Той е един от седемте ангели, които стоят най-близо до Господ. Пазител е на душите човешки
На 8 ноември Българската православна църква чества Събор на свети Архангел Михаил. Той е един от седемте първенствуващи ангели, които стоят най-близо до Господ. Всеки един от тях има своя мисия – един е „вестител на тайните човешки“, друг е „церител на недъзите“, а Архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото“. Счита се още за покровител на военните, строителите.
На този ден храмов празник отбелязва Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил“. Той се намира на няколко километра от с. Кокаляне, в източната част на Плана планина, в подножието на връх Манастирище.
Бил е свързан с път с Бистришкия, Драгалевския и Боянски манастир и е представлявал част от комплекса на Софийската „Мала света гора“. Недалеч от него се намирала крепостта Урвич.
Според местно предание, при падането на Урвишката крепост османските завоеватели извършили голямо клане, при което цялата околност била осеяна с човешки кости – кокали, откъдето и селото получило името си – Кокаляне.
Кокалянският манастир е възникнал вероятно през ХІІІ в. Няма сведения за това как е изглеждал през Средновековието. От легенди научаваме, че е бил издигнат с благоволението на българските владетели, което дава основание да се приеме, че е бил богат и добре уреден.
В манастира през ХVІ в. е бил съставен „Кокалянски сборник“ (известен още като „Урвишки“). Половината от него представлява Поменик, в който се намират сведения за поклонници от различни краища. Сборникът още съдържа беседи, празнични слова, между които бележитото „Слово за Михаил и Гавраил“ от св. Климент Охридски. През 1579 г. е написано т. нар. „Кокалянско евангелие“. Предполага се, че то е дело на поп Иван от Кратово.
Историята на Кокалянския манастир е обвеяна с легенди. Една от тях разказва, че в края на Х в., по време на лов в планината Плана, цар Самуил прострелял сърна. Преди да издъхне тя проронила едри сълзи.
Самуил приел случката като знак свише, че е нужно да принесе жертва. И тъй като това се случило в деня на св. Архангел Михаил, царят разпоредил на мястото, където издъхнала сърната, да бъде вдигнат манастир в чест на ангела.
Друго предание разказва, че докато цар Михаил Асен (Шишман) празнувал свой успешен лов в манастира, той бил нападнат от турците, бил ранен и малко след това починал.
С името на цар Шишман е свързана още една приказка. Става дума за златното съкровище на последния български владетел, преди падането на България под турско робство. През 1892 г., когато изследователят на манастира В. Стоянов го посетил, отец Пантелеймон, който бил вече на преклонна възраст, му разказал, че в края на XVIII в. и началото на XIX в. по тези места върлували кърджалии. Освен да грабят местното население, те също търсили царските съкровища.
Носела се дори мълва, че действително се натъкнали на някакви находки, между които имало безценни ръкописи – стари славянски книги върху кожа. Понеже кърджалиите не проявили интерес към тях, ги изхвърлили. Местни хора обаче ги намерили и ги отнесли в Рилския манастир. Там ги закопали в зидовете на стара църква.
През епохата на Късното средновековие Кокалянският манастир е един от петте оцелели след нашествието на поробителите, но в края на XVIII и в началото на XIX в. за него настъпили тежки времена. През 40-те години на XIX в. турци обрали манастира и избили част от монасите. Обителта запустяла за дълго време. През 1858 г. е била частично възстановена от дошлия от Рилския манастир йеромонах Хрисант.
Но разбойническите набези продължили.
Манастирът е възобновен в сегашния си вид някъде към средата на седемдесетте години на XIX в., на мястото на едновремешния. Старата паянтова църква била съборена и на нейното място, с дарения от местното население, през 1896 -1898 г. е построена днешната, от ломени камъни.
На входа на църквата има надпис: „С разрешение и Благослова на Високопреосвещенство Партений - митрополит Софийски, при княз български Фердинанд се построи в чест на архистратиг Михаил Света обител Урвич (още Кокаляне) в лято юли 1896 г.“
