Проповедник и богослов, той е оставил най-голям обем богословско творчество в Източната църква
На 13 ноември Православната църква почита паметта на св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски. Проповедник и богослов, той е оставил най-голям обем богословско творчество в Източната църква. Един от тримата „светители“ –„вселенски учители“, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов и наречен заради неговото красноречие по време на проповед „златни ти уста, Йоане, бъди благословен!“, оттам и „Златоуст“.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Почита се още и на 27 януари (пренасяне мощите на светеца) и на 30 януари (Денят на св. Три Светители).
Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майка му Антуса изповядвала християнската вяра. Под давление на майка си е получил добро за времето си образование, обучавал се е в школата на известния ритор Ливаний.
За кратко време бил адвокат, а след това се заел да изучава християнското богословие под ръководството на антиохийския епископ свети Милетий. Йоан Златоуст завършил при Картерий – най-добрият християнски учен от това време, и при Диодор, впоследствие епископ Тарийски.
След това Йоан се отдалечил в пустинята и прекарал отначало четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение. В пустинята той написал „Слово за свещенството“ по повод укорите на неговия другар – епископ Василий, за бягството на Златоуст от епископството.
Влошеното здравословно състояние накарало Йоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия, където през 381 г. е бил посветен за дякон. Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, той давал за бедните и за изграждането на няколко болници и приюти в Константинопол.
Любовта му към най-окаяните и увещанията на богатите да отделят от парите си за нямащите, възбудила недоволство сред състоятелните слоеве на населението – започнали да обвиняват светия архиепископ в предизвикване на класово напрежение. Свети Златоуст настроил против себе си дори и императрица Евдоксия.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелила приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и в някои църковни кръгове. На Халкедонския събор през 403 г., свикан от неговия враг александрийския патриарх Теофил, той е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол.
Като патриарх на Константинопол е бил изпращан три пъти на заточение. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност.
В навечерието на смъртта си той имал видение. Явил му се насън св. Василиск, чиито мощи почивали в този град, и му казал: „Не тъгувай! Утре ние ще бъдем заедно“. Св. Йоан очаквал смъртта си. Той отслужил последната си св. литургия, причастил се със св. Тайни и последните му думи били: „Слава на Бога за всичко!“
Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Множество народ се събрал на погребението.
Тридесет години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Константинопол (Цариград) и положени в църквата „Св. Апостоли“. По време на Латинската империя светите му мощи били отнесени в Рим и сега почиват в катедралата „Св. Петър“.
Освен св. литургия, св. Йоан е оставил много трактати, писма (около 240) и проповеди. Съхранени са повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза от печат в Париж през 1718-1738 г. в 13 тома.
Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи). Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома.
Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник „Златоструй“, който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани цитати от Златоустовото писмено творчество.
