Вместо имената на тези, които срутиха четвъртата по-големина банка, бяха огласени вложителите в трезора, спасили парите си със сключването на цесии
Автор: Борислав Михайлов
Оказва се, че за мнозина в България е по-изгодно фалиралата Корпоративна търговска банка да продължава да играе ролята на айсберг, вместо да се търси цялата истина за срутването на трезора и къде са потънали милиардите от кредитния портфейл на банката.
Сравнението с айсберг не е случайно, дори и заради потъването на доверието в БНБ и отчасти в българската банкова система заради сблъсъка й с КТБ такава, каквато я познаваме от юни 2014 година насам. И като сме заговорили за айсберг, то е и защото над повърхността обикновено се вижда едва 1/3 от ледената планина, а останалите 2/3 са скрити от погледа.
На практика такава продължава да е и „картинката” с КТБ. Мажоритарният собственик Цветан Василев продължава да живее необезпокояван в съседна Сърбия, където неотдавна дори уреди проблемните дългове на своята тамошна фабрика за стъкло и така притопли отношенията си с властите. Които определено не бързат да вземат окончателно решение по искането на България за неговото екстрадиране. Което пък продължава да дава шанс на банкера някой ден да изчезне вдън земя – било защото е решил да се укрие на по-сигурно място или дори защото някой е решил, че е твърде неудобен, защото може да реши да проговори.
Имало тайни, недостъпни дори за депутатите
Оказа се, че депутатите нямат права да прочетат доклада на британската консултантска компания Alix Partners Services, специализирана в разследване на банкови фалити. Компанията бе наета през юни от синдиците на КТБ по препоръка на Фонда за гарантиране на влоговете. От нея бе поискано да проследи къде са изтекли липсващите от КТБ милиарди.
Въпреки че още след срива на КТБ през юни 2014 г. политици настояваха веднага да се наеме международна компания, която да проследи накъде са изтекли парите, това се случи година по-късно, когато според мнозина голяма част от следите вече са били заметени.
Още на 5 октомври стана ясно, че докладът е готов, а синдиците на КТБ Росен Ангелчев и Лазар Илиев разполагат с един месец, за да се запознаят с изводите и предложенията на международната фирма.
Този месец отмина ведно с изборната ваканция на Народното събрание. На 6 ноември депутатите (или поне някои от тях) с потрес научиха от финансовия министър Владислав Горанов, че докладът е секретен - такъв договор били подписали с банковите детективи синдиците на КТБ.
Нещо повече, по думите на министър Горанов докладът не може да бъде предоставен на депутатите и в секретното деловодство на Народното събрание, защото по същество данните в него не представлявали класифицирана информация по смисъла на закона, въпреки че били секретни.
„От оповестяването на заключенията на окончателния доклад би могло да възникнат действия, които да застрашат интереса на кредиторите на КТБ“, коментира той. На свой ред депутатите Мартин Димитров и Петър Славов нарекоха обясненията на финансовия министър „смешни” и връчиха на Владислав Горанов подписка с искане за огласяване на доклада, който засяга хиляди български граждани и фирми.
Финансовият министър увери, че ще се търси вариант поне част от информацията да бъде представена пред обществото. Той изрази готовност да организира среща между депутати, синдиците и „Аликс Партнърс“, на която да се обсъдят възможностите част от информацията да бъде публична.
Много шум за нищо или излъганите надежди
Твърди се, че основният извод от доклада на "Аликс Партнърс" е, че не е имало никакви източвания на милиарди от КТБ зад граница. Това противоречи на онези смехотворни още при произнасянето им твърдения на бившия управител на БНБ Иван Искров, че от КТБ са изнесени в чували и натоварени на личния самолет на Цветан Василев 206 млн. лева в брой.
Всъщност по-късно прокуратурата си изми ръцете, като обяви, че тази версия е създадена умишлено от служители на банката с цел да прикрият липсите в трезора.
Проблемът е, че не научихме нещо повече – поне като фактология и конкретика - и от доклада на създадената за целта анкетна парламентарна комисия, въпреки големите очаквания към работата й. В този доклад, обаче, бе записано, че сложна схема от кухи кредити, фирми бушони и свързани лица е довела до фалита на КТБ и източването на 4 млрд. лева от нея.
„Банката е източвана чрез свързани фирми. Парите са прехвърляни без всякакви обезпечения, днес се създава дружеството, след това се препродава и така парите се връщат към мажоритарния собственик“, обясни преди време депутатката Снежана Дукова, член на комисията. По думите й, комисията е доказала, че всичко се е случвало под погледа на надзора на БНБ и ДАНС и със (съ)участието на три одиторски фирми.
Вторият начин на източване е чрез лихвите, които са получавали много отговорни лица, публични и държавни. Техните депозити са договаряни индивидуално с много висок лихвен процент, обясни Дукова, но отказа да съобщи конкретни имена.
Това обаче направиха неотдавна синдиците на КТБ, които публикуваха два списъка. В единия са включени всички граждани и фирми, които са получили по-добри условия от стандартните депозити на банката 2 години преди КТБ да фалира. В друг списък пък са посочени граждани и фирми, които са спасили депозитите си, сключвайки цесии след фалита на КТБ.
По парите им ще ги познаете
Помните ли рекламното послание на КТБ? То гласеше „Клиентите ни са скъпи”! Днес двусмислието в това мото е повече от иронично, защото само изплащането на гарантираните от закона до 100 000 евро на вложител излезе 3,6 млрд. лева.
Общият брой на „скъпите клиенти”, получавали преференциални лихви в КТБ, е 1413, а общата сума в тези влогове е около 7,6 млрд. лева.
Оказва се обаче, че малка част от привилегированите клиенти на КТБ са успели да спасят изцяло авоарите си, сключвайки цесии за общо 560 млн. лева. Ако това не бе се случило, вложителите с преференциални лихви щяха да изгорят с цялата сума на влоговете си, тъй като Законът за гарантиране на депозитите не се отнася за тях.
Най-много пари на преференциални лихви са държали фирми от сектор „Енергетика”. АЕЦ „Козлодуй“ е държала общо 89,5 млн. лв. и 11,8 млн. евро. Сред едрите вложители е и НЕК - с 429,7 хил. долара, 141 млн. лв. и над 10,4 млн. евро. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е депозирал на високи лихви 540,6 млн. лв., 34,6 млн. евро и над 33,6 млн. долара.
„Мини Марица изток“ са имали над 17,8 млн. лв. „Булгартрансгаз“ е имала влогове за над 294 млн. долара, над 413 млн. лв. и 142 млн. евро. Привилегировани вложители в КТБ са били Българската фондова борса, Ръководство на въздушното движение, БДЖ, редица държавни болници, в чийто левови сметки е имало над 67 млн. лв.
Сред държавните компании, успели да направят цесия, са БЕХ, Българската фондова борса, Централният депозитар и „Булгаргаз“.
Сред частните фирми с най-много цесии се откроява БТК с 13 прихващания на обща сума 128 млн. лева, следвана от обявеното в несъстоятелност „Еър пропърти девелопмънт” – 97,5 млн. лева, италианският бизнесмен Едуардо Миролио с цесии за над 64 млн. лева.
В списъка на частните лица - привилегировани вложители в КТБ, спасили парите си чрез цесии има както випове, така и не чак толкова известни трудещи се и техни деца.
В първата категория би трябвало да причислим Ирина Домусчиева, екссъпруга на шефа на КРИБ и бос на ФК „Лудогорец” Кирил Домусчиев. Тя е спасила буквално на 100% едни 350 000 евро.
За 50 000 евро по-малко е сключил цесия Крум Олегов Недялков, който е син на дългогодишния член на УС на БНБ Олег Недялков. Редно е да не забравяме и министъра на културата Вежди Рашидов, спасил парите си в КТБ с две цесии, съответно за 991 000 евро и за 661 122 лева.
Бившият градски прокурор на София Роман Василев е сключил две цесии за общо 216 000 евро. Експремиерът Иван Костов липсва и от двата списъка (известно е, че той прекрати договора си с КТБ за преференциален влог), но пък присъства дъщеря му Мина Костова, която срещу депозита си от 213 202 лева е направила цесия за едва 30 000 лева. Впечатлява присъствието на издателя на „Уикенд” Мартин Златков, защитил на 100% своите 1 077 900 евро.
БНБ остава над критиките за работата си
Почти едновременно с публикуването на двата списъка от синдиците на КТБ бе огласен и одитен доклад на Сметната палата за работата на БНБ.
Сметната палата, също като парламентарната анкетна комисия, смята, че надзорът на БНБ не е достатъчно ефективен за поддържане на стабилността на банковата система и за защита интересите на вложителите. Одиторите дават 13 препоръки за подобряване на надзорната дейност на централната банка.
Оказа се обаче, че и след Иван Искров в УС на БНБ искрено вярват, че са несправедливо критикувани и дори неоценявани.
Научаваме го от устата на подуправителя на централната банка и шеф на управление "Банков надзор" Димитър Костов.
Българска народна банка (БНБ) не приема препоръките, направени в одитния доклад на Сметната палата, и смята, че те трябва да бъдат "критично оценени и преосмислени", коментира Димитър Костов. По думите му "многобройните препоръки, които се съдържат в доклада, трябва да бъдат критично оценени и преосмислени. И категорично в никакъв случай не бива лековато да се приема, че това са неща, които трябва бързо да се приложат и че ще дадат решения".
Димитър Костов разкритикува и предложението за изграждане на система за предотвратяване на конфликта на интереси в банковата сфера, различна от тези в държавните институции.
Би могло да се предположи, че г-н Костов е един от хората, които предпочитат КТБ да е айсберг, а управата на БНБ – божествено недосегаема за критики. Но това вече сме го виждали и затова е по-добре да се съсредоточим върху възможните последствия от такъв тип мислене.
Анализирай това
Установената от събраните данни на квестори, одиторски компании и синдици стойност на необезпечените кредити категорично доказва, че не става дума за липса на професионализъм от страна на надзора на БНБ, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източването на КТБ.
