първите страници на писаните медии, плещеше тежки глупости от телевизионните екрани и радиоефира. По едно време неговите драми денонощно занимаваха изтъпелия от мизерия народ – та му откраднаха партията, та искаха да го убият, та...
Забелязвате ли колко си приличат тези клоуноподобни фигури, предишната, за която ви говорих, също има бълнувания, че съществува заговор да бъде ликвидирана физически.
Какво стана с червенобузия, едър актьор и фехтовач? Не знаете, нали? Ето, казах ви колко е хубаво да забравяме такива.
Но нека дам най-пресния пример за подобна истерия. Сещате се как на миналите избори едно от главните действащи лица беше новоизпечен лидер на политическа формация, направил втрещяващ лупинг от времето, когато като телевизионен журналист боготвореше и венцехвалеше до целуване на задночастие шефа на една друга партия.
Тогава обясняваше, че го ревнува (буквално!), когато той отива да участва в сутрешните блокове на други телевизии. А след като получи яко финансиране от негови противници и образува своя политическа сбирщина, го плюеше на извънработно време с тежки думи, че е абсолютен престъпник и ще го тикне в затвора за много дълго време?
Казах „сбирщина”, защото съм абсолютно убеден, че беше това. Моля, посочете ми какво е моментното състояние на тази, хм, партия? Каква е актуалната й членска маса?
Къде отидоха прехвалените й лидери? Какво стана с единия от заместниците на горепосочения? Който в ефир предаде офицерския си кортик, в знак на пълно коленопреклоничество?
Къде са всички тези герои, които гърмяха от водещите новини, но когато медиите угасиха своите прожектори на внимание, изчезнаха?
Казах ви къде – в канала, където им е мястото. На бунището на историята. Където ще отиде и последният кресльо, с мераци за побой над студенти и полицаи. Просто е – обръщаме се с гръб и го осъждаме на забрава.
Питате дали вярвам, че това ще стане скоро ли? Дори и че е крещял по нас, че сме трижди проклети? Не, не вярвам да е скоро. Нали знаете? ШОК И УЖАС!!!... Ексклузивно тук!!!....