Светата обител съществува от времето на Първото българско царство, но точната дата на основаването й не може да бъде доказана с документи
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Старинна икона, която е престояла зазидана век и половина и e открита след пророчески сън на мирянка; Богородица, от чиито очи се стича миро; отпечатъци на детски ръчички; икона на Исус, която ви гледа, където и да сте в черквата на светата обител. Тези чудеса от години се случват в Лопушанския манастир в чипровския дял на Стара планина, край село Георги Дамяново, което до 1958 г. се е казвало Лопушна.
Светата обител съществува от времето на Първото българско царство, но точната дата на основаването й не може да бъде доказана с документи, тъй като по време на Чипровското въстание (1688 г.) манастирът е опожарен и разрушен до основи, а летописната книга е унищожена, разказва игуменът архимандрит Христодул. Цели 150 години след това тук е царяла пустош, дори не е имало кой да погребе костите на изкланите въстаници, обяснява духовникът.
През 1850 г. Димитър Тончов от Берковица получава голямо наследство от родителите си, приема монашеството и всичките си пари влага във възстановяването на манастира и изграждането на църква. Купува от султана правото да построи сграда, по-висока от джамия.
Вече като архимандрит Дионисий, Димитър Тончов става и първият игумен на Лопушанския манастир след опожаряването му през 1688 г. Новата църква е трябвало да бъде точно копие на тази в Рилския манастир. Игуменът завежда там уста (майстор, б.р.) Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи - Славинската, и му възлага да построи същата църква.
Дюлгеринът се опитва да запомни по памет архитектурата и разпределението и след като се връщат, той започва работа. Но архимандрит Дионисий намира несъответствия и спира строителството. Изпраща майстора отново до Рилския манастир, въпреки че пътят е доста дълъг.
При второто си посещение Лило изплита макет на църквата от лескови клонки, така както се плете кошница, и по този начин пренася архитектурата на църквата от Рилската света обител в Лопушанския манастир.
Черквата е построена за шест години - сравнително кратък период за времето си, благодарение на значителните средства, които игуменът влага. Представлява трикорабна, триапсидна постройка с три централни купола и два над страничните параклиси. В каменния градеж на храма са издялани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж, опрян на пушка и с размахана сабя.
За да устоят стените на времето, уста Лило ги прави дебели по метър и половина - така сградата издържа на десетки земетресения през тези 165 години.
Църквата на Лопушанския манастир е третият по големина манастирски храм в България, след тези на Рилския и Бачковския манастир.
Всичките му икони са изографисани от племенниците на Захари Зограф - Станислав и Николай Доспевски от прочутата Самоковска школа, завършили академичното си образование в Санкт Петербург. Иконостасът пък е изработен от орех, който не е загубил своя естествен цвят. Не са полагани лакове, бои, смоли, не е извършвана консервация и реставрация.
Една от най-силно въздействащите икони е тази на Исус Христос на средния проскинитарий - той ви гледа в очите, където и да застанете в черквата, дори ако се движите. Храмът притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, изключителната му изработка е дело на майстора Стойчо Фандъков, също от Самоковската школа.
Иконата „Св. Богородица” Милостива е чудотворна, казва архимандрит Христодул. От очите на Божията майка и сърцето на Исус Христос се стичат капки миро. Чудото започнало през 1937 г., продължава и до днес и е документирано в Църковен вестник.
"Чудеса пред тази икона се извършват и в наши дни. Изцеряват се хора, зачеват жени, които не са могли да имат деца. Други създават семейства и какво ли още не. Всичко, каквото поискате в молитва и с вяра, ще го получите. Искайте и ще ви се даде. Вярвайте, че това което молите, ще получите", казва игуменът.
Той описва и още едно от чудесата на Лопушанския манастир. Тази година в дните след Великден из черквата на светата обител се понесъл чуден аромат на миро. Малко след това на килимчето пред олтара са се появили два бледи отпечатъка на детски ръчички.
С времето започнали да стават все по-тъмни, виждат се не само на повърхността, но и от долната страна на килимчето. Някои се съмняват, че отпечатъците са направени от дете, доведено в манастира, но не е така - това не са следи от длани, а от опаковата страна на ръчичките, обяснява духовникът. Неговото единствено обяснение за поредното чудо е, че много майки идват тук в копнеж да се сдобият с рожба.
Но може би най-голямата духовна мистерия, свързана с Лопушанския манастир, е откриването на зазидана преди век и половина икона, благодарение на пророческия сън на мирянка. Тя представлява единствената вещ, спасена от първия манастир, опожарен и унищожен след Чипровското въстание през XVII век. Намерена е от архимандрит Дионисий и работниците, когато правят изкопа за новата църква.
За да не попадне светинята в ръцете на турските поробители, игуменът нарежда тя да бъде зазидана на тайно място. Междувременно той е един от тримата духовници, които с решение на Светия синод подписват Санстефанския мирен договор.
Архимандрит Дионисий умира внезапно през 1881 г., само шест дни преди да бъде хиротонисан за епископ. Така той не успява да предаде тайната за зазиданата икона на останалите монаси и светинята остава в стената на църквата до наши дни.
Преди две години, когато архимандрит на Лопушанския манастир е епископ Сионий, сега начело на Троянския манастир, той получава телефонно обаждане. „... Присъни ми се чудотворна икона. То не беше сън, а Божие знамение. Светият Дух ми показа точното място, скрита и незнайна от никого. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови! Имате голямо богатство във вашата черква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне!", казва на 28 декември 2013 г. Мария от София.
Мирянката увещава по телефона игумена да нареди да изкопаят ценната икона от точно определено място в черквата. Тя дава точни инструкции - да се търси до свода на прозореца в ляво, на височина от метър и половина. Епископ Сионий се съгласява и чудото се случва - точно на това място в стената се отваря ниша, в която стои старинна икона на Богородица с Младенеца.
Реликвата е увита в проядено от молци и мухъл старо парче плат, но самата икона е запазена, макар и пострадала от пожара през 1688 г. От високата температура боята в горния й край е напукана. Иконата има сребърен обков, което означава, че е много почитана. Обков от злато или сребро се поставя от миряни, когато някой получи изцеление свише.
"Това е духовен паметник, свързан с родовите корени на нашия народ, със съхраняването на нашата православна българска идентичност и с едно съновидение на една обикновена българска жена. И всичко това стана възможно благодарение на доверието. Жената дори не е посещавала манастира, а й се е явил храмът с прозореца", разказва тогавашният игумен Сионий.
Не е известно кой е рисувал светинята, тъй като в епохата на Ранното възраждане не е имало практика зографите да оставят имената си на иконите. Вероятно реликвата произхожда от Софийската школа или от Чипровската златарска школа, което е и по-вероятно поради близостта на Чипровци.
На обратната страна на светото изображение са изрисувани два вечнозелени кипариса, които символизират непреходността на православието. Между тях има финикова палма, която е символ на Божията благодат. Днес оцелялата през годините икона е изложена на почетно място под стъкло в църквата на манастира.
Светата обител още с повторното си построяване в средата на XIX век се превръща в значим духовен център. Архимандрит Дионисий открива килийно училище за деца от бедни семейства в региона. Школото развива мощна духовна и просветителска дейност.
Самият манастир става убежище на много български патриоти-борци за национално освобождение. Игуменът Дионисий дава подслон на Васил Левски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Кунин, после лично оглавява местния революционен комитет.
Всяка литургия игуменът завършва така: "Търпете и на Бога се молете! Скоро ще падне турското царство!". Портрет на монаха ни е оставил зографът Николай Доспевски. Картината се съхранява днес в Националната художествена галерия в София.
Лопушанският манастир е любимо място и на писателя Иван Вазов, който споменава в дневниците си, че тъкмо тук му е хрумнала идеята за написването на романа "Под игото". Част от произведението е написана при пребиваването на Патриарха на българската литература в светата обител.
Съхранена и до днес е построената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура в двора на светата обител. За богослужение през студените месеци се използва малката черква "Рождество Богородично", наричана още "зимна". Тя е и параклис костница, в който се съхраняват много кости на загинали в Чипровското въстание местни хора.
На входа на църквата има огромна секвоя гигантея, посадена през 1937 г. в чест на раждането на наследника на цар Борис Трети - Симеон. През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран и ремонтиран, благодарение усилията на тогавашния игумен архимандрит Амвросий. По негово време е построена нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
